Ранните бракове в ромските общности в България не са "културна даденост", а социален проблем, тясно свързан с бедността, ниското образование и институционалното бездействие. Това е един от основните изводи в новия доклад на Център "Амалипе", който анализира тенденциите, причините и възможните пътища за промяна по темата.

Изследването подчертава, че практиката на ранните бракове не произтича от "ромската култура", а от съвкупност от социални и икономически фактори.

В общностите, където образованието е по-достъпно и има реални житейски алтернативи, ранните бракове постепенно отстъпват. Там, където доминират бедността, сегрегацията и липсата на перспектива, те продължават да се възпроизвеждат.

Докладът показва, че ранните бракове не са равномерно разпространени. Те са концентрирани:

  • в Югоизточна и Централна Южна България - най-вече в областите Сливен, Ямбол, Пловдив и Пазарджик;
  • сред най-маргинализираните ромски общности в големите градски квартали и селските райони;
  • в някои силно консервативни ромски групи, където патриархалните норми продължават да имат водеща роля.

В по-интегрираните общности, с по-добър достъп до училища и социални услуги, ранните бракове вече са по-скоро изключение, отколкото правило.

Един от важните изводи в доклада е, че моделът на ранните бракове се променя. Все по-рядко те се уговарят директно от родителите, както е било в миналото. Днес по-често решението идва от самите младежи. Това обаче не означава, че става дума за свободен и информиран избор.

Според авторите, много момичета са поставени в ситуация, в която нямат истинска алтернатива. Социалният натиск, нормите, свързани с "честта" и девствеността, както и липсата на възможност за нормални тийнейджърски отношения извън брака, водят до т.нар. "бягство" и ранно съжителство. В тези случаи бракът се превръща в единствената социално приемлива опция, а не в осъзнат личен избор.

Докладът е категоричен, че образованието е най-силният фактор за превенция на ранните бракове. Момичетата, които остават в училище и продължават в средно или висше образование, значително по-често отлагат създаването на семейство. В региони като Северозападна България, където образователната интеграция е по-добра, средната възраст за започване на съжителство е с близо десет години по-висока в сравнение с Югоизточна България.

Отпадането от училище почти винаги предшества или съпътства ранния брак. Липсата на образование не само ограничава бъдещето на момичетата, но ги прави и икономически зависими, което затваря порочния кръг на бедността.

Ранните бракове имат дългосрочни негативни последици. Те са свързани с повишени здравни рискове, включително усложнения при бременност и раждане, както и с по-висока детска смъртност. Психологическите ефекти също са значителни - социална изолация, депресия и по-висок риск от домашно насилие.

Прекъсването на образованието води до ограничени икономически възможности и трайна финансова зависимост. В по-широк план това означава възпроизвеждане на социалните неравенства, тъй като децата, родени в такива семейства, често попадат в същия цикъл.

Изследване: Ромите в България работят все повече на светло, но децата им учат в сегрегирани училища

Изследване: Ромите в България работят все повече на светло, но децата им учат в сегрегирани училища

Расте броят на ромите със завършено средно образование, но 79% живеят в пренаселени жилища

Въпреки че българското законодателство ясно забранява браковете под 18 години, докладът отчита сериозни проблеми с прилагането му. Институциите често не реагират превантивно и оправдават бездействието си с аргумента, че става дума за "традиции". Липсата на ефективна координация между училища, социални служби, МВР и прокуратура допълнително отслабва защитата на децата.

Това институционално бездействие създава усещане за безнаказаност и подкопава доверието на общностите в държавата.

Експертите настояват за ясен и балансиран подход, който съчетава превенция и санкции. Сред основните препоръки са активна работа в общностите чрез медиатори и социални услуги, реални мерки за задържане на момичетата в училище и целенасочено овластяване както на самите момичета, така и на родителите им.

Докладът подчертава и необходимостта от реално прилагане на закона при случаи на ранни бракове, както и от обвързване на социалните помощи с образованието и възрастта на родителите.