Посланикът на Индия Санджай Рана е внесъл в Министерството на външните работи (МВнР) позиция на правителството на страната за готовността за подписване на споразумение с България в областта на трудовата миграция. Това съобщи по време на кръгла маса на тема "Неизползвани възможности за внос на работна ръка" председателят на Индийско-българската бизнес камара Петър Велев, цитиран от БТА. Той поиска от представители на изпълнителната власт ускоряване на процеса.
Форумът беше организиран от Българската търговско-промишлена палата (БТПП) и Индийско-българската бизнес камара. Присъстваха дипломати, представители на изпълнителната власт и на бизнеса.
По-рано от БТПП обявиха, че растящата икономика на България е изправена пред недостиг на квалифицирана работна ръка в някои сектори, като строителство, туризъм, фармацевтична промишленост, транспорт и логистика. "Съществува отлична възможност да бъде сключено споразумение за партньорство между България и Индия, за миграция и мобилност, което да улесни достъпа на граждани от трети страни до българския пазар на труда", коментират от камарата.
По време на кръглата маса зам.-министърът на икономиката и индустрията Давид Сукалински информира, че България има подписани спогодби в областта на трудовата миграция с четири държави - Израел, Молдова, Армения и Грузия. По думите му според Икономическия и социален съвет (ИСС) двустранните спогодби в областта на трудовата миграция са подходящо средство за осигуряване на сигурност и предсказуемост, намаляване на бюрокрацията и ускоряване на процеса по наемане на работна сила.
Сукалински посочи, че по последни данни на Агенцията по заетостта броят на регистрираните безработни в страната в края на април е общо 161 049, като се отчита понижение с 2 586 души спрямо предходния месец. Увеличава се броят на заявените в бюрата по труда свободни работни места на първичния пазар, като през април те са 15 636 при 14 706 за март. Най-много са свободните работни места в преработващата промишленост - 19,2%, в търговията - 18,7%, и в хотелиерството и ресторантьорството - 15,1 %. Давид Сукалински заяви, че въпреки тези тенденции обаче, които се наблюдават и през 2023 година, национално представените работодателски организации все по-често алармират остър недостиг на квалифицирана работна ръка.
Петър Велев изтъкна, че на фона на 14 000 официално регистрирани в бюрата по труда дефицитът на кадри в страната е над 280 000 души, а през следващите от три до пет години техният брой ще нарасне до 800 000. "Въпросът, който аз бих задал, е не в коя индустрия има най-голям недостиг на работна ръка, не само квалифицирана, а има ли такава, в която да няма остър недостиг", посочи той. По думите на Велев темата е не просто важна, а остра. Той даде пример с недостига на 4000 медицински сестри в България.
Сукалински коментира, че за решаване на проблема с кадровия дефицит има различни възможности като дуално обучение, професионално образование, курсове за квалификация и преквалификация и др. По думите му всички те към момента се използват, но наблюдаваният недостиг на квалифицирана работна ръка за бизнеса показва, че трябва да се проучи и приложи и възможността за привличане на квалифицирани кадри от трети страни, които в краткосрочен период да отговорят на нуждите на бизнеса.
Той припомни, че на 1 април 2024 година правителството прие реда за въвеждането в експлоатация и използване на автоматизирана информационна система - платформа за производство по издаване на разрешения за пребиваване и работа, т. нар. "синя карта". Сукалински заяви, че системата ще осигури дигитализиране на процесите по издаване на разрешителни за пребиваване и работа на чужденци в страната и ще намали административната тежест. Той допълни, че тя ще създаде условия за електронен обмен, проследимост, прозрачност и ще съкрати времето за обработка на документи. Целта на "синята карта" на ЕС е създаване на по-привлекателна и ефективна общоевропейска схема за привличане на висококвалифицирани работници от трети държави. Тя ще бъде основен инструмент, включваш по-бързи процедури, по-гъвкави критерии за прием, даващ по-широки права и улеснена мобилност в рамките на европейската общност, обясни Давид Сукалински.
Той съобщи и за инициатива на Министерството на труда и социалната политика (МТС), в рамките на която е изготвен анализ за опростяване и улесняване на процедурите за достъп до пазара на труда на висококвалифицирани кадри от трети страни за нуждите на българския бизнес. Анализът е изготвен от Икономическия и социален съвет. Той показва, недостигът на работна ръка в България поставя сериозни предизвикателства пред дейността и развитието на предприятията и пред устойчивостта на икономиката. Според ИСС липсата на работна сила в страната ни е обусловена от няколко фактора, сред които са ефектите на прехода от планова към пазарна икономика в началото на 90-те години на 20 век, довели до рязък спад на брутния вътрешен продукт, индустриалното производство, реалната работна заплата и последвалите от това емиграция и силен ръст на безработицата и бедността, демографските проблеми.
Сукалински каза още, че заради недостига на работна сила и проблемите пред икономиката ни се очертава необходимост от синхронизирана и проактивна политика в областта на трудовата миграция. Според него от съществено значение би било и създаването на централизирана информационна система, която би могла да предостави периодично данни за вече получилите разрешения за пребиваване за работа чужденци - за броя и националността на работниците, вида на трудовата им заетост, секторите, в които са наети, образователната и квалификационната им степен, срокът на договорите им и др.
От ИСС считат, че изграждането на системата за проучване на потребностите от работна сила би било ключов фактор за подкрепа на бизнеса и стимулирането на растежа на българската икономика, посочи Давид Сукалински и добави, че системата би трябвало да отчита различните видове заетост, за които има нужда от хора бизнесът, както и времевия хоризонт и продължителността на съответната заетост. Според анализа би било от голяма полза и разработването на ежегодни програми за осигуряването на работници от трети страни за сектори на икономиката със специален фокус върху сезонната заетост - туризъм и селско стопанство.
Председателят на БТПП Цветан Симеонов заяви, че в страната има недостиг не само на квалифицирани кадри, но и дефицит на работна ръка за сектори, които не изискват толкова голяма квалификация. Той се съгласи, че една от възможностите за справяне с недостига на работна ръка са обучението и образованието, което обаче е дълъг процес и няма да реши проблема на най-нуждаещите си от работна ръка сектори на индустрията като туризма. Другият начин за решаване на проблема с недостига на работна ръка са иновациите, но и това не е бърз процес. Симеонов каза още, че освен това средствата по Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ) се бавят вече не с месеци, а с години. Според него всичко това поставя фокуса върху необходимостта от внос на работници. Цветан Симеонов заяви, че са необходими по-решителни мерки в областта на законодателството и промени в работата на консулския отдел на външното ни министерство, който не можел да удовлетвори нарасналите нужди да България от работна ръка. По тази причина той счита за добра възможност разширяването на сътрудничеството в областта на осигуряване на работна ръка с Индия, която е с огромен опит в предоставянето на кадри.
Освен от кадровия дефицит, представителите на бизнеса се оплака и от проблема с миграцията на работниците между предприятията.
Председателят на Търговско-промишлената палата в Стара Загора Олег Стоилов отбеляза, че от три месеца се организира внос на работници от Непал. "За една седмица направихме професионален подбор, по всички съвременни механизми на комуникация всичко е уточнено и накрая ни казаха от посолството ни в Индия, че до ноември нямат час за визи", обясни той. По думите на Стоилов това означава липса на човешки ресурси. "Ние сме готови като Търговска палата в Стара Загора, а и много работодателски организации, да командироваме представители и да помогнем", допълни той.
От своя страна председателят на Управителния съвет (УС) на Камарата на строителите в България (КСБ) Илиян Терзиев информира, че секторът има нужда от около 150-200 хиляди работници. Той също смята, че се бави работата в консулските ни служби. "Ние искаме, когато човек получи виза за дадено предприятие, той да може да работи само там", посочи Терзиев. Той отбеляза, че подобна е практиката в редица други държави като Германия, Франция и САЩ. Илиян Терзиев каза още, че освен това е важен и подборът на хората. "Ние имаме страхотна нужда от кадри, но първо трябва да си оправим нашия двор и чак тогава да се възползваме от това, което предлага индийското правителство", коментира той. Председателят на КСБ заяви също, че в сектора вече има около 10 000 работници от Казахстан. "Трябва да ви кажа, че сме страхотно доволни", добави Терзиев.
USD
CHF
EUR
GBP
