БСК иска реално въвеждане на принципа "замърсителят плаща"

От Българската стопанска камара (БСК) искат реално въвеждане на принципа "замърсителят плаща".

Това съобщи пред БНР зам.-председателят на Българската стопанска камара Димитър Бранков ден след като от Европейската комисия информираха, че е възможно срещу България да има санкции заради и другите страни членки, в които националното законодателство или практики не са в съответствие с принципа "замърсителят плаща".

Той е убеден, че санкции за България ще има заради неизпълнение на целите за рециклиране на битовите отпадъци.

ЕК ни размаха пръст заради отлагането на принципа "замърсителят плаща"

Законът за местните данъци и такси - приет 2015 г., отлаган до 2022 г.

По думите на Бранков "битката" се води от 2001 г. Този принцип е задължителен за всички държави-членки. "В конкретния случай всички граждани и собственици на имоти и бизнесът в това число знаят много добре, че при нас определянето продължава да бъде на база на данъчна оценка на имотите или отчетна стойност на активите", каза той.

През 2017 г. законът беше променен, с което бяха въведени различни основи за трите вида услуги - събиране и транспортиране на отпадъците, след това третиране, депониране и третият вид услуга - поддръжката, осигуряване чистотата на местата за обществено ползване - нещо, което няма никаква връзка с битовите отпадъци, които гражданите генерират в своите имоти", обясни Бранков. Според него именно това е и причината да подадат жалба до ЕК с искане за отмяна на този режим.

Според зам.-председателя на БСК от ЕК са направили проучване, чиито резултати вече са готови и те вероятно ще анализират и публикуват допълнително.

Еврокомисията отбелязва, че е отложено влизането в сила на тези изменения, според които замърсителят плаща до 2022 г. На тази основа те са взели решение да прекратят разследването по тази наша жалба.

Той заяви, че от БСК ще възразят в определените срокове. "Ние ще настояваме отново за отмяна на действието, включително и на новите изменения в закона, тъй като те дават основание да не бъде приложен принципът "замърсителят плаща" в определени случаи", каза Бранков.

Два пъти е отлагано влизането в сила на измененията в Закона за местните данъци и такси, като последното - до 2022 г. "Обосновката за отлагането я слушаме от 2001 г. насам", каза Димитър Бранков.

Според изпълнителния директор на Сдружението на общините в България Силвия Георгиева общините като основно отговорни за системите за управление на отпадъците имат доста сериозни ресурсно необезпечени ангажименти.

"Цялата отговорност по почистването на населените места и обществените територии се финансира от такса "Битови отпадъци". Десетилетия държавата се опитва да осигури чистотата в България единствено и само с промени в данъчните закони, т.е., в Закона за местните данъци и такси, без да се прави връзка между осигуряване на законодателно координиране на екологичните и данъчните закони", коментира Силвия Георгиева.

От местната власт предлагат преминаването към новия модел на изчисляване на таксата да стане след преброяването през 2021 г. По думите й основен проблем е неясната дефиниция на понятието "ползватели на услугата в имота".