Управителят на БНБ Димитър Радев опровергава твърденията, че България загуби паричния си суверенитет със замяната на националната валута с еврото 1 януари от 2026 г.

Той коментира подготовката за въвеждането еврото и очакваното влияние от промяната върху ежедневието на хората в интервю за списанието на Българската стопанска камара (БСК) Noblesse oblige. Той споделя и първи впечатления от участието си като наблюдател в заседанията на Европейската централна банка (ЕЦБ). Интервюто беше разпространено до медиите от пресцентъра на БНБ.

"Не става дума за загуба, а за трансформация. При валутния борд ние следваме политиката на ЕЦБ, но без право на глас. С еврото ще седим на масата, където се вземат решенията", заявява Димитър Радев в отговор на въпрос за страховете в обществото, че страната ни ще загуби паричния си суверенитет. Той изтъква, че България ще има представител в Управителния съвет на ЕЦБ, което е съвсем различно ниво на участие от сегашното право на страната ни за наблюдател на заседанията.

"Ще бъдем част от Евросистемата и ще участваме във формирането на общата парична политика. Но ще запазим и редица ключови национални функции - макропруденциална политика, надзор върху платежната инфраструктура, управление на международните резерви", посочва Радев за промяната в ролята на БНБ след въвеждането на еврото. Той уточнява, че тази роля няма да се стесни, а ще се разшири - от национална към европейска.

Гласът на България ще се чува в ЕЦБ, уверява Лагард

Гласът на България ще се чува в ЕЦБ, уверява Лагард

Стабилността е основният положителен ефект, който България щяла да изпита с въвеждането на еврото

Димитър Радев определя участието си в заседанията на Управителния съвет на ЕЦБ в качеството си на наблюдател като много ценен опит за БНБ. "Отблизо виждам как функционира процесът на вземане на решения - задълбочено, аналитично и с визия за цялата европейска икономика. Темите обхващат всичко - от инфлацията и паричната политика до финансовата стабилност и платежните системи", отбелязва той.

Така на 1 януари 2026 г. няма да започваме от нулата - ще бъдем готови и интегрирани, допълва гуверньорът на централната ни банка.

Като най-голямото предизвикателство пред БНБ в подготовката за еврото той отчита осигуряването на пълна готовност в рамките на строг график. "Това включва институционални промени, правна конвергенция, логистика, но и още нещо - доверие. Хората трябва да са убедени, че процесът е добре управляван и прозрачен", уточнява Радев.

Той отбелязва, че вече са направени сериозни стъпки - правната рамка е приведена в съответствие, прието е вторичното законодателство и подготовката върви по план. Управителят на БНБ обаче признава мащабът на задачата остава голям и изпълнението й изисква постоянна дисциплина и координация.

Като най-трудно лично за него Димитър Радев посочва осигуряването на стабилност и предвидимост в среда на големи промени. Той добавя, че техническите задачи имат решения, а те са въпрос на организация и ресурси. Според него по-голямото предизвикателство е доверието - обществото да знае, че процесът е контролиран и ясен.

"В този контекст централната банка трябва да бъде котва на стабилност - чрез професионализъм, последователност и ясна комуникация", коментира управителя на БНБ.

Гроздан Караджов: Пощите стават банките за 2230 населени места без банкови офиси

Гроздан Караджов: Пощите стават банките за 2230 населени места без банкови офиси

Осигурена е техниката за обмяна на евро в станциите, сигурността се обезпечава двойно

По-думите му работата в най-съществените направления върви по график:

  • Правната конвергенция е напълно завършена;
  • Евробанкнотите вече пристигат и се съхраняват в трезорите на БНБ;
  • Сеченето на българските евромонети е в активна фаза;
  • Интеграцията към европейските платежни системи е практически завършена - на етап тестове и симулации;
  • БНБ работи в постоянна координация с ЕЦБ и другите европейски институции.

Ключов приоритет е и осигуряването на достатъчно евро банкноти в обрaщение от 1 януари 2026 г. В тази връзка търговските банки ще бъдат предварително заредени, за да могат от първия ден да осигурят наличности за бизнеса и гражданите. БНБ вече разполага с необходимите количества банкноти, като се подготвят и евромонетите. "Работим и с "Български пощи", за да стигнем до най-отдалечените райони. Няма да има проблеми с ликвидността", увери гуверньорът на централната ни банка.

Той коментира и готовността за промяната в платежните системи. "Интегрираме се към TARGET услугите на Евросистемата - TARGET2 и TIPS. Провеждаме тестове, симулации и обучения с банките и доставчиците на платежни услуги", отбеляза Димитър Радев и уточнява, че целта е от 1 януари 2026 г. всичко да работи гладко, без прекъсване или затруднения за бизнеса и гражданите.

По думите му няма рискове за банковата стабилност в страната заради преминаване към евро. Радев изтъква, че банковата система у нас е стабилна, добре капитализирана, с висока ликвидност и устойчиви печалби. "Не бива да забравяме и нещо много важно - вече сме част от Банковия съюз. Най-големите банки са под директния надзор на ЕЦБ, а останалите - под този на БНБ, но в рамките на общия механизъм. Разполагаме с всички европейски инструменти за стабилност и защита", допълва управителят на БНБ.

Гроздан Караджов: Еврото е символ на доверие, стабилност и сигурност

Гроздан Караджов: Еврото е символ на доверие, стабилност и сигурност

За бизнеса общата валута означава предвидимост, а за семействата и всички нас означава спокойствие

Той информира и какво ще се промени в банковия надзор. "С присъединяването към Банковия съюз през 2020 г. вече поставихме най-големите банки под директния надзор на ЕЦБ. Това работи добре. С еврото статутът ни ще бъде напълно уеднаквен с този на останалите централни банки в еврозоната. Ще имаме още по-силно участие в стратегическите решения на европейско равнище", заявява Радев.

От опита на Хърватия, Словакия, Литва и други страни с въвеждането на еврото той извежда поуката, че подготовката трябва да е навременна, дисциплинирана и добре координирана, а комуникацията с обществото е решаваща и тя трябва да включва ясни послания, за да няма спекулации и недоразумения. "Ние прилагаме тези уроци. В някои области, особено техническите, сме дори по-напред, отколкото бяха други страни на същия етап. Най-важното е преходът да бъде успешен, предвидим и обществено подкрепен", обяснява гуверньорът на централната банка на страната ни.

На въпрос как българите ще усетят промяната в ежедневието си той отговаря, че най-осезаемо ще е удобството, че няма да има нужда от обмен на валута за пътуване и пазаруване в цялата Еврозона.

"Разбира се, винаги има притеснения, че цените може да се повишат. Но опитът на другите страни показва, че ако преходът е добре управляван и се следи стриктно за злоупотреби, ефектът е ограничен. Най-важното е прозрачността - например чрез обявяването на цените едновременно в левове и евро в преходния период", посочва Радев.

Той отбелязва също, че е вложил целия си опит и експертиза, за да подпомогне съвместните усилия в процеса. Управителят на БНБ подчертава, че България прави стратегическа крачка напред - от периферията към ядрото на Европейския съюз (ЕС). "Като централни банкери сме длъжни да гарантираме стабилност и предвидимост. Но като гражданин го виждам и като символ - България вече е част от сърцето на Европа, коментира Димитър Радев.

Желязков: Процесът по въвеждане на еврото не трябва да е стихиен и да подклажда страх
Обновена

Желязков: Процесът по въвеждане на еврото не трябва да е стихиен и да подклажда страх

Теменужка Петкова: Еврозоната е прекрасна възможност за развитие, но не и панацея