"Транспортен гръбнак за развитие на Източна Европа може да бъде коридор номер 9, но е необходима преоценка на българо-гръцката му част." Това коментира арх. Петър Диков във връзка с развитието на транспортната ни инфраструктура по време на 12-та годишна конференция "Стратегическа инфраструктура и инвестиции в България 2017 г".

Транспортен коридор 9 свързва Хелзинки - Санкт Петербург -Москва/Псков - Киев - Любашевка - Кишинев - Букурещ - Русе - Димитровград - проход Маказа - Александруполис. Коридорът провежда международните потоци между Румъния, България и Гърция посредством българския участък Русе-Велико Търново-Стара Загора-Димитровград-Свиленград-ГКПП Ново село, както и участъкът Хасково-Кърджали-Подкова-проход Маказа.

Арх. Петър Диков изрази недоумението си от факта, че капацитетът на изграденото ГКПП - Маказа за товарни автомобили е едва 3,5 тона, а условието е това да е европейски коридор. Според него развитието на този коридор и връзката, която той предоставя с Украйна и Прибалтика може да бъде "гръбнак за развитието на Източна Европа".

Архитект Диков коментира, че страната ни не прави нищо за развитието на пътя Via Pontika - древният римски път край Черно море. Той акцентира върху необходимостта от развитието на пътя от Малко Търново до Одрин, като отбеляза че в южната ни съседка той е двулентов. Освен това този път може да има решаващо значение за развитието на туризма и привличането на гости от южната ни съседка Турция, допълни Диков. 

Арх. Диков припомни, че още Фердинанд е издал указ за изграждането на железницата Ямбол-Елхово-Одрин. Освен това пренебрегнат се оказва и транспортния коридор между пристанището в Лом и пътната инфраструктура, свързваща ни с Егейско море.

Пристанището в Лом всъщност предполага най-късото разстояние между Дунав и Егейско море и е единственото, което не се влияе от нивото на река Дунав. Според арх. Диков това е много по-перспективен коридор от търсенето на Видин като транспортна връзка.

Арх. Диков бе категоричен, че не се оползотворяват възможностите и на фериботното пристанище във Варна, което било с капацитет 3 млн. тона товари, а в момента годишно се оползотворявали едва 150 хиляди тона. По отношение на Варна той изтъкна, че там е единственото място, където се обслужват руските товарни вагони със смяна на колесари. Развитието на порта е и шанс за развитие на железниците ни, смята още експертът.

Д-р Румен Миланов, преподавател в Университета по архитектура, строителство и геодезия (УАСГ), представи проблема за пътната безопасност. Той бе категоричен, че е необходимо устойчиво финансиране на мерките за пътна безопасност като бъде определен процент от събираните пътни такси в размер на 2% за мерките, свързани с пътна безопасност.

Друг проблем според него е липсата на категоризация на пътищата по критерий пътна безопасност. Той беше категоричен, че "черните точки на пътя" - с концентрация на ПТП-та стоят, защото у нас се прави рехабилитация на пътищата без да се реконструират тези участъци. Той постави въпроса за необходимостта от орган, който да следи за общинската пътна инфраструктура, която е 19 хиляди километра - колкото е и републиканската пътна мрежа.