ИПИ предлага управляващите да дадат повече финансова автономия на общините

Различната скорост на икономическо развитие между регионите в България е нормално явление, но държавата трябва да осигури повече свобода за местните власти, за да създават устойчив растеж и по-добро качество на живот. Това коментира в ефира на bTV Петър Ганев, старши изследовател в Институтa за пазарна икономика (ИПИ).

По думите му големите градове като София, Пловдив, Варна и Бургас имат силно влияние върху околните общини. Докато София оказва икономически ефект върху 30-50 общини, центрове като Русе влияят на едва 3-4.

Ганев подчерта, че човешкият фактор - демография, образование и квалификация - е най-важният елемент за развитието на регионите. Като пример той посочи Варна, която според него често е подценявана, но е напълно равностойна на Пловдив по икономически потенциал именно заради силната образователна база.

ИПИ: Бюджет 2026 няма да бъде прекроен, всеки граби от голямата пица

Според бившия социален министър Христина Христова обществото не е било попитано дали наистина иска дъравата да взема повече пари от данъци

Икономистът потвърди, че има ясна зависимост между инфраструктурата и регионалното развитие. Той припомни, че Пловдив се е развил значително след подобряването на свързаността и разрастването на Тракия икономическа зона.

Ганев обаче отбеляза, че пандемията е показала нови тенденции - някои северни центрове като Русе, Велико Търново и Благоевград вече привличат население благодарение на дистанционната работа и нови местни възможности.

Най-силният сигнал към управляващите, според него, е да дадат повече финансова автономия на общините. Ганев подчерта, че част от приходите от данъци трябва да остават по места, за да могат местните власти да провеждат собствени политики за развитие, а не да зависят от трансфери от София.

Обновена

Васил Терзиев: СО е недофинансирана от страна на държавата

Той представи годишния отчет на СО за втората година от мандата си

Той определи сегашния модел като система на зависимост, която води до политизиране на разпределението на средства и забавя нормалните икономически процеси.

Ганев коментира и исканията на държавната администрация. Според него разходите за персонал в бюджета са достигнали рекордните 11% от БВП - далеч над обичайните 7-8%. Той обясни, че неравномерното увеличаване на заплатите - на едни със 40-50%, на други с 5% - създава напрежение и води до нови протести.

Икономистът призова за въвеждане на по-строги фискални правила и ограничаване на разходите за персонал до 10% от БВП.

И КНСБ на протест: Настоява за повече разходи в недофинансираните сектори

Протестната акция е под наслов "НЕ на разединението на работещите! ДА на по-високите доходи!"

В контекста на предстоящото второ четене на държавния бюджет Ганев апелира депутатите да ограничат разходите и да се откажат от увеличаването на осигуровките.

Според него бюджетът не може да бъде определян като социален, ако взема повече средства от всеки работещ, включително от хората на минимална заплата.

Секторни организации с остри позиции преди окончателното приемане на Бюджет 2026

Те предупреждават, че планираните разходи и липсата на конкретни механизми за финансиране застрашават работата им