Докато британците са изправени пред това да дадат своето „да” или „не” за Европейския съюз (ЕС) на предстоящия референдум, останалата част от държавите членки се питат какви биха били последствията от евентуален „Брекзит”.
Каква е процедурата за излизане на Англия от ЕС?
В случай, че гражданите на Острова решат да се сбогуват със съюза, ще започне дълга процедура на преговори. Лондон трябва да преговаря с всички останали 27 държави в ЕС и да обсъди с всяка една от тях бъдещите си отношения.
Разговорите по тези въпроси ще трябва да се проведат в рамките на Европейския съвет. По време на тях Великобритания няма да има право да взема колективни решения с останалите страни членки, представляващи ЕС. Заедно с това тя няма да може да гласува по условията за споразумението с нея самата.
Готовият договор трябва да бъде приет и одобрен и от двете страни.Това означава за него е необходимо да гласуват останалите членки на ЕС с квалифицирано мнозинство. Същата процедура трябва да се повтори и в рамките на Европейския парламент след това.
В зависимост от това какви са условията на споразумението може да се наложи то да бъде ратифицирано от парламентите и на всяка една от 27-те държави в съюза. След това и двете страни ще трябва да направят промени в своето законодателство.
Колко време ще отнеме процедурата?
Разговорите може да отнемат около две години. Ако през този период няма постигнато съгласие, държавите от ЕС могат да гласуват да се удължи периодът на преговори. В случай, че те отхвърлят тази възможност, Великобритания ще бъде принудена да излезе от съюза без постигнато споразумение.
Какви ще са икономическите последствия?
Ръка за ръка с политическите промени ще вървят и икономически такива. Те безспорно ще се отразят на основните търговски партньори на Великобритания, сред които са Германия, Холандия, Франция и Ирландия.
Британските политици, които подкрепят излизането на страната от ЕС, обаче успокояват, че търговските отношения между Англия и останалите членки ще се запазят и ще се гарантират с отделни споразумения.
“Ние сме твърде ценни като пазар за Европа. Само минути, след като бъде гласувано за Брекзит, шефовете на Mercedes, BMW, Volkswagen и Audi ще почукат на вратата на канцлера Ангела Меркел, настоявайки за премахването на всякакви пречки за германския бизнес на британския пазар”, коментира Дейвид Давис, който е депутат от консервативната партия във Великобритания.
“През първите няколко месеца след излизането на Великобритания от ЕС положението ще бъде истерично. Лидерите на Франция, Германия, Испания, Италия и Полша обаче, както и на останалите държави, знаят, че начинът да загубят изборите и електората си е да унищожат индустриите си”, казва още той.
А ако няма постигнато споразумение?
В своя публикация от Световния икономически форум обясняват, че дори Великобритания да не успее да постигне споразумение с ЕС по отношение на търговията, в сила ще влязат тези от Световната търговска организация. Те налагат горна граница за митата и таксите, които страните могат да налагат на внасяните чуждестранни стоки.
Това ще гарантира на Великобритания ниски или дори нулеви мита за голяма част от европейските членки. Тарифите в някои ключови сектори като автомобилния, химическия и хранителния ще останат сравнително високи.
Британският бизнес също ще срещне затруднения при услугите, конкретно в такива сфери, където те са силно регулирани, като финансовата.
Стоян Петров
на 19.02.2016 в 01:44:38 #2Наивно би било страна, напуснала ЕС да очаква солидарност от останалите членки. Въвеждането на визи за британските граждани, както и мита за английските стоки ще са най-логичният резултат от брекзита. Дупките в бюджета на ЕС ще започнат да се пълнят на английски гръб. Ако досега нетния принос на кралството в бюджета на ЕС възлиза на 10 милиарда евро, след излизането от ЕС сумарно ще плащат много повече. Това би подействало отрезвително на политиците и гражданите в Кралството, които смело разлайват кучетата срещу ЕС, а в същото време грабят с пълни шепи ползите от това членство. Истината е, че излизането от ЕС по никакъв начин няма да подобри безобразното състояние на финансите в страната. Държавният външен дълг на Великобритания възлиза на 1.53 трилиона лири (82% от БВП) - цифра, далеч отвъд маастрихтските критерии. Понеже много от хората в България никога не са мислисли с подобни числа нека уточня, че става въпрос за над хиляда и петстотин милиарда лири. В евро сумата гони 2 трилиона. Число, което нараства главоломно във всяка от последните петнадесет години. Сакралният израз "форинърс он бенефитс", които видите ли източвали британската социална система всъщност e една огромна самозаблуда. Имигрантите от ЕС нетно захранват, а не източват социалната система на Кралството. Самите британци източват мощно социалната система на страната си, от където идва огромният бюджетен дефицит и смайващият външен дълг. 93% от помощите за безработица в UK се изплащат на британски граждани и само 2.5% на граждани от други ЕС страни. Безработните българи и румънци в Англия са толкова малко, че статистиката не може да ги обхване, но пък жълтите медии на Острова сочат първо нас като източник на бедите в икономиката си. Пълно безумие за което ще си понесат последствията при евентуален брекзит.
FinanceInspector
на 18.02.2016 в 17:14:37 #1ЕС най-накрая ще се освободи от вечно имащите претенции британци.