Шофьор се прибира с приятели от Гърция. Точно преди родното си село, след като вече е минал към 450 км, припряно на десен завой изпреварва по-бавно пътуващ ТИР. Само че срещу него идва друг голям ТИР, леката кола попада между двата мастодонта и всички в нея се възкачват непредвидено при свети Петър. Инцидентът за съжаление не е изключение. Между 15 и 20 подобни случая на катастрофи след изпреварване без никаква видимост стават всяка година.

За мен такива шофьори не са добре, казва бившият шеф на КАТ Алекси Кесяков, който сега е секретар на Държавно-обществената консултативна комисия по проблемите на безопасността на движението по пътищата.

Статистиката показва, че шофьор, който рисково нарушава правилата, почти задължително стига до катастрофа. Дали това ще е на 50-ия, на 100-ния или на 200-ия път, няма значение. То е статистически предопределено като при спортния тотализатор.

При 6 от 49 например шансът да ти се падне шестица е едно на около 16 милиона. Въпреки това пускаме фишове и все някой печели. Вероятността да се случи катастрофа като горната е 100, 200 или 300 хиляди по-голяма, но за нарушителите тя няма да ги сполети. Тоест, като спечелим няколко минути, печелим ли! И с какъв акъл го правим?

Без акъл, казва Алекси Кесяков. Нямаме или не искаме да възприемаме информацията за такава опасност. Дядото например учи внучето си да се пази от коня, защото рита. В същото време не го учи как да се пази от автомобилите, които може да го сгазят. Изобщо - за мен хората, които нарушават правилата, са болни хора, обобщава полковникът от резерва. Защо? Защото във всеки момент може да се окажат на операционната маса, в травматологията или в неврохирургията.

Около 1000-1060 са загиналите

всяка година във „войната по пътищата". За първи път минаваме числото 1000 през 1968 г. Оттогава броят на автомобилите непрекъснато се увеличава, но загиналите остават приблизително постоянно число. Спрямо превозните средства жертвите намаляват многократно, но това не успокоява. И по този показател - 130-135 загинали на 1 млн. жители, сме в „челната" седмица на ЕС. Гърция и Франция са „пред нас", Белгия и Португалия също бяха, но успяха да пренапишат ситуацията. В Португалия например през последните години инвестираха към 5 млрд. евро и обърнаха тенденцията.

В ЕС са изчислили годишните загуби от пътно-транспортни произшествия (ПТП) на около 180 млрд. евро. Това не са само потрошените автомобили, но и платените обезщетения, събираните застраховки, разходите за лечение, поддържаните системи за спешна помощ, неизработените работни дни, пропуснатите ползи, парите за съдилища и т.н. Това за една развита страна са до 2% от нейния БВП. За България през 2008 г. те са били 1.3 млрд. лв.!

За времето на прехода катастрофите са затрили градове като Айтос, Нова Загора или Лом. Към тях трябва да прибавим и контузените при тези ПТП, които са 10 пъти повече, или по около 10 хил. всяка година. От тях 10% остават с трайна инвалидност - с повреден крак, ръка, кръст, глава или психика, което ги прави непълноценни. Покрай тях страдат и най-близките им хора, които жертват средства, време, кариера, за да облекчат положението им.

Какво можем да противопоставим

на черната страна на това жестоко уравнение? Три са основните фактори, обобщава Алекси Кесяков. Това са хората (водачи, пътници, пешеходци, велосипедисти и т.н.), пътната инфраструктура и качеството на автомобилите. Един автомобил с 10-12 въздушни възглавници се различава от такъв без възглавници, както скок от 4-ия етаж върху разтворено платнище се различава от полет директно върху асфалта. В първия случай човек може да мине само с натъртвания, докато при втория тотално се потрошава. За съжаление у нас половината автопарк все още е от соцвозила, които са като метални кутии. При по-силен удар всички в такава „кутия" загиват, а в един мерцедес може да има само ранени. Спешната помощ също е фактор за оцеляване -

в Западна Европа пристигат след минути

на произшествието, у нас - времето варира от 20 минути до 2 часа.

Това само въпрос на пари ли е? И на пари, и на осъзнаване на ситуацията, уточнява Алекси Кесяков. У нас виждат опасността в КАТ - как да се скрият от контролните органи, за да не ги глобят. А трябва да се съзнава, че съответният знак е поставен, за да предпазва от опасност. Защото с катаджия можеш да се разбереш, но при среща с дърво - невъзможно! Освен това човек купува автомобил за 30 хил. лв. или повече, а 500 лв. за обучение му се виждат много. Тоест необяснимо защо, но на вложението в способности не се отдава нужната тежест. Или другият случай - отгледал дете, инвестирал в него и грижи, и любов, и бъдеще, а в един момент лекомислено му дава ключовете от колата си. Да си покара!? А то няма правоспособност, няма информация за опасностите и се претрепва. Допреди 7-8 години по 30-ина без книжка загиваха, а през последните 2 години - вече по 90-100.

Алекси Кесяков сравнява шофьора с акробат върху въже. Може ли спортистът да пусне пръта, за да говори по телефона, да пуши или изобщо - да се разсейва? Така е и с шофьора - разсее ли се, губи баланса и в 30% от случаите уцелва дърво. Или както се казва в оня абсурден, но верен лозунг от времето на соца -

„Миг невнимание и след това цял живот мъртъв!"

На Запад в групата на тези с телефоните и недоспалите слагат също дрогираните и пияните, т.е. всички, чиито реакции са неадекватни. Там тази група причинява 20% от жертвите, у нас - по-малко, но пък има друг проблем. В България се пие на маса и след това един от компанията шофира. Актът се толерира, докато компанията след поредния запой не се претрепе.

Връщам се към примера на Португалия. Там са погледнали на проблема дългосрочно и са инвестирали. Защото човешко е да се греши, но пък пътят може да неутрализира грешките. Може да не видиш знака „стоп", но ако пред него има „бабуни", ще спреш. Във Франция в началото на селото поставят кръгово движение, а по средата на няколко места - „бабуни". В САЩ всичко в радиус от 1 миля около едно училище се подчинява на изискването за безопасност на децата - пешеходна пътека, преди нея 3 „балени" като при жп прелез и накрая един байчо, който спира движението. Освен това вместо прави се правят улици с чупки, кръстовища се качват на по-високо ниво, всякак се възпрепятства нарушението.

В крайна сметка - неинвестираните пари в инфраструктура, в шофьорски умения, в информация отиват за подхранване на черната сметка на пътните катастрофи.

*******
„Икономически живот" е национален седмичник с 43-годишна история, на медийния пазар е всеки петък. От началото на 2008 г. негов издател е фирма "Хирон 91", а главен редактор Георги Вулов.