Очаква се увеличаване на енергийната бедност в страната. Мерките са остатъчни и последващи, вместо дългосрочни и превантивни. Това е причина за продължаващо обедняване на населението, смятат от КНСБ.

Според техните експерти, поскъпването през есента ще повиши общата издръжка на живот само с около 2.3% в сравнение с началото на годината.

Според КНСБ издръжката на живот на човек от домакинство ще поскъпне между 5 до 7 лева след повишението на цените на цени на газа, тока и парното, съобщиха от централата на синдиката.

След като през юни 2018 г. издръжката на живота достигна до 590 лв., очакванията са в края на годината да достигне размер средно на лице от 4-ри членно домакинство от около 595 - 597 лв. Сметките са направени на база увеличението на цените от 1 юли на природния газ с 10.81%, на топлоенергия средно със 7.33%.

Поскъпването на тока при отделните дружества беше между 0.94 до 17.12%. То се отрази на домакинствата средно с 2,03% (в диапазон от 1.75 до 2.78%).

Прогнозите на експертите са:

  • С около 2.6% ще се увеличат необходимите разходи в групата на горивата за отопление, топла вода, осветление, поддържане на електроуредите. Тази група формира около 2/3 от разходите за поддържане на жилището и 12% от общо необходимите средства за издръжка на живота. През лятото за това отиват по-малко пари, но тогава хората заделят пари за зимата.
  • Най-силно засегнати ще бъдат живеещите в София (столица), където 61.2% от жилищата са с парно отопление от централен източник. При средна сметка от 150 лв. за парно, през идващите зимни месеци столичани ще плащат повече с около 11 лв., което означава, че общо разходът за целия отоплителен сезон ще нарасне с около 55-60 лв.

От синдиката очакват увеличаване на енергийно бедни хора и увеличаване на социалното изключване. Като се има предвид, че около 1,2 млн. пенсионери у нас получават пенсия под линията на бедност (321 лв.) и около 75 % от домакинствата в страната живеят с общ доход на 1 лице под необходимите средства за издръжка на живота (590 лв), това означава, че всяко дори и незначително поскъпване на живота ще свие потреблението, а хората в бедност и социално изключване ще продължават да нарастват.

Според Евростат, 36.5% от българските граждани през 2017 г. нямат възможност да поддържат домовете си достатъчно топли, при средно за ЕС-28 от 8.2%.

След нас се нареждат Литва и Гърция с 29% като сме в челните редици на тази отрицателна класация.

През 2017 г. средното българско домакинство заделя 14.8% от всички разходи за покриване на разходи за жилище, вода, електроенергия и горива. През 2010 г. делът на този разход е 14.3%. В абсолютно изражение тези разходи средно на домакинство са нараснали с 11% спрямо 2016 г. и с 52.2% спрямо 2010 г. По-бедните домакинства имат по-големи разходи. При тях процентът на режийните се увеличава. При високодоходните семейства кумулативните разходи са на постоянни нива.

В България имам ниската покупателна способност на доходите, което е несъразмерно с цените на енергията. Според последните данни на Евростат, цените в България са нараснали с 84,6% в периода между 2000 и 2017 г. Средното им повишение в рамките на целия ЕС е било от 36%. По този показател нашата страна е изпреварена единствено от Румъния (с ценови скок от 257%), Унгария (с 98%) и Латвия (повишение с 86,7%).

Цените за комунални услуги, включващи цените за вода, електричество, природна газ и за жилищни наеми в България се повишават с 130,6%, докато средното увеличение за ЕС е от 57.2%, а в Германия е от 38.1%.

Поскъпването на цените доближава страната ни до средното ценово равнище на ЕС-28, но доходите в България остават най-ниски в целия ЕС. Те са около 2.2 пъти от средните в ЕС28, показва СПС.

България е страната с най-евтини потребителски стоки в целия Европейски съюз. Общият индекс на средното ценово ниво е 44% от средните европейски нива.

При някои стоки и услуги цените се задържат на по-ниски нива (здравеопазване (29%), образование, свободно време (24,6%), но при други все по-бързо се доближават към средните европейски нива, при това на цени на стоки и услуги от двете основни разходни пера.

  • Индексите на ценовото равнище само за електроенергия, газ и други горива (без жилища) в България достигнат до 55.2% от средното равнище за ЕС-28, след нас се нарежда само Румъния с 52.8% (Евростат).
  • Индексите на ценовото равнище на храна и безалкохолни напитки достигат до 73,1% от средните европейски равнища, след нас е Румъния с 62.2%.

При това, страните сочени с най-ниски ценови показатели на стоки и услуги, като Румъния и България, отчитат и най-високи показатели за хора, живеещи в риск от бедност и социално изключване (40% за България и 38% за Румъния). В държавите с висок стандарт на живот като Дания и Люксембург, ръстът на хората в риск от бедност е най-нисък - едва 16%.

От КНСБ признават, че не всички нуждаещи се от енергийни помощи имат достъп до тях. Самите помощи са с ниско покритие.

За отоплителния сезон 2017/2018 г. на 204 635 лица и семейства е отпусната целева енергийна помощ. Броят намалява с 6% спрямо предходния период, когато са 217 635 лица и семейства. Общият размер за петте месеца на целия отоплителен сезон нараства за годишен период едва с 0,8%, като достига до 365,10 лв., при 362,30 лв. през 2016/2017 г.

За новия отоплителен сезон 2018/2019 г. стойността на целевата помощ за целия отоплителен сезон нараства до 374,15 лв., но все още е критично нисък и в съчетание със скромните размери на доходите нямат достатъчен ефект в намаляване на бедността и неравенството.