Юридическият екип на КНСБ обвинява правителството в незаконни практики срещу трудови права на стотици граждани.

Управляващите трябва да си припомнят, че който сее вятър, ще жъне бури и че социалната среда не е блато, та да "джапаш в него с ботуши в името на нечии егоистични интереси", заяви Чавдар Христов на брифинг в централата на синдиката.

Юридическият екип на КНСБ се противопоставя на приета от правителството позиция, според която работник, който е бил незаконно уволнен и след това възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа.

Позицията от името на България по дело на Съда на Европейския съюз бе одобрена миналата седмица. Делото е образувано по преюдициално запитване на Районен съд - Хасково по конкретен трудов спор, който се води в този съд.
Според позицията на Министерски съвет работник, който е бил незаконно уволнен и впоследствие възстановен на работа от съда, няма право на платен годишен отпуск за времето от датата на уволнението до датата на възстановяването му на работа.

От това следва, че при последващо прекратяване на трудовото правоотношение работникът няма право и на парично обезщетение за такъв неползван отпуск.

Откакто съществува Кодекса на труда, правото на отпуск е производно от придобития трудов стаж. Това каза на пресконференция главният секретар на КНСБ Величка Микова. Според синдикатите чисто в правен аспект проблемите са такива, че не може периодът на незаконно уволнение да се счита за трудов стаж, без да се зачитат правата на отпуск.

На фона на кризата за работна сила, бизнесът е променил отношението си към уволнението, смята зам.-председателят Чавдар Христов, но колкото и малко да са работниците, позицията на правителството е все така враждебна към пазара на труда и създава опасност за извоювани от години придобивки, които са залегнали в българското законодателство.

От КНСБ искат да се даде възможност да се обсъди въпроса и мненията на синдикатите да бъдат присъединени към позицията на правителството.

Христов изтъкна, че тезата за майчинския отпуск е близка до тезата за трудовия отпуск.
Твърди се, че по време на майчинство си в отпуск, следователно жената не би следвало да има право на платен годишен отпуск за времето, през което ползва отпуск по майчинство. При отпуск по майчинство не се отчита, че конституцията възлага на родителите отговорността за отглеждането и възпитанието им до определена възраст.

Щом държавата следи през различни закони това, тя може дори да ти отнеме детето. Това не е ли ходене на работа по заръка на държавата, пита Христов. Майките не почиват в смисъла на състоянието и поведението на лицето, когато е в отпуск. Бизнесът обаче не отчита, че работата на майката е 24 часа, без почивка.