Бубонната чума от средата на XIV в. е най-голямото бедствие в човешката история за времето си и в историята изобщо. Тя достига пика си в рамките на около четири години - между 1347 и 1351 г., точно след края на късното средновековие в Европа. През това време обаче ефектите ѝ са разрушителни. Умира между 30 и 60% от населението на Стария континент, а последиците върху всички сфери на живота са драматични.

Днес светът също е обладан от пандемия, само че от коронавирус. Въпреки че не е особено лесно да се сравнят двете явления, включително и заради несъпоставимата статистика, да видим дали все пак няма паралели и уроци, които можем да научим от нея.

Икономиката преди Черната смърт

Стопанството в Европа в края на Средновековието започва да запада (някои дори наричат XIV в. период на депресия, до голяма степен погрешно), с изключение на силните търговски независими градове в Италия. Към този момент държавата взима връх над църквата и владетелите в различни части на материка, най-вече Филип IV Хубави във Франция и наследникът му Луй X, започват да увеличават данъците, за да финансират собствените си проекти, силен акцент върху които са военните конфликти.

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Икономическите мерки срещу пандемията: какви са и какви можеха да бъдат

Всяка политика оказва последици в реалния живот, но те може да не са такива, каквито ни се иска

Говорейки за тях, през 1337 г., точно преди избухването на Голямата чума, започва и един от най-големите конфликти в историята за времето си - Стогодишната война между Англия и Франция. Но това не е единственият военен конфликт по това време. Точно преди началото на века приключва втората война между Генуа и Венеция, като втората е изправена и пред бунтове в Загреб, последвана от Сицилианската вечерня (1282 - 1302 г.). През 1311 и 1312 г. в германските земи се води Райхскригът между Великата Римска империя и Еберхард I от Вютемберг.

Големият глад

Икономическата контракция е съпътствана и от природно бедствие. Около 1300 г. започва мини ледникова епоха, обхванала цялото северно полукълбо, чиито първи пик ще настъпи приблизително 150 години по-късно. Все пак застудяването на климата довежда до спад на добивите в преобладаващо аграрната европейска икономика и до една от грандиозните екологично-аграрни катастрофи в човешката история - Големият глад.

В зависимост от източника, Големият глад продължава между 1315 и 1317 или 1322 г. Той дефинитивно поставя точка на предхождащия го икономически растеж и води до смъртта на до 25% от градското население в континентална Европа. Самото бедствие е предшествано и последвано от още местни суши, които допълнително го влошават.

Резултатът е не просто смъртта на милиони европейци, а и драстичното повишаване на цените на земеделските продукти и смъртта на огромна част от добитъка. Според някои историци до 80% от овцете например умират заради недостига на фуражи, а само в рамките на 1315 г. цените на жизненоважните зърнени култури нарастват между два и четири пъти, в зависимост от конкретния регион.

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще измерима с Голямата депресия

Д-р Красимир Петров: Навлизаме в криза, която ще е измерима с Голямата депресия

Няма проблеми икономиката да се свива с по 10-15% годишно, а инфлацията да нараства с 20-30%, посочи икономистът

Точно в този контекст на срив на покупателната способност на населението и поголовна смърт, владетелите започват да увеличават данъците, за да водят войни. Те допринасят допълнително за унищожението на Стария континент и водят до запускането и разрушението на критичната инфраструктура на канализацията и водоснабдяването, което е предпоставка за влошаване на всички болестни състояния дори и днес.

Невъзможността да се набавят храни, да не говорим за определяни като качествени такива, води до срив на имунитета на почти цялото население в Европа. Комбинацията от всички тези фактори подготвят сцената за Черната смърт.

Банковото самоубийство на италианските градове държави

Градовете в Италия, освен воюващи помежду си и със съседните страни, са търговското сърце на Европа. Това превръща региона в един от най-проспериращите в Европа, а, благодарение на развитието на банковото дело, имаме доста икономически свидетелства за развитието му. Благодарение на тях можем да видим паралелите с днешната действителност

Най-значимите сред тях са представени в Nuova Cronica от флорентинския банкер Джовани Вилани, починал именно от бубонната чума през 1348 г. и цитирани от икономистите Карло М. Чипола в книгата му Monetary Policy of the Fourteenth-Century Florence и Хесус Уерта де Сото в Money, Bank Credit, and Economic Cycles. Интересен факт - в трактатите си Вилани е оставил подчертано празно място, за да отбележи през коя година е свършила Черната смърт. Но не доживява, за да го запълни.

Как Фед надува съвременния еквивалент на дотком балона

Как Фед надува съвременния еквивалент на дотком балона

Той ще се взриви, независимо какво прави централната банка

Все пак от него научаваме, че още от началото на XIV в. банковите фамилии във Флоренция започват да използват част от депозитите на вложителите си, за да отпускат кредити. Днес това е масова практика, наричана в икономиката банкиране с частичен резерв, но до Закона на Пийл в Англия от средата на XIX в. подобни действия са забранени във всички страни (поне докато самите власти не са усещали нужда от лесно кредитиране, когато са започвали да заобикалят законите си). Дори в Каталуния банкер, който е оперирал така, се е разделял с главата си, ако не е можел да върне средствата до година.

Нарастването на паричното предлагане, породено от кредитната експанзия, води до икономически бум във Флоренция, а градът се превръща в кредитор на голяма част от останалия свят. Днес знаем, че подобен растеж е неустойчив - достатъчно е да видим дотком балона от 2000 г. и Голямата рецесия, до които се стигна точно благодарение на кредитната експанзия, ръководена от централните банки чрез изкуственото понижаване на лихвата и инжектирането на огромни количества ликвидност. Спукването на балоните се нуждае единствено от катализатор.

Тази "карфица" през XIV в. е именно чумата. Обедняването на населението го подтиква да започне изтегляне на парите си, които по това време са представлявали злато, от депозитите на банките. Само че банкерите не са разполагали с него, в нарушение на закона - влоговете са били отпуснати като кредити, зад гърба на депозантите.

Нещо повече, принцовете на Неапол изтеглят вложенията си от Флоренция, което допълнително "обезкървява" финансовата система, държавните ценни книжа на самата Флоренция се сриват като стойност, а Англия, която не бива да забравяме, че води война с Франция и също е засегната от чумата, на практика обявява фалит по облигациите си. Банките не просто губят малкото си останали резерви, а остават без източник на средства.

Така банковата система се оказва пометена, на практика в резултат на собствените си действия. Само в рамките на пет години - между 1341 и 1346 г., точно в пика на Черната смърт, - всички финансови институции фалират. Това води до рязко свиване на кредита и до изстрелване на неговата цена, т.е. на лихвите.

Рецесията във Флоренция продължава до момента, в който паричното предлагане не се свива до степен, в която то се изравнява на глава от населението със също силно намалялото население на града до баланса между двете от преди кредитната експанзия.

Чипола описва това по следния начин: "Векът на "Песента на слънцето" отстъпва мястото си на танцът на смъртта."

Началото на регулациите и инфлацията в Англия

Както в цяла Европа, след средата на XIV в. Англия е изправена пред сериозен недостиг на работници. Вместо те да бъдат изпратени вкъщи, както това се случва днес, в страната се въвежда регулация, която е не толкова полезна за икономиката, колкото е вредна.

Според "Уставът за работниците", въведен от държавата през 1351 г., всеки на възраст до 60 години е бил длъжен да приема предложената му работа, при това на възнаграждение, номинално равняващо се на това от преди чумата. За несъгласните е имало списък от наказания.

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Противоцикличност: Дефинитивният списък с икономическа литература във време на криза

Какво е добре да сме прочели, за да разберем стопанския свят около нас

Регулацията довежда до бунтове, защото е икономически абсурд работодателите, най-често земевладелци, да се конкурират за силно намалелият заради смъртността труд на работниците, без това да доведе до ръст на заплатите. Така политиката на короната и правителството спъва производството, което се нормализира чак след като регулацията е вдигната в края на XIV в., след поредица от бунтове, най-яростният от които е през 1381 г.

В крайна сметка пазарната логика, производството и земеделието са възстановени, а високото търсене и малкото предлагане - тъй като все пак способните са били изпращани да воюват и във Франция - довеждат до над двоен ръст на възнагражденията още преди края на XV в.

Данъци и инфлация във Франция

Филип IV не просто започва да налага данъци. Той въвежда първото регулярно облагане във Франция, като преди този момент налози са се събирали основно при извънредни събития, т.е. войни. Нещо повече, той дори започва да облага цъкрвата и инфлира валутата, понижавайки количеството благородни метали в монетите - повсеместен феномен в Европа в контекста на глада, болестта и войните.

За да направи икономическата ситуация още по-мрачна, той унищожава институцията на търговските панаири, които са били може би най-близкото до мол, с което са разполагали през Средновековието и ренесанса. Това, разбира се допълнително ощетява населението, защото притокът и разнообразието на стоки спада, а цената им се покачва - елементарно търсене и предлагане.

Джозеф Салерно: Фед има необходимите инструменти… за сриването на икономиката

Джозеф Салерно: Фед има необходимите инструменти… за сриването на икономиката

С политиките си, централната банка ще удължи кризата, а няма да я разреши, смята икономистът

Така когато чумата завладява Франция, жителите на страната вече са подобаващо обеднели заради политиките и войните на кралете си. В контекста на пълната нищета, недохранване и срината хигиенна инфраструктура, болестта избухва в страната отново около 1620 г.

Макроикономически последици от бубонната чума

Много е трудно да се каже какви са били преките ефекти от Черната смърт в период, през който не се е събирала икономическа статистика и през който в рамките на кратък отрязък от време се случват толкова много икономически негативни феномени като инфлацията на парите, въвеждането на данъците, войните и Големия глад.

Може да се заключи, че чумата влошава кризата, в която Европа вече се е намирала през XIV в., и спомага за допълнителния срив на производството, земеделието и брутния вътрешен продукт, както го разбираме днес. Все пак БВП на глава от населението може би остава без значителна промяна, защото броят на жителите на континента също се понижава значително.

Ясно е още, че цената на земята се срива, а цената на труда се покачва значително; цената на живот в реално изражение се покачва заради обезценяването на валутата. Всъщност според Дейвид Раут от University of Richmond инфлацията изпреварва темпът на нарастване на заплатите, т.е. в реално изражение те не водят до повишен стандарт на живот.

Бубонната чума пропуква системата на крепостничеството, което е добра новина за икономиката заради относително повишената социална мобилност, въпреки че селяните ще останат завързани към земята още векове. Занаятчийството започва да расте след края на чумата, защото много хора се насочват от селата към градовете.

Те са привлечени от относително по-леките условия на живот, също нарасналото търсене на работна ръка и спадналите значително цени на имотите. В бъдещето това ще доведе до ръст на търговията, която търпи тежък удар не само от Филип IV, но и от срива на търсенето и производството.

Черната смърт vs. коронавирусът - поуки и политики

Сравняването на две много различни заболявания с грандиозно разминаваща се смъртност, проявили се в различни исторически контексти, при които имаме несравними технологии и познания, би било като съпоставка на ябълки и портокали. Законите на икономиката са универсални и чрез тях можем да достигнем до някои заключения, приложими и при пандемията от коронавирус.

Намесата на правителството често вреди повече, отколкото помага

Интервенциите на пазара спират естествените сили, които влияят на него, да го балансират. Това води до последици, които политиците трудно могат да предвидят и които обикновено ощетяват някого, най-вече потребителите и служителите.

Това е вярно и днес, когато говорим за схеми за подпомагане на заетостта чрез кредити или забрана за съкращаване на служителите, каквато има в Испания. Нещо повече, настъпването на бедствие не е основателна причина държавата да се намесва и да регулира както ѝ хрумне. Всъщност нищо не е основателна причина за това.

Инфлирането на валутата също оказва негативни последици върху икономиките

Дори и въпреки номиналния растеж на заплатите, качеството на живот се влошава в периода след бубонната чума заради инфлирането на валутите. Ако се беше сбъднал планът, имплементиран в Англия, за понижаване на възнагражденията до нивата им от преди чумата, катастрофата в качеството на живот щеше да е пълна.

Икономист: Тази рецесия ще бъде много по-дълбока от кризата през 2009 година

Икономист: Тази рецесия ще бъде много по-дълбока от кризата през 2009 година

Дори частично отваряне на икономиката ще подкрепи активността, казва Лакшман Ахутан

Препратката към съвремието е повече от ясна. ЕЦБ, Федералният резерв и останалите централни банки заляха пазарите с ликвидност, а политиците обещават прещедри програми за "подпомагане" на икономиката. Те ще бъдат финансирани чрез нов дълг, който ще бъде изплатен в немалка степен чрез новонапечатаните от същите централни банки пари.

Това е инфлация и тя оказва негативен ефект върху благосъстоянието на хората; в икономиката това е познато като Ефект на Кантийон. Той понижава реалният стандарт на живот, води до обезценяване на валутата и изкривяване на пазарите.

Кредитната експанзия е причината за кризите

Говорейки за изкривявания на пазарите, историята доказва, че кредитна експанзия, породена от изкуствено занижаване на лихвата, не се съчетава добре с пандемия. Увеличаването на кредита над размера на спестяванията създава неправилни стимули, води до свръхпотребление и свръхинвестиции, обикновено погрешни.

Точно това се случва в края на Средновековието във Флоренция, това се случва и през последните години, при това по целия свят. Така всички категории проблеми, породени от една пандемия, се влошават значително, когато към тях се добавят взривяването на балоните и изпадането на икономиката в рецесия.

Спасяването на институции не е задължително

Никой не е инжектирал новосъздадени пари във флорентинските и други банки на Европа, за да ги спаси. Те са фалирали, а някои техни вложители са получили само по 20% от размера на депозитите си, ако дори и толкова. Финансовата система на градовете се прочиства от допусналите грешки банки, но в бъдеще тя отново се връща към растеж (и към нова кредитна експанзия и фалити, но това е тема на друга статия).

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Голямата депресия – през 1929 г. и днес

Какви са приликите между тогава и сега и какво можем да очакваме от настоящата криза

Въпреки това през 2008 г. банките в САЩ получиха гигантски финансови инжекции, а днес се наливат милиарди в частни компании. Това не позволява на пазара да се коригира и "да продължи на чисто", увеличава и без това високата задлъжнялост, създава морален риск банките винаги да злоупотребяват с увеличаване на кредитирането, знаейки, че ще бъдат спасени, и поражда т.нар. социални разходи, но частни печалби.

Последното означава, че всички данъкоплатци поемат "спасяването" на една компания, но тя си прибира печалбата, ако има такава. Това е изключително вредно изкривяване на пазара, водещо до търсене на ренти - дори и един бизнес да няма проблеми, той иска помощи, защото всички други го правят. По този начин се стимулира напълно безотговорното поведение, защото каквото и да правиш като мениджър, разходите ти се покриват от друг.

Накрая не бива да забравяме, че макар светът да се е сблъскал с Черната смърт докато технологично е бил буквално векове назад, човечеството е оцеляло и продължило да се развива, без икономиките да са замразени, както това се случва днес.