Представители на Националното ловно и риболовно сдружение „Съюз на ловците и риболовците в България" (НЛРС - СЛРБ) изразиха недоволството си от новите промени в Закона за рибарство и акваултури, които според тях създават проблеми за любителския риболов.

Председателят на управителния съвет на сдружението инж. Иван Петков заяви, че един от проблемите е, че няма кой да се грижи за охраната и опазването на рибните ресурси във водоемите.

В България има около 200 хиляди любители риболовци от всички възрастови групи. Иван Петков заяви и че до сега няма нито един предоставен водоем за любителите риболовци. Той е категоричен, че умишлено се търсят причини, за да не се отдадат за стопанисване тези басейни.

„Преди две години кандидатствахме да наемем водоем, изпълнихме изискването 500 човека да участват, но ни направиха проблем, че някои лица не отговарят на билетите, което е абсолютна глупост", оплака се още Петков. В Националната организация членуват около 18 хиляди организирани любители риболовци и около 16,5 хиляди, които са комбинирани - ловци и риболовци. Сдруженията в България са 140, от които 10 риболовни.

„Съгласно закона за рибарство и аквакултури, около 114 водоема са определени само за любителски риболов. От излизането на новия закон за рибарство и аквакултури, вече четири години по стечение на обстоятелствата, нито един от тези водоеми до този момент не е предоставен на риболовните сдружения за управление на рибните ресурси с цел практикуване на любителския риболов", обясни Петков. По думите му, всички опити за кандидатстването за наемането на водоеми за управление на рибния ресурс са безплодни.

„Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури търсеше какви ли не причини, за да не инициира процедура за кандидатстване на за наемане на водоеми", допълни Иван Иванов. Той обясни, че предложенията на НЛРС относно измененията в закона за рибарство и аквакултури ще бъдат внесени днес в Комисията по земеделие и гори.

Иван Петков посочи като един от проблемите факта, че няколкото милиона лева от таксите на риболовците ги няма и не се използват по предназначение. „Държавата не желае да дава средства за зарибяване", каза Петков. Той посочи, че в законопроекта има много недомислици и липсват елементарни неща.

По думите му, риболовните сдружения искат да стопанисват държавни водни обекти, но срещат сериозни трудности. Инж. Иван Петков посочи, че редица спънки и най-вече мудна бюрокрация спъват желанието на любителите на риболова сами да стопанисват язовири и водоизточници, за да практикуват любимото си хоби. По думите му, самата държава няма желание да предостави на риболовците водоеми като той предположи, че вероятно някои хора имат интерес от това бракониерството да продължава.

По думите на Петков, едно от изискванията държавата да отдаде за стопанисване водоем, е минимум 500 души с годишни риболовни билети да участват в сдружение. Според Иван Петков обаче това трябва да отпадне. Членският внос за такава организация струва 10 лева, а отделно едногодишният билет струва 25 лева годишно. „От това в държавната хазна влизат около три милиона лева, но нито една стотинка от тези пари не се връщат за развитие на любителския риболов", категорично заявиха от сдружението.

По думите на председателя на управителния съвет, друг парадокс е, че държавата задължава общините да събират входна такса за своите водоизточници, които се ползват от сдруженията.

Той е категоричен, че това не би трябвало да става, тъй като въпросните водоеми са общински, а не държавни. От сдружението предлагат 50% от събираните средства да остават в сдруженията, за да може да се ползват за зарибяване и охрана на водните източници. Останалите 50% трябва да отиват в държавната хазна.

Друг проблем според любителите риболовци е, че няма отговорна институция, която да отговаря за охраната на водните обекти, което създава предпоставки за бракониерство и замърсяване на водата.

По думите на секретаря на Федерацията по риболовни спортове Петко Симов, местностите около язовирите са се превърнали в кочини, защото няма кой да ги стопанисва и да се грижи за почистването им.

От Националната организация са категорични, че ако държавата им позволи да ползват под наем водоизточниците й, те няма да допуснат стопански риболов там и изчерпване на рибния ресурс.

От организацията приветстват готвената законова промяна стопанският риболов да се извършва само в Черно море и река Дунав. Към момента риболовните сдружения са наели 136 общински водоема и настояват да поемат стопанисването на около 20 държавни такива.