Младите у нас са оптимисти за икономиката, но песимисти за политиците

Темите за корупцията и реформата в съдебната система не могат вече да бъдат избегнати от политиците. Това каза Петър Ганев от Института за пазарна икономика по време на дискусия на тема "Демокрация на кръстопът".

Според Ганев хората гледат към структурните проблеми, каквито са корупцията и липсата на функционираща съдебна система, а не толкова към доходите.

Данните се доказват и от проведените от "Алфа Рисърч" проучвания сред фокус групи със студенти, млади общественици и предприемачи.

От Института за пазарна икономика правят следните изводи на база на проведените проучвания, а именно, че младите хора са оптимисти по отношение на икономиката, но са песимисти по отношение на политическата среда и потенциала за промяна у водещи политици.

Младежите са позитивно настроени спрямо ЕС, но същевременно някои виждат в европейските средства източници на корупция, споделят негативни мнения спрямо традиционните медии и особено спрямо пропагандните такива, но същевременно възгледите им по определени въпроси са формирани именно от такива медии.

Друг извод, който се налага, е че макар "изтичането на мозъци" да се разглежда като сериозно предизвикателство, много от младежите споделят, че у нас вече има повече възможности и са склони да останат.

Петър Ганев изтъкна в своето изложение, че бил развенчан митът, че с влизането си в ЕС, България ще реши своите проблеми.

Икономическият популизъм избутва демокрацията у нас

Увеличаващото се неравенство прави по-богата почвата за популизма

Според индекса на глобалната конкурентоспособност на Световния икономически форум за 2016 -2017 година, страната ни изоставала най-много именно в категорията институции, които се определят като "неработещи" и "слаби".

Това дава основание родните анализатори да се замислят за употребата на термина "завладяна държава", която се характеризирала именно с липсата на върховенство на закона и ефективно разделение на властите. Този модел на "завладяна държава" или най-общо превземане на широк кръг от институции е съпроводен с ширещия се и приеман за даденост от много хора модел на "кроникапитализъм" или обвързване на бизнес и държава.

Според Ганев е успокоително, че този термин засега не се употребява за България, но е характерен за Македония. Сферите в институции, в които имаме най-ниски оценки, са "пилеене на държавни средства", "протежиране на решения на правителствени служители" и "обществено доверие към политиците". По мнението на Петър Ганев първите две свидетелстват за накланяне на модела към клиентелизъм. Най-проблематичен фактор пред правенето на бизнес в страната се откроява корупцията. Оценката на демокрацията от външни институти откроява като основни проблеми корупцията и негативния ефект на зависими медии.

От 2007 г. до 2016 г. имаме отстъпление по отношение на демокрацията, отбеляза Ганев и визира общото демократично управление, независимите медии. Най-голямо е отстъплението по отношение на върховенството на закона и независимостта на съда.

Според Ганев се налага изводът, че гражданските протести и гражданската енергия от 2013 г., членството в ЕС, външният натиск не са проработили толкова ефективно. По думите му фалитът на КТБ, куриозно у нас се възприемал повече като политическо събитие, а не като икономическо. Сред мерките, които виждат студенти и експерти за справяне с отстъплението на демокрацията, са реформа в прокуратурата, разбиване на модела на клиентелизъм, подобряване на предприемаческия климат.

На икономическия въпрос - дали по-добра бизнес среда или по-високи доходи, студентите отговарят - по-добра бизнес среда, което също било доказателство за поглед към структурните проблеми пред обществото.