Икономическият популизъм е водеща причина за отстъплението на демокрацията у нас. Това се налага като извод от изследвания, проведени от Института за пазарна икономика (ИПИ), представени по време на дискусия на тема: "Демокрация на кръстопът".

Главният икономист от института Десислава Николова посочи, че причината да се фокусират върху темата за популизма е навлизането в предизборен период, в който традиционно започват щедри популистки обещания.

Според рейтинга за икономическия популизъм, у нас неговото равнище е около 6, което показвало изключително голямо въздействие върху хората. Разбира се, популизмът не е нещо ново в света. Корените му могат да бъдат проследени до древен Рим и Гърция. Първоначално той се интерпретирал като противопоставяне на хората срещу елита, а реториката, която се следвала е, че политическият елит е корумпиран и фокусът на мерките са грижите за интересите за обикновените хора.

В съвремието пример за популизъм е Брекзит във Великобритания. Популизмът набляга на преразпределение на доходите през бюджета, без да се отчитат икономическите процеси.

Младите у нас са оптимисти за икономиката, но песимисти за политиците

Младите у нас са оптимисти за икономиката, но песимисти за политиците

Развенчан е митът, че с влизането в ЕС ще се решат проблемите ни

Сред основните причини за популизма Николова изтъкна неравенството в разпределението на доходите, както и струпването на голям брой хора, които или са бедни, или с доходи, близки до линията на бедност. Страната ни била на водещо четвърто място по отношение на неравенството в разпределението на доходите. Най-богатите - 20% от населението у нас, имали 7 пъти по-високи доходи от хората с най-ниски доходи. Ако неравенството нараствало, почвата за популизма, ставала още по-богата.

Средното европейско ниво на това съотношение е около 5 пъти. Преди нас е Сърбия, където най-богатите взимали 9 пъти повече от най-бедните. Десислава Николова отчете, че по отношение на неравенството ние сме традиционно в една група с Румъния, Сърбия и прибалтийските републики.

Сред причините за задълбочаването на неравенството е концентрирането на голям брой нискодоходно население от безработни, пенсионери и нискообразовани граждани. Популизмът обещавал на хората икономическа експанзия през бюджета и увеличаване на доходите, но общият резултат според изследователите е точно обратният. Нещо повече, големият парадокс бил, че най-пострадали са точно социалните групи, на които популизмът обещава да помогне.

Според Николова популизмът у нас излиза от лоното на левите партии и навлиза в националистичните и антифашистките формации, които са открито антидемократични. Темата за бежанците пък била своеобразен лакмус за това дали някой е популист или не.

По време на дискусията политологът Румяна Коларова направи бележката, че отстъплението на демокрацията е на глобално равнище, не само у нас. То започва още в далечната 93-та година. Тя бе категорична, че от гледна точка на политически институции нямаме отстъпление на демокрацията.

"Аз не приемам понятието популизъм - за мен това е етикет, който се слага върху качествено различни явления", коментира Коларова. Тя отбеляза, че когато става дума за връзката между отстъплението на демокрацията и популизма, най-силният индикатор е антикорупционното говорене.

Дори ако се фокусираме в Европа - една от държавите, където непрекъснато избухват популистки партии е Холандия, явно причината е различна. Ляв и десен популизъм - икономическата криза стимулира левия популизъм. Когато става дума за връзката между отстъплението на демокрацията и популизма, най-силният индикатор е антикорупционното говорене.