Политика или популизъм: какво цели Радев с референдума за еврото?

И през тази година, както и през предходните, 9 май започна като ден на отбелязване на поставеното, от декларацията на Робер Шуман (външен министър на Франция), начало на обединена Европа. Е, някои още държат повече на победата във Втората световна война, макар че германската капитулация е подписана ден по-рано, а и това не е окончателния край на войната.

Кулминацията в България на този 9 май обаче се случи в края на деня. Венците вече бяха поднесени, честванията бяха приключили, а хората планираха да се насладят на пролетната и хубава петъчна вечер.

Президентът Румен Радев обаче е имал други намерения, за които не даде никакви сигнали, макар че през целия ден участва в публични мероприятия и говори пред журналисти.

Чрез телевизионните приемници и мобилните устройства той влетя в домовете ни и заяви, че еврото трябва да се приеме в България само след референдум, и поради тази причина той ще внесе предложение за такъв в Народното събрание с въпрос дали искаме да приемем общата европейска валута през 2026 г.

Тук задължително трябва да се припомни, че влизането в еврозоната е абсолютен приоритет за правителството на Росен Желязков, за формациите, които го подкрепят и за системната опозиция в лицето на ПП-ДБ. Т.е. президентът се ситуира като опозиция не само на кабинета, но и на парламента и се опитва да предложи на избирателите точно обратното на политиката, която провеждат институциите, отговорни за управлението на страната.

От формациите в парламентарното мнозинство единствено "Има такъв народ" (ИТН) най-вероятно ще подкрепи предложението на Радев за провеждане на референдум, ако то бъде поставено на разглеждане.

БСП, които също в миналото имаха обструкции към приемането на еврото, сега са категорични и не подкрепят провеждането на референдум. А и председателят на социалистите и вицепремиер Атанас Зафиров ясно е заявявал, че присъединяването към еврозоната е един от основните стремежи на правителството, в което той и формацията му участват.

Председателят на Народното събрание пък Наталия Киселова, също представител на "БСП - Обединена левица", пък заяви, че предложението на Радев е спорно и трябва да се видят мотивите.

Радев предложи референдум - какъв е пътят оттук нататък?

Народното събрание ще реши дали да допусне националното допитване, а КС вече се е изказвал по казуса

Конкретно формулирани правни мотиви обаче едва ли може да има.

Показателно в това отношение е оттеглянето на Крум Зарков от длъжността секретар на президента по правните въпроси. Показателно е и решението на Конституционния съд, което постановява, че провеждане на референдум във връзка с еврото би било противоконституционно, взето през февруари, 2024 г.

Колкото до твърдения от типа - липсва съгласие в обществото, трябва да се гарантира покупателната способност на хората, легитимността на институциите е ниска и т.н., това не са мотиви и не могат да бъдат. Става дума, чисто и просто, за говорене, което трудно би могло да се обезпечи с аргументи.

В Народното събрание преобладават формациите, подкрепящи приемането на еврото. През последните години се проведоха доста избори и нямаше нито един парламент, в който съотношението на силите по тази тема да е било различно от сегашното.

Покупателната способност на населението във всички страни от еврозоната е по-добра от тази в България. Опити за спекула най-вероятно ще има, но държавата разполага с необходимите механизми и структури, чрез които да противодейства. А въпросът за ниското ниво на легитимността на институциите е най-интересен измежду всички теми.

Легитимността е доста сложно понятие и съдържа в себе си множество аспекти.

Тук се съчетават доверие, следване на механизми за вземане на решение, правни норми и конституционна рамка. Дори и доверието в парламента да не е особено високо, това не означава задължително, че има проблем с легитимността.

България е невинна, всичко останало е руска пропаганда

Членството в НАТО само помогна на Балканите да се успокоят, Русия е тази, която иска хаос

Самият факт, че предложението на президента трябва да мине именно през Народното събрание е показателен именно в тази посока. Ако Радев твърди, че легитимността на парламента е ниска, то ниска ще е и легитимността на парламентарното решение за предложението му ако депутатите гласуват в негова полза.

На референдумите не бива да се гледа като на алтернатива на институциите и на институционалните процеси и решения. Подобно отношение може да е проблем за вътрешната сигурност и за политическата стабилност в страната. Разумното използване на този тип допитвания е свързано с допълване и подкрепа за институционалната уредба, а не за противодействие срещу нея и за нейното разрушаване.

Чрез референдум определена тема може да бъде включена в институционалните процеси или пък да не бъде допусната в тях. Щом обаче тя вече се развива на институционално ниво, използването на референдум не е добра и не е рационална идея, защото така той може да засегне не само съответната тема, но и цялостното функциониране на институциите и тяхната стабилност.

В този смисъл очакваното отхвърляне на предложението на Радев от Народното събрание би било израз на подкрепа към институционалната уредба в страната и нейното стабилно функциониране.

Основната въпросителна тук е поведението на ИТН. И по-точно дали то може да представлява заплаха за състоянието на парламентарното мнозинство и за правителството на Росен Желязков. Най-вероятно хората на Слави Трифонов ще бъдат внимателни в своите действия, защото при хипотетични скорошни избори вероятността да останат отвън е доста голяма.

ИТН ще търсят златната среда за себе си. Те хем ще опитват да продължават да изглеждат като партия на пряката демокрация, хем няма да рискуват мястото си в мнозинството и правителството. Макар и да гласуват за референдума на Радев, тяхната подкрепа за кабинета ще се запази и участието им в него ще продължи.

Друг интересен момент е свързан с обстоятелството, че никога досега президентът Радев не е настоявал, не е говорил дори, за референдум за приемане на общата европейска валута.

Обновена

Иван Костов: Радев смени догматично позицията си за еврото

Той очаква солидно мнозинство да отхвърли референдума на президента

Възможно е сега да предприема този ход, за да продължи своето противопоставяне на изпълнителната власт и да го разшири към законодателната. Конкретно по отношение на изпълнителната власт тази тенденция съществува в поведението на президента. В последно време малко беше позатихнала, но отново навлиза в ескалираща фаза.

В публичното пространство се налага схващането, че Радев вече активно се подготвя за партиен проект след края на президентския му мандат, който приключва през януари 2027 г. Ако такова нещо има, то не би могло да се основава на едно отделно действие, а на цялостно изградено и добре обмислено поведение. Точно поради това ясният отговор за намеренията на Радев ще получим през следващите месеци. Самото му поведение ще ни го даде. Засега партийният му проект продължава да е само хипотеза.

Възможно е Радев да смята, че след въвеждането на еврото в началото на 2026 г., може да настъпи някакъв ценови и инфлационен апокалипсис и това да го постави в силна позиция спрямо формациите, настояващи за влизане в еврозоната час по-скоро. Подобно развитие е невъзможно, но това не означава, че такива очаквания не могат да присъстват в разбиранията на Радев.

За момента няма как изцяло да бъде изключено и някакво външно непублично действие, с което евентуално президентът може да се е съобразил. Една от формациите от антисистемната опозиция ("Възраждане") заговори за инструкции. Твърдение, което засега остава без доказателства, но също така трябва да се отбележи, че Радев не в взел отношение по него и не го е опровергал. Това обаче също е тема, по която ако има нещо, то вероятно ще проличи през следващите месеци.

На този етап може да се каже, че влизането на България в еврозоната няма да бъде възпрепятствано.

Отхвърлянето на предложението на президента за референдум от Народното събрание ще бъде силен знак от страна на нашия законодателен орган навън и навътре, че държавата ни е готова за еврозоната както финансово и икономически, така и институционално и политически.

Стремежът към еврозоната запази политическата стабилност в страната. Засега

Много ясно пролича разделението в парламента на системни и антисистемни партии