Чрез документален филм, в който е главен герой, стопанинът на Кремъл Владимир Путин ни уведоми, че България и Румъния имали вина за руското пълномащабно нахлуване в Украйна.

Въпросният документален филм разказва за 25-годишното управление на Путин в Русия и е част от пропагандното облъчване към вътрешната публика и към публиката в някои други страни, в които съществува определен интерес към руските дезинформационни наративи и необосновани твърдения.

Всъщност филмът може да се нарече документален само условно.

Документалните произведения са прецизни относно фактите и обстоятелствата, които разглеждат и коментират. Те се придържат към истинската действителност без да се опитват да я модифицират и изопачават.

В случая обаче става дума за документален филм, който подпомага създаването на желаната от Путин и компания реалност без връзка с действителността и нейното налагане като истинска и автентична в съзнанието на хората със склонност да се поддават на внушения и пропагандни трикове.

Конкретно по отношение на България и Румъния е изложено внушението за създаване на американски военни бази в двете черноморски държави, което едва ли не било заплаха за Руската федерация, която, за да се защити взела, че нападнала пълномащабно съседна Украйна, окупирайки части от нейната източна и югоизточна територия и подлагайки на чести бомбардировки всички големи градове в страната, тяхното население, здравни служби, болници, детски градини, училища, театри и университети.

Твърденията, че в България има американски военни бази, че страната ни е подготвяна за фронтова държава в някаква, неясно каква война срещу Русия и т.н. не са нещо ново, което чуваме и разбираме от руската пропаганда.

Новото е, че става дума за филм, претендиращ да принадлежи към документалния жанр и че вече се вменява вина директно на България и Румъния. Досега вината беше на колективния Запад, на американците и британците. Възможно е руските дезинформационни наративи да се в процес на развитие. Ако има такова нещо, то ще си проличи с времето.

Важно е да се отбележи, че в България американски военни бази няма. Всички военни летища, полигони и складове, въобще всички военни обекти у нас принадлежат единствено на Българската армия и на страната ни. Разбира се, тези съоръжения се използват и от наши съюзници в НАТО за съвместни учения и подготовка. България е пълноправен член на алианса от 21 години. Нашата национална отбрана е интегрирана в съюзната и този процес продължава с техническата модернизация на армията ни и с полагането на усилия за превръщането на военната професия в конкурентна и привлекателна за младите българи.

Пролет иде… на Балканите

Пролет иде… на Балканите

Политическата динамика на Балканите очевидно се повишава, макар и напрежението да е разнопосочно

Важно е също така да се знае, че НАТО е организация с изключително отбранителна философия. Алиансът е създаден, за да няма войни. Основната му идея е да бъде източник на сигурност и стабилност. Много ярък пример в това отношение са Балканите, един толкова размирен регион.

Това обаче се промени след като всички балкански държави, без Сърбия, Босна и Херцеговина и Косово, влязоха в НАТО.

Сега на Балканите няма военни конфликти и дори, когато външни за региона недобросъвестни фактори се опитват да ги предизвикат, това не се случва. Стига се до някакви по-високи нива на напрежение за кратки периоди от време и всичко се разминава единствено с тях.

Отбранителната философия на НАТО е отразена и в позицията на нашето Министерство на външните работи, с която то отговаря на провокацията в документалния филм за 25-годишното управление на Путин в Русия. В позицията ясно се казва, че членството на България в алианса е израз на стремежа на страната ни към трайна сигурност, стабилност и мир в регионален контекст.

България работи за гарантирането на собствената си териториална цялост, както и за териториалната цялост на своите съюзници и партньори. Всичко това е изцяло в унисон с международното право и по никакъв начин не може да се тълкува като заплаха за която и да е друга държава, територия или население.

Позицията на МВнР изразява и твърдото намерение на България да продължава да следва натовските си ангажименти и принципите на ЕС, да защитава своя суверенитет и да работи за укрепването на международния ред, основан на правила.

Нови военни съюзи се появяват на Балканите

Нови военни съюзи се появяват на Балканите

Какво означава възникването на двете нови обединения в най-размирния регион на Европа

През последните години в района на Ново село е разположена многонационалната бойна група с рамкова държава Италия. Групата се ротира на всеки шест месеца и в нея винаги има българско формирование и български офицер, който е част от командването.

Този модел на укрепване на Източния фланг възникна след 2014 г., когато Русия посегна на Крим и предизвика сепаратистките сблъсъци в Донбас. Преди началото на руската агресия срещу Украйна по Източния фланг нямаше установена съюзна инфраструктура.

Разбира се и преди това се провеждаха съвместни учения. Формирования от западните съюзници пристигаха и оставаха, за ограничени периоди от време, в бази на територията на страните членки от Източна Европа. Постоянно присъствие обаче нямаше. Също така нямаше и такова военно интегриране каквото предполага развитието на една многонационална бойна група.

Всичко това се появи като резултат от руската военна активност срещу Украйна, която създаде усещане за несигурност сред някои от страните в Източна Европа и най-вече сред Литва, Латвия и Естония, които първи пожелаха разполагане на съюзни формирования на своя територия. Така възникнаха многонационалните бойни групи. Те включват рамкова държава, държава домакин и подкрепящи държави.

Рамкови държави са тези, които имат по-голям военен и икономически потенциал - САЩ, Канада, Великобритания, Франция, Италия. Държавите домакини са страни от Източния фланг на алианса. А всяка страна членка може да се включи в определена бойна група със свое формирование. Това са подкрепящите държави.

Ефективната европейска отбрана е възможна само в рамките на НАТО

Ефективната европейска отбрана е възможна само в рамките на НАТО

Потенциалната възможност за членство на всяка една европейска държава в НАТО, заложена в Договора

С този модел НАТО даде ясен знак, че хипотетична руска атака срещу страна от алианса ще бъде незабавно и категорично отразена. Израз на тази готовност е и предвидената възможност за бойните групи бързо да прераснат в бригади при възникване на такава необходимост.

Други мерки, взети като резултат от руската военна активност, са свързани със ситуацията в Черно море. То беше превърнато в бойна поле, особено преди украинската армия да започне използването на морски дронове и да принуди Русия да изтегли съществена част от военния си флот към Новорусийск.

Дейностите по морско наблюдение и ранно предупреждение за потенциални заплахи и вражески действия бяха засилени както от България, така и от Румъния. Необходимостта от гарантиране на устойчивостта на критичната инфраструктура в Черно море също беше взета под внимание и подсигурена чрез предприемане на адекватни дейности и мерки.

Това обаче отново се наложи поради враждебното поведение на Руската федерация и няма как да се каже, че тя е била предизвикана. Освен ако не става дума, чисто и просто, за дезинформация и пропаганда.

Всичко, което България и Румъния са предприели за укрепване на своята сигурност в съюзен контекст не предхожда, а е следствие от руското посегателство срещу Украйна.

Нещо повече - България започна да показва по-ясно изразена активност в това отношение едва след февруари 2022 г., когато Русия нахлу пълномащабно в Украйна. Балтийските страни и Полша се подготвяха за този най-негативен сценарий още от 2014 г. И както се видя по-късно са имали всички основания за това.

Освен, че води конвенционална война срещу Украйна, Русия е много активна и в полето на информационната война. Подобни подхвърляния като това от документалния филм ще има и занапред. Те вече не са и не могат да бъдат изненада.

Страната ни и нашите съюзници трябва да са винаги в готовност да отразяват всякакви информационни атаки и да не допускат тяхното навлизане дълбоко в обществото. Те стават опасни, когато се случи точно това, защото тогава водят до разделение, противопоставяне, напрежение и нестабилност.