Правителството на Росен Желязков не получи толеранс дори и от 100 дни. Първият вот на недоверие срещу него беше внесен преди тяхното изтичане от "Възраждане", МЕЧ и "Величие". Темата на вота беше външната политика и твърдението на трите формации вносители, че изпълнителната власт се е провалила точно в тази част от управлението на държавата. Основните насоки, в които се разви дебатът преди гласуването бяха българската позиция по отношение на руската война в Украйна и смъртта на служителя на ООН Марин Маринов, който загуби живота си в Ивицата Газа, изпълнявайки служебните си задължения.

Българската позиция относно военния конфликт в Украйна е ясна отдавна. Тя е последователна и в годините след руското пълномащабно нахлуване е изразявана както на политическо ниво, така и във вид на материална, в т.ч. и военнотехническа, подкрепа. Няма нито един показател, въз основа, на който да може да се каже, че страната ни се е провалила с позицията си за ситуацията в Украйна.

По-скоро като несполучлива по въпроса за войната в Украйна може да се посочи позицията на Унгария, която е диаметрално противоположна на българската. Правителството на Виктор Орбан изпадна в изолация вътре в ЕС и се сблъска с редица проблеми, сред които висока инфлация и недостиг на енергийни суровини. Вторият проблем унгарците го преодоляват с българско съдействие що се отнася до газовите доставки по т.нар. Балкански поток. За несполучливата позиция на Унгария говори и отказът на Словакия да следва унгарския пример. Първоначалното намерение на премиера Робърт Фицо беше именно такова, но то вече е на практика изоставено, тъй като словаците разбраха, че не могат да спечелят абсолютно нищо от подобен тип политика.

Що се отнася до смъртта на Марин Маринов, това определено е една трагедия, която поражда скръб и тревога. Опитът за нейното използване за осигуряване на политически дивиденти обаче единствено засилва тези усещания. Маринов се е намирал в Ивицата Газа в качеството си на служител на ООН и в този смисъл страната ни няма никакви компетентности по отношение на ситуацията, в която е попаднал, както и по отношение на обстоятелствата, при които е загубил живота си. Правителството на Росен Желязков може да прояви известна активност относно случая, но няма как да получи водеща роля при разследването на смъртта на Маринов.

Всичко това означава, че основания за искане на вот на недоверие, поради провал във външната политика, просто няма. Външнополитически страната ни не се е провалила по нито една тема и по нито един въпрос. Не случайно вотът беше подкрепен само от трите формации вносители и правителството оцеля без проблем.

Ако вотът беше минал, основният ефект от това най-вероятно щеше да е ново отлагане на влизането на страната ни в еврозоната. Освен че трябва трайно да отговаряме на изискванията за приемане на еврото, за да получим положителен ковергентен доклад, ни е нужна и политическа стабилност. След влизането в еврозоната ще е необходима стабилна работа на компетентните публични институции, така че евентуалните опити за спекула и други подобни злоупотреби да бъдат пресечени още в зародиш. Това може да се осигури единствено от редовно правителство.

Служебно управление в такава ситуация по-скоро би носело риск и е много по-добре да не се прибягва до такъв вариант. На преодоляването на този вот следва да се гледа като на преодоляване на една вътрешна бариера срещу приемането на еврото, която антисистемните формации в българския парламент се опитаха да издигнат.

Именно тази "скрита" цел на вота предопредели и отговора, който той получи от системните формации. В подкрепа на кабинета гласуваха от ДПС (Пеевски), освен формациите, които са част от изпълнителната власт (ГЕРБ, ИТН, БСП) и ДПС (Доган), които са подкрепяща формация. ПП-ДБ не участваха в гласуването. Де факто обаче това беше подкрепа за правителството в тази конкретна ситуация. Още повече, че при самото внасяне на вота от ПП-ДБ заявиха, че няма да го подкрепят именно, защото страната ни се намира на входа на еврозоната и в този момент се нуждае от политическа стабилност.

Или казано с други думи, макар да са опозиционна формация, точно сега ПП-ДБ не пожелаха да се държат като такава. Това обстоятелство дава основание за твърдението, че стремежът към еврозоната запазва стабилността в страната, поне засега. Разделението по оста системност - антисистемност е много ярко и нито един системен играч не желае да премине при антисистемните. Направи ли го ще си остане там и повече няма да може да се върне обратно.

Колата на демокрацията ни още скърца след четири години на резервна гума

Колата на демокрацията ни още скърца след четири години на резервна гума

Виждаме, че кризата не се отнася само до парламента и правителството, а влияе негативно на абсолютно всички институции и техните отношения

Всяко едно искане на вот на недоверие към кабинета обаче все пак повишава политическото напрежение в страната. В случая можем да говорим само за частично повишаване и то между партийни субекти, които по принцип са в силно обтегнати отношения помежду си. Това в най-голяма степен се отнася за двете ДПС-та. Тяхната електорална база е една и съща, което означава, че разрастването на едното задължително води до свиване на другото и обратно. Ето защо дебненето между тях е непрекъснато явление, претенциите за автентичност и строгото разграничаване на позициите - също.

За момента Пеевски е в по-добра позиция от Доган. Той разполага с по-голям ресурс (материално и като влияние), способен е в по-голяма степен да мотивира и активизира електората и това го прави по-гъвкав по отношение на контактите с другите формации и взаимодействието с тях, независимо дали са във властта или в опозиция. За Доган би било много изгодно формацията на Пеевски да отиде при антисистемните. Пеевски обаче няма да допусне това. Неслучайно неговата група подкрепи кабинета, разграничавайки се ясно от лагера на вносителите на вота.

Ако се ориентира към антисистемността ДПС (Пеевски) ще загуби всички предимства, които има пред основания си конкурент. И ще трябва да търси електорат в онова поле, където играят "Възраждане", МЕЧ и "Величие". То е доста по-ограничено от сегашното, на което е Пеевски и там той не би имал шансовете, които има в момента сред автентичния електорат на ДПС.

Другият така по-деликатен момент е между ГЕРБ и ПП-ДБ. Двете формации имат сходни разбирания за развитието на страната, но отношенията между тях са доста антагонистични, особено след краткото съвместно управление, което имаха. То приключи на деветия месец, макар че според предварителното договаряне трябваше да продължи поне още толкова.

При този вот ПП-ДБ хем не желаеха директно, чрез гласуване, да подкрепят кабинет, доминиран от ГЕРБ, хем не можеха да си позволят дори намек за антисистемност. Те не участваха в дебатите и гласуването, а за да излязат от създалата се ситуация Денков и Петков заявиха, че ще внесат свой вот на недоверие след излизането на конвергентния доклад. Това един вид е знак към избирателите на ПП-ДБ да имат още малко търпение.

Пътят към еврозоната минава точно между управляващи и опозиция

Пътят към еврозоната минава точно между управляващи и опозиция

И, разбира се, най-печеливши ще бъдат от ГЕРБ

Добре би било обаче да не се бърза толкова. Страната ни се нуждае от политическа стабилност не само при получаването на доклада, но и при фактическото въвеждане на еврото на 1 януари 2026 и в месеците след това, докато нещата улегнат и населението като цяло свикне с използването на общата европейска валута.

При сегашния вот може да се каже, че сред системните формации, теснопартийните интереси отстъпиха пред националния интерес. Това е и най-значимото вътрешнополитическо постижение след преодоляването на периода на непрекъснатите предсрочни избори и служебните управления. Би било добре ако постижението се окаже достатъчно устойчиво, за да се запази поне година, а ако може и повече.