Първото напрежение между управляващите и опозицията вече е факт. То беше свързано с очакваното, вече дълго време, влизане на България в еврозоната. Първоначално финансовият министър Теменужка Петкова заяви, че искането за конвергентен доклад ще бъде отложено. Така тя създаде впечатлението, че еврозоната може да отпадне като приоритет на правителството и управлението на публичните финанси постепенно да започне да се отдалечава от евростандартите.
Тук своята роля изиграха и други два фактора, които засилиха впечатлението от изказването на Петкова. В управляващата коалиция има две формации, които не държат особено на влизането на страната ни в еврозоната. БСП твърди, че България може да приеме еврото, когато е готова затова, т.е. социалистите отнасят тази тема към неопределеното бъдеще.
Има обективни критерии, относно готовността за влизане в еврозоната, които България към момента на практика е изпълнила. От БСП обаче продължават да твърдят, че страната ни не е готова, така че не е ясно как в тази партия разбират готовността за еврото и по какви стандарти я преценяват.
Другата формация с нестабилно отношение към общата европейска валута е ИТН. Хората на Слави Трифонов често имат екстравагантно отношение към много от въпросите от дневния ред на българската политика. Еврото е част от всичко това. Тук следва да се вземат предвид и общите инициативи, които ИТН са имали с "Възраждане" в предишни парламенти. Много от тези инициативи са били с антиевропейска насоченост и те няма как да не са се отразили върху формирането на идентичността на ИТН.
Така например в миналото Народно събрание депутати от ИТН и "Възраждане" блокираха парламентарната трибуна и попречиха на Делян Добрев (ГЕРБ) да прочете доклада за климатичната неутралност. Това така и не се случи до прекратяването на мандата на 50-то НС.
Другият фактор, който засили впечатлението от изказването на Теменужка Петкова са твърденията за лошото състояние, в което се намират публичните финанси в момента. Нестабилната политическа ситуация в страната след 2021 г. създаде много удобна среда за такъв тип говорене. Публичните финанси са особено чувствителна тема и през тях в най-голяма степен минава критиката срещу политическия опонент.
През последните години страната беше управлявана от служебни кабинети и само две редовни правителства и то с много кратък живот. Това води до размиване на отговорността за държавния бюджет и така всеки може да обвини всеки за проблемите, които съществуват в момента. И точно това се случва.
Когато става дума за еврозоната обаче, от значение е бюджетният дефицит, който не трябва да надвишава 3%. А със сигурност бюджет за 2025 г. с дефицит в тези рамки може да бъде направен. В предизборните периоди се дават много и често пъти необезпечени обещания, а след 2021 г. България де факто беше в непрекъсната предизборна ситуация.
За някои сектори, например сектор "Сигурност", увеличението на възнагражденията беше заложено в законодателството и сега вече няма как да не бъде отчетено и в Закона за държавния бюджет. Това обаче съвсем не би могло да е повод за надхвърляне на 3-те процента бюджетен дефицит.
Каквато и да е неустойчивостта на публичните финанси в момента, тя не може да бъде основание за забавяне на България по пътя й към еврозоната. Още повече, че останалите критерии на практика също са изпълнени, а минималното инфлационно отклонение със сигурност ще бъде преодоляно през следващия месец.
За да излезе от създалата се конфузна ситуация и да стабилизира партията си, Бойко Борисов иззе инициативата от финансовия министър и въобще от изпълнителната власт и заяви, че през февруари искане за ковергентен доклад със сигурност ще бъде направено. Ако в ГЕРБ не поддържат говоренето в полза на еврото и не обясняват политиката на правителството по отношение на влизането ни в еврозоната, то те рискуват да оставят тази тема на ПП/ДБ и да станат уязвими на критиките на опозиционната формация. Борисов със сигурност не би искал да се случи всичко това.
Политическите формации, които са против приемането на еврото са равно разпределени сред управляващите и опозицията. Това поставя ГЕРБ в специфична ситуация като основна управляваща партия. Същото обаче важи и за ПП/ДБ като основна опозиционна. В момента пътят на страната ни към еврозоната минава точно между тези две формации и те трябва да положат всички усилия да го държат отворен до неговото окончателно извървяване. Независимо от трудните отношения, които имат помежду си.
ГЕРБ са наясно, че ПП/ДБ следят под лупа всичко, което правителството прави (или не прави) по отношение на приемането на еврото. Ето защо те трябва да задават тона на правителството по тази тема. БСП и ИТН могат да имат мнение, но политиката по влизането на България в еврозоната трябва да е на ГЕРБ. Именно такъв знак даде Борисов с намесата си в публичния дебат след изказването на Теменужка Петкова, че искането за конвергентен доклад ще бъде отложено.
ПП/ДБ са в малко по-удобна ситуация от ГЕРБ, токова доколкото опозиционната роля дава възможности за критика и не натоварва с отговорности. ПП/ДБ обаче трудно могат да намерят партньори след останалите формации извън управлението. Може би точно затова Ивайло Мирчев (ДБ) заяви, че вотът на недоверие е основен инструмент на опозицията, но такъв инструмент могат да бъдат и протестите. Така Мирчев всъщност даде знак, че неговата формация има възможността да организира и провежда мащабни и продължителни протести, особено що се отнася до София и останалите големи градове в страната.
Божидар Божанов обаче отбеляза, че на този етап за обсъждане на конкретен вот на недоверие не може да се говори. Според политика от ПП/ДБ неговата формация не желае провал на правителството. Божанов добави още, че натискът на опозицията следва да бъде осъществяван, така че да подпомага формирането на политиката на правителството, а не да пречи на неговото управление.
Тук посланието към ГЕРБ е съвсем ясно. Формацията на Борисов и ПП/ДБ може да сеа в ролята на управляващи и опозиция, но по отношение на въпроса за еврото те са партньори и всяка една от тях трябва да работи по тази тема с всички средства и инструменти, с които разполага. Всяка една от двете формации може да е полезна за постигане на крайната цел, независимо от моментната роля, в която се намира.
Влизането в еврозоната е национална цел. Тя изисква устойчиви усилия и последователна политика. В този смисъл проевропейските формации би следвало, когато става дума за еврото, да изхождат не от някаква конкретна конюнктура, а от стратегическа гледна точка, далеч надхвърляща ситуацията около формирането на един отделен бюджет, далеч надхвърляща и рамките на един управленски мандат.
Ако тази философия бъде пълноценно възприета и от ГЕРБ, и от ПП/ДБ, то пътят на страната ни към еврозоната със сигурност ще остане отворен и всички шансове за приемане на еврото от 01/01/2026 ще бъдат запазени. Ако инструментариумът, с който разполагат ГЕРБ (като управляващи) и ПП/ДБ (като опозиция) бъде обвързан със същата философия, това чисто политически ще е от полза и за двете формации.
На ГЕРБ няма да им се налага да търсят подкрепа при останалите участници в управлението по въпроси, които те не желаят да оценят. А пък на ПП/ДБ няма да им е необходимо да организират и провеждат протести и отново да връщат страната към политическата криза. И все пак от един такъв подход печеливши биха били най-вече ГЕРБ. Хем шансът страната ни да влезе в еврозоната при управление, доминирано от тях, остава много голям, хем рискът от разклащане на кабинета не се увеличава и остава минимален.
Всъщност второто е гарантирано, защото колкото повече са общите теми между основните управляващи и основната опозиция, толкова по-институционални са отношенията между парламентарното мнозинство и останалите парламентарни формации. А това, в една или друга степен, гарантира комфорт на правителството и то по-лесно и по-безконфликтно може да формира и прокарва своите политики.
USD
CHF
EUR
GBP
ВълкСчадъР
на 29.01.2025 в 22:13:24 #2Защо ЕС губи конкурентоспособност? ЕС изостава по отношение на икономическата свобода в сравнение със САЩ най-вече по отношение мащаба на държавната намеса и строгостта на регулациите. ЕС е конкурентен на САЩ по отношение на правната система, стабилността на парите и свободата на търговията, инвестициите и движението на хора. Но високите данъци, прекомерната държавна намеса, високият дълг и строгите регулации подкопават конкурентните предимства на ЕС. Единният пазар в ЕС е уникален пример за успех в световен мащаб, но въпреки това не е разгърнал пълния си потенциал. Той се е спрял на средата на пътя, като първоначалният ентусиазъм за интегриране в свободно за предприемачество и стопанска инициатива пространство е заменен от умора. Укрепването на единния пазар би довело до създаване на допълнителна добавена стойност в мащаб от 713 млрд. евро за едно десетилетие (Европейска комисия 2020 г.). Несъвършенствата на единния пазар допринасят за по-слабия растеж в ЕС. През последните три десетилетия в ЕС се наблюдава спад в конкурентоспособността, като разходите за труд нарастват чувствително, а производителността на труда в големите икономики е в застой. Държавният дълг често се използват за стимулиране на вътрешното потребление и повишаване на разходите за труд, вместо да се насочват към увеличаващи продуктивността инвестиции. Нарастването на публичния дълг е следствие от увеличаването на държавните разходи, главно във времена на криза. Равнищата на дълга в държавите членки на ЕС показват значителни различия, което се отразява както на икономическата свобода, така и на фискалната гъвкавост (Евростат, 2024 г.). Загубата на конкурентоспособност на ЕС се дължи и на застаряването на населението и недостатъчното развитие на пенсионните фондове като важен инструмент за стимулиране и насочване на спестяванията в половината от страните в ЕС. Тези фактори водят до увеличаване на разходите за труд, което е в ущърб на ценовата конкурентоспособност на европейските предприятия. Повишаването на разходите за труд намалява и размера на наличния капитал за финансиране на растежа и иновациите, което обяснява защо ЕС изостава от САЩ и други по-привлекателни региони. За съживяването на единния пазар Единният пазар трябва да е основен приоритет. Първоначалната цел за премахване на регулаторните и административните бариери пред трансграничния обмен трябва отново да се постави в центъра на европейската политика. ЕС следва да формулира и преследва амбициозни цели за единния пазар. Напредъкът спрямо тези цели трябва да се оценява редовно с помощта на количествени показатели за ефективност. Всяко ново законодателство на ЕС следва да бъде придружено от оценка на въздействието върху функционирането на единния пазар. Законодателството трябва да бъде периодично оценявано и преразглеждано, за да се избегне свръхрегулиране, посочва анализът. Единният пазар не трябва да свършва на границите на ЕС. Трябва да се положат усилия за премахване на тарифните и нетарифните бариери, за да се улесни търговията с държави извън ЕС. Необходими са повече търговски споразумения и отваряне на единния пазар към държавите кандидатки за членство в ЕС, които са от ключово значение за региона на ЦИЕ. Анализът отчита още, че капиталовите пазари в ЕС изостават от тези в САЩ. ЕС трябва да се откаже от национализма и да насърчава и приветства сливания, придобивания и сътрудничество. Правилата за конкуренция следва да бъдат адаптирани към мащаба на единния пазар. Все още съществуват значителни пречки и разпоредби, ограничаващи обхвата на търговията с услуги в рамките на ЕС, които следва да бъдат премахнати. Държавните помощи в последните години се увеличават, нарушават пазарните отношения и често облагодетелстват малцина избрани. Правилата за държавните помощи следва да се върнат към първоначалната си уредба, при която член 107 от Договора за функционирането на ЕС определя условията за предоставяне на помощи и позволява отпускането на държавни помощи само в случай на пазарен провал. Националните схеми за достъп до определени пазари и издаване на разрешителни трябва да бъдат преразгледани в цялата индустриална и инфраструктурна екосистема, за да се улесни предприемачеството в рамките на единния пазар. Трябва да се насърчава спазването на принципа на взаимното признаване на секторни и продуктови изисквания. Инструментариумът на ЕС за по-добро регулиране (Европейска комисия, 2023 г.) следва да бъде укрепен и прилаган по-ефективно, констатира анализът.
ВълкСчадъР
на 29.01.2025 в 22:12:54 #1Единният пазар - най-големият потенциал на ЕС в глобалната конкуренция Европа губи икономическата надпревара на глобалната сцена. Делът на Европейския съюз (ЕС) в световната икономика е намалял от 25,8% през 2004 г. до 17,6% през 2024 г. Икономиката на ЕС изостава от тази на САЩ и скоро ще бъде изпреварена от Китай. За двадесетгодишния период делът на ЕС в глобалния износ спада от 18,9% до 14,8%. Застаряващото население, значителен публичен дълг и високи данъци върху труда и капитала, както и прекалено строгите регулации ограничават потенциала на европейската икономика и водят до усещане за продължаваща стагнация, особено в най-големите икономики на континента. Новият доклад на Института за пазарна икономика (ИПИ): "Европа в глобалната надпревара: Преоткриване на конкурентоспособността на ЕС", дава ясна рецепта за връщане на Европа към икономическия растеж, основана на подобрена рамка за фискална устойчивост, както и на амбициозна програма за премахване на регулациите и приоритизиране на свободите в рамките на единния пазар - с цел повишаване на конкурентоспособността. Новите страни членки от региона на Централна и Източна Европа се превръщат в източник на динамика и растеж. Икономиките на страните в ЦИЕ нарастват с между над 40% и близо 100% в реално изражение от 2005 до 2023 г., и повечето от тях удвояват своя дял в износа на ЕС към глобалния пазар. Успехът на новите страни членки може да послужи като пътна карта за бъдещето на конкурентоспособността в Европа, пише в анализа. Най-големият потенциал на ЕС в глобалната конкуренция се крие в единния пазар, основан на свободното движение на стоки, услуги, капитали и хора. Все още обаче редица политики създават бариери пред инвестициите и разрастването на бизнеса отвъд съответните национални пазари. Такива пречки ограничават ефективното насочване на талантите към най-производителните бизнеси, мащабирането на успешни иновативни технологични услуги, както и достъпа до финансиране в условия на голям и отворен капиталов пазар, отключващ пълните възможности за инвестиции в ЕС. Бъдещето на конкурентоспособността на Европа не е свързано с повече публични разходи и субсидии, още по-малко – в нови регулации и повече координация на икономическите политики. Вместо това е нужно прилагане на свободите и отвореността на единния пазар чрез премахването на съществуващите бариери и фрагментация, и заедно с това приемане на свободната конкуренция. Запазването на водеща позиция в глобалната надпревара чрез трансформирането на европейската икономика към високопроизводителни дейности зависи и от приемането на по-високата динамика, неизменно съпътстваща спонтанно възникващите пазарни иновации. Комбинацията от конкурентните предимства на новите страни членки, както и по-стабилните институции в старите страни членки, може да бъде формулата за успеха на Европа, посочва се в анализа.