Колата на демокрацията ни още скърца след четири години на резервна гума

Шестнайсет касирани народни представители, нова формация в Народното събрание ("Величие") и персонални промени в парламентарното мнозинство, което беше формирано в подкрепа на кабинета "Желязков". Това е новата ситуация у нас, след като Конституционният съд (КС) приключи работата си по делата относно резултата от последните парламентарни избори.

Пряка заплаха за изпълнителната власт няма. Подкрепата в парламента намалява, но не пада под критичния минимум от 121 депутата. Част от местата на касираните депутати ще бъдат заети от нови представители, но от същите политически формации. Просто влизането ще стане от други райони, различни от тези, от които е било до момента.

Моментната ситуация е напрегната, но няма да предизвика сериозни трусове. Разбира се, тя ще бъде използвана от някои политически формации за вдигане на шум и насаждане на страхове в обществото. У нас има партии, които са специализирани в "този вид политика", а сега те се увеличават с още една в парламента.

По-сериозният и траен проблем е друг. Той е свързан с отношенията между институциите, тяхното контрапродуктивно състояние и опитите за доста свободно разбиране и прилагане на техните правомощия. Всичко това е резултат от продължителната политическа криза, през която страната премина в последните години. И макар сега да имаме редовен кабинет, то това съвсем не означава, че следствията от кризата ще изчезнат изведнъж.

Ако продължително време управлявате автомобил с резервна гума и след това я смените с нормална, проблемът с гумата ще е решен, но по автомобила ще са възникнали редица други проблеми. Това би било една неминуема ситуация, тъй като полезното шофиране с резервна гума е примерно 50 км., а вие сте шофирали с нея в продължение на 10 000. При такова положение автомобилът ще се нуждае от цялостно оздравяване.

По подобен начин стои и въпросът с политическата нестабилност. В продължение на 4 г. страната беше управлявана предимно от служебни правителства, т.е. управление в авариен режим. Сега имаме редовно правителство с шанс да издържи ако не пълен мандат, то все пак един по-дълъг период от време. Или конкретният проблем с политическата криза е решен, но оздравителният процес, през който трябва да минат институциите, все още предстои.

Оздравителният процес също е болезнен, всъщност той е не по-малко болезнен от периода на политическата нестабилност, който де факто е време на институционален разпад и делегитимиране на механизмите за институционално взаимодействие. Кризата не се отнася само до парламента и правителството. Тя влияе негативно на абсолютно всички институции, защото променя тяхното позициониране в институционалната уредба и ги принуждава да се занимават с въпроси, за които нямат предварително натрупан капацитет.

Така например между Конституционния съд (КС), ЦИК и прокуратурата липсват изградени форми за взаимодействие. Именно поради тази причина сега, след като тези институции влязоха в някакъв вид комуникация, тя се оказа контрапродуктивна и силно напрегната. Оказа се, че вместо да очертае решения за проблемите, по-скоро може да ги обостри и да ги направи още по-трудни за решаване.

На КС, ЦИК и прокуратурата сравнително рядко им се налага да взаимодействат помежду си. Затова е обяснима липсата на прецизен регламент как трябва да става това при необходимост. Ако обаче всеки от органите спазва своята институционална рамка и се придържа към институционалната си позиция, то проблеми при взаимодействието няма да има. Проблемът тук е, че в резултат на продължителната политическа криза, те са загубили устойчивост в институционалната уредба, което е заменило техния институционален подход с подхода на хората, които работят вътре в тях.

В следствие на това за момента е трудно да говорим за обективност, всъщност става дума точно за обратното. Във въпросните органи може и да работят подготвени специалисти, това обаче няма как да е достатъчно и да гарантира качествено отношение към служебните задължения, ако те се намират извън институционалната логика и се отнасят към колегите си от другите органи единствено съобразно собствената си преценка. Например, така и не стана ясно какви са институционалните основания на прокуратурата да изисква документи и обяснения от КС, има ли въобще такива?!

Конституционните съдии бяха категорични, че не дължат на прокуратурата нищо от това, което тя поиска от тях. КС е арбитражна институция, това е неговата конституционно заложена роля. И тя във всяка една ситуация трябва да бъде отстоявана и защитавана.

Ако КС бъде въвлечен в процеси и интереси на други институции, той може да загуби върховенството, което му е гарантирано в институционалната уредба на страната. А гаранциите за това върховенство идват от Конституцията, която казва, че решенията на КС са задължителни за всички останали органи и институции.

Ако прокуратурата е имала някакви съмнения за нарушения в изборния процес, то тя е трябвало да започне проверка преди КС да се захване с разглеждането на изборните резултати. Всъщност това може да бъде направено и сега независимо от работата на КС.

Щом обаче въпросът е стигнал до конституционните съдии, то много е вероятно нито една друга институция (в т.ч. и прокуратурата) да не е била способна да се справи, в рамките на своята компетентност, с проблемите в изборния процес и именно това да е наложило сезирането на КС като последна инстанция, която може да осигури необходимите решения. В този ред на мисли прокурорските настоявания за документи и обяснения изглеждат още по-трудно обясними и нелогични.

Интересна ситуация наблюдавахме и в парламента в дните, непосредствено преди обявяването на резултатите от работата на Конституционния съд (КС). Вещите лица, броили бюлетините от проверяваните секции, бяха извикани в Народното събрание за даване на обяснение. Особеният момент тук беше, че тези лица говореха направо от парламентарната трибуна, а всички депутати имаха възможност да им задават въпроси.

Подобен подход също е контрапродуктивен. Парламентът е в правото си да ги извика за разговор. С говоренето от парламентарната трибуна обаче тези хора биват въвлечени в политическия процес, което далеч излиза от рамките на техните функции и задължения, които имат като вещи лица.

Ако всеки депутат може да им задава въпроси в пленарната зала, това означава, че парламентарните групи са получили възможност да използват проблемите в изборния процес за свои партийни цели. А смисълът на извикването на вещите лица в парламента е съвършено различен. Трябва да се осигури обективност относно проблемите, за да могат народните представители да работят по тяхното отстраняване.

Далеч по-разумно и по-ефективно щеше да бъде, ако разговорите с вещите лица бяха проведени в някои парламентарни комисии. Или пък ако беше създадена временна анкетна комисия, която да получи информацията от лицата и да изготви доклад, който да се използва за подобряване на изборното законодателство. Евентуално и за подобряване на потенциалните отношения между институциите с отговорности към изборния процес. Така че, когато се наложи реално да има отношения между тях, те да не са напрегнати и контрапродуктивни, а рационални и работещи.

И така! Въпреки всичко това, колкото по-дълго се задържи редовното правителство, толкова по-големи са шансовете оздравителният процес в институционалната ни уредба да продължи и да даде положителни резултати. Той ще е болезнен и със сигурност ще има и други хаотични ситуации и трудни за преодоляване проблеми.

Откажем ли се обаче, това би означавало връщане отново към политическата криза. И то много опасно връщане, защото сега доверието към изборния процес несъмнено е още по-ниско. Би било хубаво, ако народните представители използват следващите месеци за неговото повишаване.

Такъв резултат може да се постигне чрез нормотворчески подобрения, чрез подобряване на нивото на самия парламентаризъм и чрез качествена комуникация с електората. Ако депутатите все пак решат да положат такъв тип усилия, това би означавало, че са направили най-доброто за себе си, за политическите си формации и за обществото като цяло.