Международните финансови институции (МФИ) са изиграли своята роля в развитието на икономиката на страната ни. Не дотам добрата картина на живота у нас сега е резултат именно от подчиняването на световните финансови институции на целите на неолибералната политика. Това е изводът от проучване на тема „Международните финансови институции и българският експеримент" на сдружение „Солидарна България", представено на дискусия в КТ "Подкрепа".

Целта на изследването е да покаже как се е отразило на страната ни вече 25-годишното сътрудничество със Световната банка и Международния валутен фонд (МВФ). „МФИ са натискали правителства да приемат едни и същи реформи, без в крайна сметка да бъдат постигнати обещаните положителни икономически и социални резултати", гласи още анализът.

Интересен факт е, че още в първия си доклад от 1991 година Световната банка пише за нас: "България има добре обучена работна ръка, общото състояние на индикаторите за социално развитие, продължителността на живота, нивата на детска смъртност и грамотността на възрастните са сред най-високите в Източна Европа. Потенциалът за ръст на производителността и експорта в някои индустриални сектори и селското стопанство е значителен. В допълнение проблемите в жилищната политика и околната среда не са толкова големи, колкото в други реформиращи се държави от Източна Европа".

Днес обаче от сдружение „Солидарна България" поставят противоположен знак на всички тези констатации, а като виновник за това посочват „дейността на международните финансови институции".

„Унищожихме образованието си. Свихме училищната мрежа. Само за 10 години са затворени над 800 училища. Добре обучената ръка се замени от безработни, които са „отговорни" за това, че не са заети, тъй като не са се потрудили да се класифицират и затова икономиката буксува. Свободният пазар и демокрацията се сляха в пазарна демокрация", прочете заключението на критичното изследване авторът му Ваня Григорова.

На фона на мрачните изводи проучването завършва и с препоръки. Една такава е връщане на прогресивното данъчно облагане, увеличение на корпоративните данъци, намаление на косвените данъци и по-ниски данъчни ставки за храни, лекарства, учебници. Край на мерките на икономии е друго желание в изследването.