През последните години се научихме да живеем с изкуствения интелект, или по-скоро бяхме принудени да го направим. Продължилата с години технологична зима в развитието на ИИ - период на застой заради недостатъчна и неразвита инфраструктура, малки бази от данни, недостатъчно интелигентни и оптимизирани алгоритми и по-бавни скорости, беше прекъсната от Големия взрив в изкуствения интелект, след като въпросните пречки вече не стояха пред него.

Ако трябва да бъдем пунктуални, това, на което бяхме свидетели в края на 2022 и началото на 2023 година, по-скоро може да се определи като Малкия взрив, защото мащабите му са несъизмерими с това, на което бихме били свидетели при внедряването на квантовите изчисления. Появата (или по-скоро реалното прилагане) на квантовите компютри вероятно е въпрос на няколко години. Това ще трансформира изцяло технологичната екосистема, ще ускори още повече процеси, които така или иначе и днес трудно успяваме да проследим. Ще бъде променен и начинът, по който приемаме и възпроизвеждаме информация, а медиите, такива, каквито ги познаваме днес, най-вероятно ще бъдат заличени.

Три възможни сценария за медиите на бъдещето рисуват не особено привлекателна картина. Най-уязвими от трансформациите на бъдещето и най-вече в аспекта на информационното потребление, ще бъде масовият потребител. Този, който днес е сред основните клиенти на корпоративни медийни платформи, каквито са социалните мрежи. Първите два сценария описват наблюдавани тенденции днес, с перспектива за развитието и в близо бъдеще. Третият, който е и най-неоптимистичен, включва в голямата картина намесата на квантовите компютри. Това означава хоризонт до 2030 г.

Сценарий #1: "Удари къртицата" или факт-чекингът като все по-безсмислена игра

Вероятно повечето от читателите, които са и родители, се сещат за онази игра в моловете - къртица изскача от дупка, а играчът има за задача да я удари с гумен чук по главата. Уловката е, че къртицата се появява изневиделица през една от няколко дупки и колкото по-бързо става това, толкова по-неефективни са реакциите на детето, което играе. Нещо подобно се случва днес и с факт-чекинга.

Преди той да се наложи като инструмент за опровергаване на фалшиви новини и дезинформационни кампании, в традиционната журналистика той беше стандарт, а не отделна дисциплина. Принципът за проверка на информацията преди публикуване - минимум един достоверен източник, било то документ или събеседник, беше златен стандарт за утвърдени медии. Докато в един момент се оказа, че вече не е. Битката за истината винаги е била трудна, а днес - с мощта на изкуствения интелект - дори и невъзможна. Лъжата може да обиколи света, още преди истината да си обуе ботушите - на това ни учи Тери Пратчет в книгата му "Истината"... Или пък това направи преди него Чудомир? Въпрос на факт-чекинг.

Картината днес е такава: като потребители на информация сме поставени под непосилно когнитивно напрежение, от което способностите ни за критично осмисляне на информацията спадат все повече. Процесът на "омързеляване" заради механичното скролване на съдържание, без поемане на дъх и опит за навлизане в дълбочина, може да бъде наречено медийно заболяване. Лесно смилаеми кратки видеа и дийпфейк съдържание с емоционално въздействие са достатъчни, за да "нахраним" любопитството си, а в такава среда борбата за истината е особено тежка.

Какво ни казва първият сценарий? Все повече медии и социални платформи разработват свои механизми за проверка на факти. Това днес отново до голяма степен е медиен стандарт, който обаче трудно успява да се наложи в удавеното с изкривена и невярна информация медийно пространство. Най-сериозният проводник на манипулирана информация са социалните мрежи, при които се наблюдава тенденция на изместването им в посока към "антисоциални". Това означава пряка заплаха за потребителите: призиви за прояви на агресия и саморазправа, отправяне на заплахи, дезинформация и пренаписване на наративи, измами и дори киберзаплахи чрез разпространението на заразени линкове.

На практика всеки един потребител може да бъде "къртица" за дезинформация, но не всеки може да държи чука. В опит да бъде преодолян този ефект на когнитивно претоварване, се налагат строги рестрикции, като например възрастови ограничения за ползване на социалните медии и видео платформи. Това обаче се оказва и възможност за запълване на празнините - използване на чат-ботовете като източници на новини и новинарско съдържание например вече е тенденция. И това важи не само за по-малките потребители, но и за всички тези, които искат да избягат от токсичната среда на "антисоциалните" медии.

Чат-ботът има предимството да е емоционално плосък, да се подчинява на командите ни и да ни предоставя само информацията, от която имаме нужда. Това обаче не означава, че трябва да му се доверяваме безрезервно: той все още халюцинира (измисля си информация); макар и да е ясно откъде черпи информацията, не е ясно как точно я интерпретира; и не на последно място - все още глобалната база от информация е неконсистентна и замърсена, а заради това - и ненужна.

Макар и да живеем във време, което нарушава формулираните от Айзък Азимов закони на роботиката (изричната забрана на машината да нарани човек), този сценарий засега изглежда много вероятен и не толкова черен. Технологиите все пак помагат много повече, отколкото са правили това преди 20, 10 дори преди допреди 5 години. Днес имаме много повече инструменти, за да успеем да се задържим над повърхността на информационния потоп.

Сценарий #2: Конспиратори и лъжепророци като източник на "истината"

Провалят ли се демократичните общества в опитите да регулират процесите в технологичния прогрес и в частност в медиите? Изглежда, че да. Свидетели сме на постоянни регулационни механизми, най-вече в ЕС, но и в Северна Америка и Австралия, които целят изграждането на отбранителни способности срещу когнитивната война, която се разиграва най-вече на терена на социалните мрежи. Иронията е, че подобни регулации потискат едно място, но това отваря нови "възможности" - освен споменатите вече чат-ботове за новини, все по-популярни са лидерите на мнение (инфлуенсъри), подкаст форматите и алтернативни дигитални платформи, които не предоставят новинарско съдържание в класическия смисъл, а по-скоро наблягат на анализ и коментар.

С едно голямо уточнение - тук измерителят за достоверност е не проверката за качеството на информацията, а авторитетът. Това не е непременно натоварено с негативизъм, но крие рискове. Класически пример е американският конспиратор Алекс Джоунс, който, въпреки че е осъден преди години за разпространение на манипулации и лъжи в публичното пространство, днес продължава да поддържа влиятелна интернет платформа. На нея без проблеми може да бъде намерена информация за третата световна война, за окултни и сатанистки практики сред демократите (звучи познато!) и отвличане и изнасилване на деца от гейове и лесбийки.

Говорейки за регулациите се наблюдава и друг парадокс - институциите все по-рядко и неубедително присъстват в социалните мрежи. Те нямат влияние там. По-скоро влиянието е прехвърлено (и примерът тук отново е САЩ) върху отделни личности. Това означава, че новините се въртят около публикациите на една личност - в случая Доналд Тръмп в Truth Social. От последните месеци виждаме, че това е основният лост, с който се управляват геополитически, борсови и финансови процеси, а един ден вероятно точно там ще бъде обявено и Второто пришествие на Иисус.

Отсъствието на институциите в социалните мрежи и платформи за медийно съдържание накланя везните в полза на всевъзможни "авторитети" на знания и информация, на лъжепророци. До голяма степен този сценарий е цикличен, при него факторите взаимно се подхранват, което води до задълбочаване на разделенията по отношение на използване на каналите с медийно съдържание. Очевидно е, че бъдещето принадлежи на социално фрагментираните общества, моделирани по образеца на определени нови медийни влиятелни канали.

Регулациите са спорни и неособено ефективни мерки, често догонващи последствията. В същото време има дисбаланс - в ЕС сме свидетели на строги санкции и въвеждането на правила и стандарти за медийно съдържание и неговото разпространение, докато в Северна Америка е точно обратното. Това не е непредвидим, а напълно реализируем сценарий - картината е тази, на която сме свидетели и днес, различното е в цикличността и задълбочаването на разломите.

Третият сценарий обаче е най-интересен, най-песимистичен и по-труден за разбиране, тъй като в него е намесена технология, която все още никой не е виждал в действие - квантовите изчисления.

Сценарий #3: Надпреварата в квантовото въоръжаване като двигател на нови планетарни кастови разделения

На пръв поглед изглежда, че между квантовите компютри и медиите няма пряка връзка. Но това не е точно така и за да разберем защо, първо трябва да намерим отговора на въпроса: С какво са толкова важни квантовите компютри?

Едно от най-сериозните опасения, свързани с области като банковото дело, финансите и борсовите пазари, са тези, които касаят криптирането на информацията и защитата на чувствителни данни. Квантовите изчисления могат да разбият за секунди сложни защитни алгоритми, които днес опазват банковите ни сметки. Но и не само: под заплаха са и правителствени организации, специални служби, медицински заведения и т.н. Същото важи и за медийния сектор.

Класическите протоколи за сигурност, които използват медиите днес, няма да бъдат пречка и ще бъдат преодолявани с лекота. Какво означава това? Свободен достъп до милиони лични данни на потребители, достъп до чувствителна информация за източници, комуникации, стратегии. Това означава и пряк достъп до новинарското съдържание на медиите, манипулирането му, включително и чрез deepfake съдържание в ефира на големи медийни корпорации. Мащабни кибератаки, оркестрирани от квантови компютри, могат да сринат градени с години инфраструктури и бази данни. Днес е активна атаката "Открадни сега, декриптирай по-късно" - при нея трудна за пробиване информация бива клонирана или открадната, с цел да бъде разбита при свободното навлизане по-късно на квантовите компютри.

Какво означава всичко това? Сериозна техническа подготовка, миграция на защитната инфраструктура и постквантови протоколи за защита. Това ще изисква милиарди долари капиталовложения, което пък означава, че само големите медийни корпорации и платформи, които ще могат да си позволят подобни разходи, ще оцелеят. По-малките и бутикови медии автоматично ще бъдат изтикани в периферията, ако не и заличени.

Сценарият показва, че ако надпреварата в квантовото въоръжаване върви паралелно със заплахи, каквито разгледахме по-рано - информационни операции за въздействие, когнитивна война, антисоциални мрежи, навлизане на чат-бот системи за новинарско съдържание и т.н., всичко това може да се окаже пагубно за немалка част от населението на планетата.

Регулациите, които биха били преграда пред зловредното въздействие на квантовите технологии, може отново да окажат двойнствен ефект: за да бъде добре защитена една медия, тя ще трябва да е изпълнила редица изисквания и протоколи, което обаче може да доведе до затрудняване на достъпа до медии, оскъпяването им, а оттам - въвеждането на платен достъп до тях. Именно поради високата цена, която трябва да бъде платена, е напълно вероятно медиите да станат централизирани. Това отново отваря вратата за алтернативни канали за информация, като AI чатботовете за новини, с които очевидно по-широката аудитория ще трябва да свиква.

Но какво означава това - по-голяма пропаст между елит, който ще получава по-висококачествена, защитена и скъпоплатена информация (често дори с опцията за индивидуализира информация според нуждите на потребителя, а защо не и класифицирана информация?) и едно мнозинство, което ще трябва да се задоволи с остатъка, за да не кажем отпадъка, от информационното производство. На практика едно ново, дълбоко и непреодолимо кастово разделение на планетарно ниво.

Трудно бихме могли да си представим общество, в което информацията може да се окаже екзистенциално важна, но непредвидимото бъдеще със сигурност ни е подготвило трансформации, за които дори и най-смелите фантасти не са си помисляли.