След присъединяването на България към ЕС Българската народна банка (БНБ) ще осъществява надзор на консолидирана основа спрямо банките, банковите групи, финансовите холдинги и холдингите със смесена дейност.

Това реши парламентът, който в началото на заседанието си гласува на второ четене законопроекта за кредитните институции.

Глоба от 5000 до 10 000 лева ще се налага на лице, разпространило чрез средство за масово осведомяване невярна информация или обстоятелства за банка, с които се уронват доброто й име и доверието към нея, предвижда законът. Ако нарушителят е юридическо лице, ще се налага имуществена санкция от 50 000 до 200 000 лева.

Законът ще влезе в сила от влизането в сила на договора за присъединяване на България към ЕС. Той доразвива уредбата според сегашния Закон за банките.

Въвежда се понятието "кредитни институции", което включва банките и дружествата за електронни пари, които извършват привличане на влогове или други възстановими средства и предоставяне на кредити за своя сметка.

Регламентира се принципът на единния лиценз, който осигурява взаимно признаване на правото на лицензираните кредитни институции, както и на техните дъщерни финансови институции, да извършват дейност на територията на всички държави от ЕС, пряко или чрез клон, без да е необходимо допълнително разрешение от надзорните органи на приемащата държава. За българските банки също се осигурява възможност да извършват дейност на територията на държавите от ЕС, след като получат разрешение от БНБ.

Със закона се въвежда понятието "професионална тайна" и се урежда режимът на защита на информацията, представляваща професионална тайна.

Детайлизира се регламентацията на банковия надзор. Уредена е възможността за участие на Фонда за гарантиране на влоговете в банките в процеса на оздравяване на банка под специален надзор, като е предвидено фондът да може да участва в увеличаването на капитала на такава банка.

Разширяват се процедурите за ликвидация на банка, информира БНР.