Премиерът Бойко Борисов може да стигне до там, че да започне реализира енергийната програма на президента Георги Първанов. Такова опасение изказа депутатът от ДСБ Иван Иванов по повод да българо-руските енергийни разговори във Варна.

„Какво България е отстъпила в тези преговори, след като руската страна заявява, че те са запазили всичките си преговорни позиции и има ли разменна монета в тези преговори. Коя е тя и каква е цената?"

„Да не би АЕЦ „Белене" и определени договорености, постигнати в тези преговори, да се окажат разменната монета", допълва депутатът.

Днес опасения от същността на договореностите изказа и еколози от Института за зелена политика. Според тях правителството се стреми в PR-кампания да се спаси, а руската страна използва това, за да постигне целите си.
                            Още...

За да бъдат изчистени всички съмнения, от ДСБ ще поискат среща с министърът на икономиката, енергетиката и туризма Трайчо Трайков.

Защо е необходима енергийна стратегия на България и каква да бъде тя дискутираха повече от два часа депутати, експерти и представители на неправителствения сектор.

Лидерът на СДС Мартин Димитров изтъкна, че по настояване на Синята коалиция проектът за енергийната стратегия на страната до 2020 година няма да бъде просто документ, приет от правителството, а ще мине за гласуване през парламента.

Според него най-обезпокоителното е, че в момента се водят преговори по значими енергийни въпроси като газовите доставки и проекти като „Южен поток", Белене" и други. Договореностите ще бъдат факт преди приемането на стратегията, опасява се Димитров.

„Не трябва да се бърза с разговорите и договореностите", категоричен е той и предупреди, че договореностите за газа не трябва да се обвързват с тези за „Южен поток", например. Според него страната ни няма пари едновременно и за "Набуко", и за "Южен поток".

Енергийната ефективност и диверсификацията са полезни независимо какво ще стане следващите 10 години, подчерта обаче Мартин Димитров.
Той също е категоричен, че е крайно време монополът в енергетиката да падне и да има конкуренцията, както и България да участва в правенето на обща енергийна политика на ЕС.

Проектът на енергийна стратегия до 2020 бе сериозно разкритикуван.

Първи срещу него изложиха аргументи експертите на „Коалиция за климата". Въпросната енергийна стратегия слага приоритет на почти всичко, отбеляза Георги Стефанов и изложи като препоръка вижданията на организацията си, които са за 5 приоритета.

Необходима е ясна държавна визия и политика за следващите десетилетия, а не за следващите 10 години, посочи той като първи приоритет. Осигуряване на преход към ниско въглеродна икономика, е второто предложение.

Освен това експертите от „Коалиция за климата" предлагат за приоритети значителното увеличаване на енергийната ефективност във всички сфери на икономиката и обществения живот, оптимално използване на възобновяемите енергийни източници и държавата да прилага иновативен подход към развитието на страната, което предполага образование, информираност и въвличането на обществеността в тези процеси, за да намерят те заслужени внимание.

Обсъжданата енергийна стратегия според Пламен Цветанов от БАН е инерционно продължаване на миналото в бъдещето и е неприемлив проект. Той е категоричен, че България се нуждае от нова енергийна политика за конкурентоспособна енергетика и икономика и благополучие на потребителя. Ето защо проектът на стратегията трябва да се върне за преработване, категоричен е той.

Според Цветанов проектът не прави анализ на енергийното развитие пред последното десетилетие и както стратегията от 2002 и този проекти отново е без ясни цели и индикатори за развитие.
Ученият посочи, че проектът съдържа манипулация с количествените измерения на два от основните индикатори за устойчиво развитие - енергийна интензивност и енергийна зависимост.

Предлаганото продължаване на екстензивното развитие и в частност продължаване на строителството на АЕЦ "Белене" е в ползва на корпоративни и чужди интереси и е против възстановяването на страната.

То е в противоречие и с интегрирането на европейската енергийна политика с политиката на развитие на общността и с провеждането на международна енергийна политика, насочена според европейските енергийни интереси, е становището на експерта от БАН.

С неговото мнение се солидаризира и представителят на „Екогласност" Сунгарски. „Стратегията потвърждава статуквото. Нещо повече - не само доразвива досегашната енергийна политика, от която нито сме цъфнали, нито сме вързали."

Стратегията отказва да приеме реалностите, развитието на съвременната енергетика, убедени са експертите.