От БСП настояват за започване на разговори за нов договор за доставки на газ.
Според бившия зам.-министър на икономиката Явор Куюмджиев сегашният договор изтича и не е ясно от 1 януари 2011 г. какво ще стане.
По думите му хаосът и безхаберието в енергетиката продължават.
Според него вдигането на цените на тока от 1 юли с 2-5%, на парното - с над 15% и на природния газ с над 20%, ще натовари домакинствата прекомерно.
Енергетиката остава на самотек и се насажда омраза към българските енергетици, коментира Куюмджиев.
Той припомни, че март месец бяха изкуствено задържани цените на природния газ, а от 1 януари 2011 г. няма осигурени доставки. И „Булгаргаз" е докаран на ръба, коментира Куюмджиев.
Петър Курумбашев изтъкна от своя страна, че при увеличаване на цените на енергоносителите би трябвало да се въведат мерки за енергийно подпомагане и допълни, че управляващите трябва да дадат обяснение за смяната на зам.-министъра на енергетиката.
Припомняме, Мая Христова бе отстранена и назначена за шеф на БЕХ, като холдингът скоро трябва да бъде закрит.
USD
CHF
EUR
GBP
dk
на 10.06.2010 в 21:01:37 #29Боздуган, не им се впрягай! Ясно е казано несъстояли се срещи, тоест фантасмагория. И аз мога да напиша за несъстояли се срещи с техните кумири, които биха казали същите думи, по би им прилягало: Примерно: - Срещнахме се с Филип Димитров. Дълго бях очаквал срещата, имах приятел депутат, вече бивш журналист. Той ми помогна много. Резултатът от срещата си струваше времето и парите! Нямаше го А. Алексиев и той беше в депресия. Не му спори пиенето на този човек, малко носи! С три чаши уиски се напи и се разлигави. Знаейки за причината на лошото му настроение, реших да се възползвам. Направих се , че го свалям, той се размекна и започна да откровенничи. Лично аз се притеснявах за селското стопанство и съдбата на българското село. Започнах да го подбутвам към тая тема. Изведнъж той промени витиеватия си стил на изразяване, в очите му блеснаха зли пламъчета. Речта му стана груба и отривиста, накъсана, с внезапни промени на темата. Честно да си кажа такъв порой от думи не беше ме заливал никога. Да, речта му беше като мътен порой, груба, цинична! Не го очаквах от човек за когото се предполага, че е с нестандартни сексуални наклонности. - Мразя селяните, тъпи комуняги, с тия текезесета хранят комунистите, трябва да се разтуря всичко, камък върху камък да не остане! Откъде накъде! Да, ще назнача ликвидатори! Точно така, ликвидатори! Тези проклети селяни трябва да измрат от глад! Да се унищожат помпените станции, за да не могат да поливат! Цеховете по селата да се разтурят, Животновъдството и птицевъдството сдамо на частни начала, в собствения им двор... В очите му гореше някакъв нездрав, трескав огън, имах чувството, че е изпаднал в истерия. Не съм лекар, нямам познания в тая област. Явно беше беше изпаднал в необясним за мене нервен срив. Първосигнално помислих да го успокоя, евентуално даже да потърся лекарска помощ. Но журналистическият ми егоизъм надделя и аз продължих да поощрявам откровенноста му, ясно съзнавайки, че едва ли ще ми се удаде втори подобен случай. Алекс Алексиев щеше да се върне след два дни от Щатите. Говорихме много дълго, уискито сварши, той заспа на масата. Не знам дали гавазите му са ни наблюдавали, вероятно, да! Не знаех какво да правя. Слава богу, един от тях влезе и любезно, но настоятелно ме помоли да си ходя. Естествено изкара касетката от диктофончето ми и я тури в джоба си - "Знам, че не си записвал, но така трябва! И те съветвам да забравиш всичко!" .... Прибрах се в хотела и веднага влязох под душа! Чувствах се омърсен и омерзен, имах чувството , че няма да ми стигне всичкия сапун на света за да се измия. Този просто беше плюл в душата ми! По-вече никога не го потърсих, даже с авера депутат избягвах да се срещам! Разбира се това е фантасмагория, но е по-близо до истината от тая, която ни цитират. Ленин е бил доста по-умен отколкото се опитват да ни го представят и никога не би си позволил да изкаже такива мисли, докато ФД сипеше такива брътвежи! Апропо, не съм журналист, бачкатор съм! Господа не ни давайте за доказателства умотворения от ненаучната фантастика! Четете си ги за собствено удоволствие, мечтайте си като искате, ваша воля!Но не ни тикайте под носа четиво от подобен род! Все пак времето е пари!
nono
на 10.06.2010 в 17:07:27 #28Пием си с графа шампанското и си замезваме с ряпа. Булат Окуджава
Abaris
на 10.06.2010 в 17:02:09 #27Ми така пише. Художествена измислица. Но въпреки това заслужава внимание, особено в частта си за унищожаването на селата, земеделието и навлизането на "химическите" храни. Направо си е прозрение в бъдещето. Ама в бъдещето на капитализма, не на социализма, или там квото беше между 1918 и 1990 г.
nono
на 10.06.2010 в 16:59:19 #26Да,бе,да.
Abaris
на 10.06.2010 в 16:56:59 #25„Срещите на Гог”. Тази сензационна книга, издадена за първи път през 1931 г. и все още непредставена у нас, съдържа въображаемите, но всъщност доста автентично звучащи „записи” на несъстоялите се срещи на Джовани Папини с редица прочути мъже от епохата. Сред тях са: Ленин, Махатма Ганди, Джордж Бърнард Шоу, Хенри Форд, Хърбърт Уелс, Кнут Хамсун, Зигмунд Фройд и др. знаменитости, променили лицето на века." Несъстояли се срещи. Мда.
nono
на 10.06.2010 в 16:55:06 #24А ето икрая на интервюто: - Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните - отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но признавам: мразя ги! Бих искал изобщо да ги няма, да изчезнат като класа! До последния! За мен един електротехник струва колкото хиляда мужици! А знаете, че електрификацията е основата на прогреса! Нашият лозунт е: «Съветска власт плюс електрификация!» Мисля, че ще дойде времето, в което ще започнем да се храним с продукти, произведени по химически път в нашите лаборатории, и тогава селяните като класа ще станат напълно излишни. Мужиците ще се превърнат в работници, а селото постепенно ще замре и изчезне... Помислете си, господине, болшевизмът е всъщност тройна война: на неграмотните варвари срещу корумпираните интелектуалци, на Изтока срещу Запада, на града срещу селото. В тази война отделният индивид ще бъде ликвидиран, защото отделната личност всъщност няма особена стойност... Не, не мислете, че съм толкова жесток. Екзекуциите ме отвращават. Но съм принуден от обстоятелствата да ги разрешавам. Странно е да разполагаш със съдбите на хората. Аз съм нещо като местен полубог в една държава между Изтока и Запада. Но все пак мога да си позволя някои капризи. Жертвоприношенията, които знаем от езическите времена, са имали своя висок смисъл. Били са и залог за успеха на празника... А сега, вместо химна на вярващите, аз чувам виковете на затворниците и на осъдените на смърт. И ви уверявам, господине, че те звучат като ода, възвестяваща бъдещото ни блаженство... Стори ми се, че Ленин изведнъж се затвори в себе си, за да чуе още веднъж тази «музика», достъпна само за неговия слух... След малко се появи другарката Крупская и ме предупреди, че съпругът й е уморен и много болен. Изхарчих двадесет хиляди долара, за да видя жив този легендарен мъж, и мисля, че не сгреших... Милано, 1936
nono
на 10.06.2010 в 16:47:24 #23Ленин: "Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!" интервю на Джовани Папини, из сборника «Разговорите на Гог», Милано, 1936, превод от италиански: Огнян Стамболиев. Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не и исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние - почти двадесет хиляди долара - подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари... Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен - и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско имение. В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види. Прие ме неговата съпруга - дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия. Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене - на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби - лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума... Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна. И все пак, избрах нещо - в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка: - Всичко беше направено - възкликна Ленин - да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора - без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата - базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници - общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна. - Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса? Ленин ме погледна доста учуден: - Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм... Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна... Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите! Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци. - А селяните, господин Улянов? - Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните - отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги толерирам сега, да ги култивирам, но
mitkonice
на 10.06.2010 в 16:44:26 #22Доста са глупавички стадата Всяка политическа идеология е инструмент и над 90 процента от хората не променят живота си - според интервюто И пак се намира някоя овца да каже колко лош е комунизмът и колко добро е някоя друга ТЕОРИЯ
Balkandji Yovo
на 10.06.2010 в 16:36:16 #21Е па много се пънеш бе,Будалаич....Работата е ясна-куманягите смятате хората за животни и се отнасят с тях така.Доказателства!?-Историята на Русия след 1917.Историята на БГ и Източна Европа след 1945.
Balkandji Yovo
на 10.06.2010 в 16:25:27 #20Ами системата пасва на русите и Русия идеално....щом и мумията го признава-какво да кажем повече....И водката се вписва идеално в схемата на дооскотяването.
Само да сте по-далечко от България и комуноидите в Родината ни да са наврени където им е мястото-по зандани и психиатрии.Е няма как да ви осигурим сибирски каторги(както учи мумията)-българите( въпреки близо 70 годишните комунярски усилия) сме цивилизован народ. 
mitkonice
на 10.06.2010 в 16:19:23 #19Много интересно интервю на Ленин. Особено в частта,в която прави елелментарната проста констатация,че зад инструмента - политическа идеология животът за 90 процента от народа, въпреки уж крайната социална революция, си е останал същият. Иначе тази му мисъл,макар и изразена в леко недодялана формулировка, заслужава адмирации, имайки предвид годините когато е направена - Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Браво за извадката.
Наглия
на 10.06.2010 в 15:56:19 #18За Ленин - или добро ,или нищо
nono
на 10.06.2010 в 15:51:18 #17Ленин: "Хората са страхливи животни, които се нуждаят от господари без скрупули!" интервю на Джовани Папини, из сборника «Разговорите на Гог», Милано, 1936, превод от италиански: Огнян Стамболиев. Мъчих се цял месец, но накрая успях. Пристигнах в Русия само за да се запозная с този легендарен мъж, и не и исках да се върна в Италия, преди да съм го видял и чул отблизо. Бях убеден, че той е сред малцината на този свят, които заслужават да бъдат видени и чути. Разбира се, за да стигна до него, трябваше да похарча цяло състояние - почти двадесет хиляди долара - подаръци за съпругите на комисарите, бакшиши за безброй чиновници и дарения за няколко сиропиталища за “деца на революцията”. Не съжалявам сега за тези пари... Казаха ми, че Владимир Илич е доста болен и уморен - и че не е в състояние да приеме никого, освен своите приближени. Вече не живеел в Москва, а в някакво село, в околностите на столицата, в бивше господарско... Прочитане на целия коментар имение. В петък вечерта, когато всички формалности и пречки отпаднаха, телефонът извести, че ще мога да бъда приет в неделя. Бяха съобщили на Ленин, че съм помогнал финансово на НЕП-а, и той благоволи да ме види. Прие ме неговата съпруга - дребна, пълна, мълчалива и доста грозна жена, която ме погледна, както болничните сестри гледат всеки нежелан посетител на тяхна територия. Заварих Ленин на малък балкон, седнал до голяма маса, покрита с листове, изпъстрени с рисунки. Приличаше на осъден, на когото остава твърде малко живот, комуто са разрешили да си губи времето и дори да се занимава с глупости. Лицето му приличаше на бучка старо сирене - на пръво поглед твърдо, а всъщност полуразвалено и трошливо. Неприятните му устни стискаха два реда едри и жълти зъби. Продълговатият му череп беше съвсем оплешивял. Хищните му азиатски очи се криеха под набръчкани като стар пергамент клепачи. Въртеше някакъв сребърен молив между пръстите си: ръцете му бяха едри и груби - лапи на мужик, но веднага се виждаше, че са ръце на човек, близо до смъртта. Никога няма да забравя ушите му, напомнящи излъскана слонова кост, които потрепваха от напрежението му да улови всяка дума... Първите три минути от нашия разговор бяха доста тежки. Ленин се оптиваше да ме прецени, макар да си придаваше определено разсеян, незаинтересован вид. А аз, уморен и малко притеснен, нямах смелостта да му задам въпросите, заради които всъщност бях дошъл чак до тук, в Съветска Русия, тази полудива, полуазиатска страна. И все пак, избрах нещо - в смисъл, че е направил много за “нова Русия”. Тогава полумъртвото лице се оживи, по- точно се изкриви в саркастична усмивка: - Всичко беше направено - възкликна Ленин - да, всичко беше направено, преди да дойдем ние! Чужденците и глупаците вярват, че сме постигнали нещо ново. Велика заблуда! Болшевиките само се префасонираха, промениха външно стария царски режим, който е единствено възможен за страна като Русия. Защото как по друг начин могат да се управляват повече от сто и петдесет милиона прости хора - без бой, без шпиони, без тайна полиция, терор, затвори и бесилки? Ние сменихме само класата - базата на нашата власт. Старият режим се държеше на 60 000 помешчици и около 40 000 чиновници - общо около 100 000, докато сега са близо 2 000 000 пролетарии и комунисти. В този смисъл това е прогрес, да, голям прогрес, защото привилегированите се много повече. Но все пак, деветдесет на сто от населението, дори повече, не получи нищо съществено от тази промяна. - Тогава какво ще кажете за Маркс, за неговите идеи за прогреса? Ленин ме погледна доста учуден: - Вие сте учен мъж и европеец и аз мога да ви кажа сега всичко направо. Остана ми малко време, така че мога да си го позволя. Нали сам Маркс ни учеше, че теориите имат само фиктивна стойност, че са инструмент. Той беше един обикновен, дребен буржоа, при това евреин, възседнал английската сатистика, таен почитател на индустриалната революция. Липсваха му твърде много неща. Мозъкът му се бе промил от бирата и хегелианството, но понякога неговият приятел Енгелс го инжектираше с гениални идеи, освен, че го издържаше през целия му живот, защото Маркс всъщност живя като паразит. Руската революция е всъщност пълно опровержение на пророчествата на Маркс. Комунизмът възтържествува в страна, където почти нямаше буржоазия и истински развит капитализъм... Хората, господин Папини, са всъщност страхливи животни, които се нуждаят от управлението на силни господари без скрупули. Всичко друго са празни приказки, литература, философия. И след като повечето са престъпници, държавата лесно може да се превърне в затвор, каторга. Старата каторга от царско време е всъщност последната дума на истинската вътрешна политика. Ако се замислите, ще разберете, че животът в затвора е подходящ за повечето от хората на този свят. Само когато не са свободни, каквито всъщност са повечето хора, те могат да живеят спокойно, без да вършат престъпления. Тогава и за властта ще е по-добре. В затвора човек живее много по- добре и по-спокойно, няма никакви мисли и грижи, тялото си почива, духът също. Знае, че има осигурена храна, и подслон, дори ако не работи и е болен. Докато свободните хора трябва да мислят за насъщния всеки божи ден. Мисля, че за нащата Русия е много по- добре да не бъде свободна страна... Свободата и демокрацията са за висококултурните, развитите страни... Не мислите, че казвам всичко това от егоизъм. В система като нашата най-зле са пазителите на реда и управляващите! Ленин замълча и започна да попълва с цветен молив лисунка, която, доколкото разбрах, изобразяваше висока кула с много прозорци. - А селяните, господин Улянов? - Ще бъда откровен и ще ви призная, че мразя селяните - отговори Владимир Илич с нескрито отвращение.- Мразя руския мужик, идеализиран от този глупав западняк Тургенев и от лицемерния сатир граф Толстой. Селяните са точно това, което презирам най-много: миналото, вярата, ересите, християнската църква, религиозните обреди, ръчния труд, газената лампа! Пронуден съм да ги то
Бойчо
на 10.06.2010 в 15:47:21 #16Гръцко, под "комунисти" се разбира мафиоти, мошеници, крадци, мръсници и майкопродавци. Не се прави, че не разбираш.
bobired
на 10.06.2010 в 15:45:05 #15Когато някоя комунистическа свиня квичи, значи всичко е наред. Единствения въпрос е "Защо въпросната свиня е все още на свобода и дразни всички с квиченето си?".
dachi
на 10.06.2010 в 15:39:34 #14Комунисти нямало от четвърт век.Ами сега парата е втехните синове и внуци-Станишев, Б.Велчев,Диневи, Бобокови и прочее измет.
Асето
на 10.06.2010 в 15:27:44 #13ЖУНГРЪЦ е един пълен смешник, комунисто-турско-царска мишка!
Асето
на 10.06.2010 в 15:26:53 #12АБЕ КОМУНИСТИ!!! МНОГО СТЕ НАГЛИ БЕ! НАЛИ ВИЕ ПОДПИСАХТЕ СКАПАНИТЕ ДОГОВОРИ ЧРЕЗ ДРУГАРЯ ОВЧАРОВ!??! КАКВО СТЕ СЕ РАЗПИСКАЛИ СЕГА СЪС СМРАДЛИВИТЕ СИ УСТИ! ПОТЪНАЛИ В ЛАЙНА, АМА КВИЧАТ ПО ДРУГИТЕ!
pantafil
на 10.06.2010 в 15:15:57 #11Мммм дааа.Идва реставрацията. Само преди месец един, някой си обеща да намали цената на тока на половина.После заклейми чуждите фирми.После те му натъпкаха устата с пачки и готово. Целта е постигната.
жунгръц
на 10.06.2010 в 15:10:03 #10http://news.ibox.bg/news/id_276346495