В България няма предвидима регулаторна и законодателна рамка, с която да може да се развива нормално бизнес.
Това заяви Валентин Георгиев, изпълнителен директор на Американската търговска камара в България по повод въведената такса от ДКЕВР за ВЕИ сектора.

Той участва на кръгла маса в София, организирана от производителите на зелена енергия, обсъжда проблемите на сектора, пред които той бе изправен с въвеждането на такса за достъп, отнемаща до 40% от приходите им.

На събитието присъстват посланиците на Германия, Корея, Австрия, като заедно с тях дипломатическият корпус е представен от търговските аташета на още 7 посолства.
Сред поканените бяха и министърът на икономиката Делян Добрев, председателят на ДКЕВР Ангел Семерджиев и Мартин Димитров, който е председател на комисията по икономическа политика в парламента.

Те обаче не удостоиха с присъствие форума, което беше посрещнато като нежелание за диалог от страна на участниците в кръглата маса.

Валентин Георгиев заяви, че природни бедствия като урагана „Санди", благодарение на съвременната техника, е предвиден, което е довело до това, че властите в страните, през които е минал, са имали възможност да се подготвят и да намалят последиците от него.

Щом като едно природно явление може да се предвиди и последиците от него да бъдат ограничени, то овладяването на законотворчеството и регулаторната политика би трябвало да бъде по-лесно, каза още Георгиев.

Председателят на Асоциацията на търговските банки в България Левон Хампарцумян, който по време на дискусията шеговито беше посочен като бъдещ собственик на огромен брой ВЕИ централи заяви, че предпочита да не става собственик по необходимост, а хората, изтеглили кредит от банките в България, да могат спокойно и нормално да изплащат заемите, които за изтеглили, за да реализират проектите си.

Хампарцумян заяви, че с въвеждането на такса за достъп регулаторната рамка в България става непредвидима, а 5 години преди отбелязването на 100-годишнината от октомврийската революция ние отново говорим за конфискация на частни капитали.

Банкерът посочи, че в България, чрез въвеждането на подобни такси, на практика се разрешава конфискацията. Тази несигурност води до това, че международният бизнес няма да иска да насочва капитали към България, а без негова помощ икономиката на страната ни едва ли би нараснала с повече от 1% годишно.