Бизнесът не е единодушен в оценката си за икономическите мерки на правителството за кризата. Това става ясно от проучване на Българска търговско-промишлена палата, извършено между 23 и 27 април, в което взеха участие над 200 компании, браншови организации и регионални палати.
Според 40% от акетираните са нужни допълнителни мерки, други 25% смятат, че мерките са балансирани на фона на възможностите на бюджета и размера на икономиката на страната ни. Около 20% пък са на мнение, че мерките са прекомерни или ги определят като напразно разходвани средства без реален ефект върху икономиката. Част от компаниите считат, че мерките са закъснели и са представени постфактум. Има изразени мнения, че е необходим фокус към най-пострадалите сектори у нас, като например туризма.
Компаниите определят като най-полезна мярката за необезпечени кредити за осигуряване на ликвидност на МСП до 300 000 лв - според 34% от анкетираните. Безлихвените кредити за лицата в неплатен отпуск и самоосигуряващите се също са определени като важна мярка за преодоляване на кризата.
Според фирмите обаче за някои от схемите лихвените нива до 10% са прекалено високи, а достъпът до средствата е изключително сложен. Членовете на Палатата предлагат създаването на регистър, в който да бъдат обявявани взетите кредити чрез инструментите за справяне с коронавируса, за да се ограничи кредитирането на свързани лица и фирми и да има проследимост на средствата.
Относно прогнозите на фирмите за бизнеса им до края на годината 61% очакват, че ще оцелеят, но няма да стигнат нивата преди пандемията. Едва 14% са оптимисти, че ще достигнат до нивото им от преди кризата. За още по-малка част пък (4%) кризата създава пазарни възможности и те прогнозират, че имат по-добри резултати от преди нея.
6% обаче се опасяват, че ще закрият фирмите. Малка част - 3%, са отбелязали, че ще задържат бизнеса до края на годината, за да ползват помощта от държавата.
Като важно условие за икономическото възстановяване на страните анкетираните посочват необходимостта от съвместни решения на ниво ЕС, а не всяка държава да се изолира в справянето с проблемите.
Гарантираното придвижване на стоки, суровини и капитали, както и поетапно облекчаване на мерките са сред водещите приоритети, отбелязани от членовете на БТПП. 38% от тях смятат, че политиките трябва да са насочени към стимулиране на вътрешния пазар и вътрешното търсене в рамките на страната.