Българската икономика е силно зависима от цените на петрола. Внасяме средно по 5,3 млн. тона суров петрол годишно.

Всеки скок на суровината веднага се отразява върху цените на бензина, мазута, дизела, газьола и сярата. Това води и до поскъпване на природния газ, защото във формулата за формиране на неговата цена голяма тежест имат стойността на тези горива и курсът на долара.

Почти петкратното увеличение на цената на петрола от 30 долара за барел през 2001 година до над 140 долара в през първите месеци на тази година представлява най-голямото преразпределение на богатство в историята на човечеството.

Стойността на "черното злато" не се определя от традиционната конкуренция на пазара. Големите производители могат да повишават или намаляват цената на петрола като намаляват или увеличават производството си.

И тъй като настоящите цени отразяват и очакванията за бъдещите доставки и търсенето, тези доставчици-монополисти са способни да манипулират и влияят на подвижността на пазара с изявления за бъдещите си намерения.

Най-засегнат от растящите цени на горивата е транспортният сектор, енергетиката и тежката индустрия. Близо 40% от крайното енергийно потребление у нас се формира от нефтопродуктите.

Най-големият потребител на горива с около 70% от крайното енергийно потребление е транспортът. Увеличаването на неговата цена веднага предизвиква и ръст на всички местни продукти.

Транспортните разходи формират около 2% от себестойността на месните продукти, като при хляба влиянието е още по-голямо.
САЩ е най-големият потребител на петрол в света и рязкото покачване в цената на суровината води до бърз ръст на инфлацията там.

В САЩ петролът се използва предимно като гориво за автомобилите. Извън САЩ "черното злато" служи най-вече за отопление и за производство на електричество. Затова координираните действия трябва да се фокусират върху намаление на използването на бензин в САЩ, докато другите държави може да допринесат като преминат към водни, чисти въглищни технологии или ядрена енергия, за да произвеждат електричество.

Резерви

Световното петролно богатство е концентрирано в относително малко страни. Четири от петте страни с най-големи петролни резерви са в Близкия изток: Саудитска Арабия с 267 милиарда барела, Иран със 133 милиарда барела, Ирак със 115 милиарда барела и Кувейт със 104 милиарда барела.

Канада се включва в челната редица с катранените пясъци в Алберта, които увеличават канадския потенциал за производство на петрол 15 пъти.

Взети заедно, петте страни в челото на списъка представляват три пети от световните петролни резерви. Те са големи и в Обединените Арабски Емирства, Венецуела, Русия, Либия и Нигерия.

Добавяйки тези страни към петте големи производители, това повишава общата сума до 86% от световните резерви. Сериозни петролни залежи могат да бъдат намерени в около дузина страни, включително САЩ, Мексико, Катар, Алжир и Норвегия.