С 6% е намалял делът на Сивия сектор в икономиката от 2010 до 2012 година, показа проучване, проведено от Асоциацията на индустриалния капитал в България и КНСБ, което се осъществява по европейската програма „Развитие на човешките ресурси".

В момента според работодателите Сивият сектор е в размер на 36,8%, като през 2002 той е бил 42,2%.
Според запитване до работниците Сивият сектор в България през 2010 година е бил 48,6%, а през 2012 година - 41,3%, заяви председателят на АИКБ Васил Велев.

Разминаването в оценките на работодателите и служителите до голяма степен се дължи на факта, че по-голямата част от работещите нямат необходимата правна информация за това кое е Сива икономика и кое не е.

Тези данни показват, че около 22 млрд. лева циркулират в икономиката без никаква или много слаба отчетност пред данъчните и осигурителните власти. Това означава, че държавата годишно губи около 10 млрд. лева от невнесени данъчни и осигурителни вноски.

Велев посочи, че никоя държава няма изцяло светла икономика, но ако успеем да намалим размера на сенчестия бизнес у нас до около 15%, това означава, че в държавната хазна ще могат да постъпват годишно по около 5-6 млрд. лева повече.

По отношение на позицията на България спрямо другите европейски страни ние, заедно с румънците и гърците, се нареждаме на 1-во място по процент на Сивата икономика като дял от БВП.
Това е нещо, върху което Европейската комисия силно акцентира в диалога с българското правителство, заяви доц. Емилия Ченгелова, която е част от екипа, разработил методологията на изследването.

По думите й през последната година нови 3 сектора са заели челните места по укриване на доходи и обороти. Това са електротехниката и електрониката, парфюмерията и полиграфията. Те изместват традиционно „силни" сектори, в които се укриват доходи, а именно строителство, туризъм и здравеопазване.
Причината в последните три сектора да намалява сивата икономика са зачестилите проверки на държавните органи спрямо фирмите, които оперират на пазара.

От АИКБ приветстваха свързването на касовите апарати с НАП като мярка, която значително е довела до изсветляване на икономиката.
От там посочват, че за да бъде постигнато още са необходими някои законодателни промени, като най-належащи са тези в закона за обществените поръчки, където изпълнителната агенция, която е натоварена с неговото прилагане, трябва да получи по-голяма функционалност.