Правителството и Международния валутен фонд постигнаха съгласие по прегледа на споразумението при незначителни, според определението на министъра на финансите Милен Велчев, компромиси от българска страна.
Сближаването на позициите се дължи главно на успешното икономическо развитие и по-високия – 5,5% – от очаквания икономически растеж през 2005, заяви финансист №1.

Велчев отбеляза, че приходите през тази година ще бъдат по-високи от заложените в бюджета, правителството предвижда и спестявания в разходната част в размер на 327 млн. лева.
По-този начин бюджетният излишък ще бъде 1% от БВП или малко повече от 400 млн. лева.

Икономии от 120 млн. са предвидени от разходи по публичните инвестиционни проекти, трайно ниският курс на щатската валута позволява да се спестят 90 млн. от лихвени плащания, главно за сметка на незаетите щатни бройки, със 117 млн. лева ще се съкратят разходите за работни заплати в бюджетната сфера.

Милен Велчев изрази задоволство от постигнатото съгласие и очерта очакваните резултати от него: укрепване на макроикономическата стабилност, ускоряване повишаването на кредитния рейтинг на страната, разсейване на спекулациите, че правителството е склонно да води неразумна фискална политика.

Представителят на МВФ Ханс Фликеншилд отново потвърди, че фондът се надява БНБ за ограничи успешно кредитната експанзия и определи, че това може да стане още в началото на второто тримесечие на 2005.
Според него дефицитът по външния дълг на България от 7,75% от БВП е висок, но страната ни вече е отправиля правилни сигнали към икономиката и международната общност.

Стана ясно, че социалната политика на правителството не е била обсъждана при тази визита на Фликеншилд в София.
МВФ обаче е информиран за хода на преговорите на социалните партньори.
Фликеншилд препоръча да се помисли върху въвеждането на гъвкаво работно време, да се промени системата за изплащане на добавки за прослужено време.

Ръководителят на мисията на фонда е категоричен, че предлаганото от левицата увеличение за заплатите в бюджетната свера два пъти годишно, е неуместно на фона на икономика с доказано ниска инфлация.
Стандартната практика, според Фликеншилд, е това да става най-много веднъж в годината, като по-често размерът на възнагражденията се определя за срок от 2 години.

Разбира се, сподели опита си той, в някои страни от Латинска Америка, заплатите се вдигат всеки месец за да се съхрани покупателната способност на населението при висока инфлация.

Шоковото увеличение на заплатите, обещавано от БСП, ще се отрази неблагоприятно на частния сектор, ще влоши бизнесклимата в страната и ще превърне България в неатрактивно място за чуждестранните инвестиции, бе коментарът на Милен Велчев.