Независимо от демонстрираните намерения на правителството за увеличаване на приходите, експремиерът Сергей Станишев каза след среща в парламента с представители на работодателите, че е песимист за приходната частна бюджета. Той разкритикува антикризисните мерки на правителството и каза, че те са по-скоро желания.

Станишев каза, че е песимист, защото не вижда адекватно въздействие. По думите му парламентът практически не функционира, включително по въпроси, които са изключително важни и изискват законови промени, а не пари.

„Хубаво, че правителството се занимава с проверка на предишното. Да са живи и здрави! Но няма антикризисен план", изтъкна Станишев. Според него най-притеснителен е проблемът с безработицата.

По мнението на зам.-шефа на Българската стопанска камара (БСК) Пламен Колев в условията на криза трябва да се концентрират усилията за решаване на проблема с безработицата и мерките трябва да бъдат насочени най-вече към запазване на работните места. Според него процедурите и изискванията на пазара на обществените поръчки дискриминират българските фирми.

От организацията прогнозират спад на Брутния вътрешен продукт с 7% тази година.

„Държавата да се разплаща коректно с бизнеса", настояват от стопанската камара. Колев посочи, че задълженията към бизнеса надхвърлят 500 млн. лв.и че само НАП дължи 140 млн. лв. на бизнеса. Това рефлектира върху разплащанията на фирмите към техните работници, изтъкна Колев.

Той посочи още, че бюджетът не се изпълнява в приходната част и алармира, че единственото, което се изпълнява и преизпълнява, са таксите и глобите към бизнеса. Бизнесът е притиснат с необосновано високи такси. Според БСК и за това от камарата предлагат таксите да се преразгледат и да се основават на разходите.

Таксите не трябва да генерират печалба, а да са цена за съответната административна услуга, но администрацията ползва приходите от такси и глоби за допълнително материално стимулиране, което е конфликт на интереси, допълни Колев.

От Асоциацията на индустриалния капитал настояха да бъде въведен принципа на мълчаливото съгласие, а също и да се преустанови практиката да се изисква от гражданите да удостоверяват налични в администрацията факти и данни. Асоциацията иска и съкращаване на срока за свикване на общо събрание на акционерите от 30 - на 20 дена, каквато практика има в Европа.