Хората във Видин, Пазарджик и Кърджали живеят най-бедно, а най-голям относителен дял има бедното население в Сливен, Пазарджик и Варна, където над една четвърт от хората живеят със сериозни лишения. Това показват данните на Националния статистически институт (НСИ) по отношение на индикаторите за бедност и социално включване през 2016 година.

През този период линията на бедността в 7 области е била под 250 лева. От друга страна в столицата тя е над двойно по-висока и достига 473 лева. В горната граница са още Стара Загора и Габрово със съответно 332 лева и 328 лева.

Линията на бедност за 2016 година намалява спрямо предходната в 21 области, като най-голям спад има в Благоевград, Враца, Видин и Пловдив. "Основната причина за по-ниския размер на линията на бедност се дължи на намаляването на средния размер на дохода от труд за всички области, по-съществено в областите Видин и Враца - съответно с 29,2 и 28,2%", обясняват от НСИ.

За цялата страна през миналата година линията на бедност възлиза на 308,17 лева средно месечно на лице от домакинството. Според този показател над 1,600 милиона българи са били под прага на бедност или близо една четвърт от населението на страната.

Снимка 300478

Източник: money.bg

Данните на НСИ говорят бавно нарастване на дела на тази част от населението от 21,2% през 2012 година до 22,9% през 2016 година. В същото време разликата между най-бедните и най-богатите у нас се задълбочава и за този период е нараснала с близо 2 на сто.

От института посочват, че от особено значение за ограничаване на затрудненията на семействата у нас са социалните плащания. Според техните изчисления, като се изключат всички тези трансфери, равнището на бедността достига 45 на сто.

"Ако в доходите на домакинствата се включат доходите от пенсии, но се изключат останалите социални трансфери (обезщетения, социални и семейни помощи и добавки), равнището на бедност се повишава от 22,9 до 27,9%, или с 5 процентни пункта. Съответно при изключване на пенсиите и останалите социални трансфери равнището на бедност нараства до 45,5%, или с 22,5 процентни пункта", обясняват от НСИ.

От обобщението на данните става ясно, че най-голям риск от бедност има не при пенсионерите, а при безработните, като относителният дял на тази група е цели 54,6% при 24,7% при хората, излезли от пазара на труда.

Сериозно значение има и видът заетост, като при наетите на непълно работно време бедността през 2016 година се е увеличила до 42,2% от 27,9% през 2012 година. При тези на пълно работно време делът през миналата година е 10,2 на сто.