Министерството на финансите и БНБ обявиха резултатите от първия за годината търг на държавни ценни книжа. Според официалното съобщение финансовото ведомство е успяло да пласира облигации с общ номинал от 500 млн. лева, чийто срок на погасяване е три години и шест месеца.
Средната постигната цена е 98.29 лева за номинал от 100 лева, което формира средна доходност от 0.55 процента. Добре ли е това или е лошо? При отговора на този въпрос е редно да се знае, че колкото по-висока е доходността на една облигационна емисия, толкова по-неизгодна е тя за този, който я издава и поема ангажимент да я плати.
В случая българското правителство за пласирането на тези облигации получава 491.5 млн. лева, като се ангажира да върне по тях след три години и половина на кредиторите си 500 млн. лева. Само за сравнение ще посочим, че последната подобна емисия (със същия номинал и срочност), която бе пласирана на 15 ноември 2021-а доходността бе 0.13 процента.
Тогава купувачите на въпросните облигации платиха на правителството 497.7 млн. лева (по цена 99.54 лева за номинал от 100 лева), срещу ангажимента след три години и половина, то да им върне 500 млн. лева. С други думи условията по този вид емисии за пет месеца са се влошили близо четири пъти. При това независимо от по-високата доходност на сегашната емисия, покритието й с поръчки - 1.93, е по-ниско от тази през ноември 2021-а когато покритието бе 1.97 пъти. Въобще няма да правим сравнение с емисията облигации за три години и половина от септември 2021-а когато доходността бе отрицателна - минус 0.12%, а покритието с поръчки бе 2.12 пъти над предлагания обем.
Повишаването на доходността на емисиите държавни облигации и намаляването на покритието им с поръчки, отразява оценката на финансовия сектор за рисковете пред които е изправена икономиката на страната като цяло и за устойчивостта на държавните финанси в частност. И от показателите на сегашната - мартенска емисия, се вижда, че финансовия сектор оценява, че рисковете нарастват чувствително. И тук идва следващия логичен въпрос: какво толкова се случи за пет месеца, че тези рискове са се увеличили толкова много?
Война ще кажат всички. Ами тогава защо рисковете от тази война не са посочени и остойностени в приетата наскоро актуализация на средносрочната бюджетна прогноза. И в старата и в новата прогноза ръста на БВП е 4.8%, средногодишната инфлация по хармонизирания индекс на потребителските цени е 5.6% и дефицитът по Консолидираната бюджетна програма не е променен.
В актуализацията няма и дума за войната в Украйна, все едно тя не съществува. С други думи правителството не вярва, че тя може да повлияе на изпълнението на бюджета в сегашния му вид. Нищо, че цените на основните стоки и услуги, отдавна вече не са онези на базата на които е смятан бюджета. Впрочем повишаването на тези цени е добре дошло за хазната, защото по-скъпите стоки носят по-високи приходи от ДДС, но само докато покупателната активност не спадне заради високите цени.
От казаното до тук се вижда, че, поне според правителството, войната в Украйна няма да наруши бюджетните сметки. Което на свой ред означава, че финансовия сектор или не вярва на тези правителствени очаквания, или има сериозни притеснения относно вече приетия бюджет и отражението на заложените в него политики върху финансовата стабилност на страната. И едно и другото е лошо. В потвърждение на това ще добавим още един щрих, а именно, че пласираната през ноември 2021-а емисия от 500 млн. лева със срок на погасяване от седем години и половина е била с по-добри показатели за държавата от сегашната емисия облигации за три години половина.
Това дава основание да се направи аргументирано предположение, че ако сега държавата пусне облигации за седем години и половина те ще могат да се продадат при доходност от близо един и дори над един процент.
Много интересно каква доходност ще предложи правителството по ценните книжа за рефинансиране на облигациите по външния дълг за общо 1.25 млрд. евро, които трябва да плати на 26 март 2022-а. А може би няма да емитира ценни книжа на международните пазари, за да рефинансира това плащане?
Въобще, ако тенденцията с повишаването на доходността на държавния дълг продължи и правителството не вземе мерки за свиване на планирания бюджетен дефицит, рисковете от дългосрочни негативни последствия за стабилността на фиска значително ще нараснат. И тези рискове ще висят като Дамоклев меч над икономиката ни дълго, след като това правителство си отиде.
petyr-iliev
на 15.03.2022 в 13:25:10 #5По отношение на инфлацията и дълга, който тя щяла да изяде. Това се случва при хипер инфлация, каквато наблюдавахме през 1996-а и началото на 1997-а. Тогава наистина целия левов държавен дълг буквално изчезна. Но спомняте ли си на каква цена за доходите и спестяванията на ходрата стана това? При 4 долара пенсия и 15 долара работна заплата? Готови ли сме като общество още един път да платим тази цена? При сегашната инфлация новия левов дълг няма да изчезне. Само ще става по-скъп и по тежък за държавните финанси.
petyr-iliev
на 15.03.2022 в 13:18:27 #4Решение N141 на Министерския съвет за промени в средносрочната бюджетна прогноза е от 10 март 2022-а. Това може да се види от страницата на Министерството на финансите в раздел Бюджет, подраздел Бюджет 2022-а. Дали към 10 март в Украйна вече над две седмици не се водеше война? И ако войната започна на 24 февруари, годен ли е подобен документ който се внася, разглежда и приема от Министерския съвет на 10 март? Не е ли по логично такъв документ да бъде изтеглен и преработен съобразно новите, актуални обстоятелства и след това да бъде отново внесен в Министерския съвет?
ТT
на 15.03.2022 в 08:02:14 #3В България стандартът все още е десетичната ЗАПЕТАЯ.
hellwitch
на 14.03.2022 в 23:54:13 #2Защо лъжете хората. Бюджета и прогнозната рамка беше приета на 24-ти ч. Деня на започване на войната. Разбира се, че тя не е отразена в прогнозите и бюджете. Гербаджийски манипулации ли са това?
NaskoZashtoto
на 14.03.2022 в 22:45:01 #1Онези, които влагат пари в държавни облигации, предимно диверсифицират риска, а не търсят печалба. Вече се говори за стагфлация в световен мащаб и вероятността сериозните проценти инфлация да обезценят всякакви пари или активи, оценявани в пари, като облигациите, естествено намаляват интереса съм тях. Чудното не е по каква цена ще се търгуват облигациите за покриване на заемите, взети от Боко, а защо автора премълчава очевидното - в сегашните условия е изгодно да се взема кредит и да се влага в инфраструктура. Инфлацията ще “изяде” този дълг.