Поливният сезон в земеделието стартира с подаване на вода към земите на Жельо Стефанов, председател на сдружението на оризопроизводителите в Пловдивско. Тази година „Напоителни системи" няма да вдигат цените на водата за напояване, съобщи Петя Раева, изпълнителен директор на дружеството, което е на подчинение към Министерството на земеделието и храните. За да се стимулира производството на плодове, зеленчуци, ориз и рози, цените замръзват на миналогодишните си нива - средно по 23 ст. за куб. м ще плащат градинарите и малко над 2 ст. за кубик производителите на ориз.

Дори в Пловдив и Пазарджик водата за напояване е по-евтина от миналата година, похвалиха се от дружеството. Това е една от причините добивите на оризарите да се повишат от 600 кг на дка през 2005 г. до над 800 кг през 2008 година. Не толкова добри са новините при производителите на зеленчуци, които изпратиха отворено писмо до земеделския министър с настояване да се намали цената на водата за напояване. Те се оплакват, че не могат да правят задължителните 12 поливки на година, а само 5-6, защото не е по силите им да плащат. Още повече че трябва да инвестират в модерни съоръжения за капково напояване, без които за модерно земеделие не може да се мисли.  

Драматичните противоречия

между монополиста "Напоителни системи" и земеделските производители се разгорещяват със стартирането на всеки поливен сезон. Стопаните твърдят, че цените на подаваната вода са непосилни, а от търговското дружество отговарят, че трябва да се справят съвсем сами, защото няма държавно финансиране за поддържане на инфраструктурата за напояване. Примерно помпените станции в Северна България не се ползват, но въпреки това се поддържат. "Работим на парче и по-скоро запушваме дупки", коментира инж. Валентин Славов, ръководител направление „Експлоатация на обекти от хидромелиоративния фонд и обекти за предпазване от вредно въздействие на водите". Той даде пример с област Русе, където огромна хидромелиоративна инфраструктура лежи на полето и почти не се ползва, защото е разграбена. Близо 2 млн. лв. струва охраната на съоръженията годишно и специалистите от "Напоителни системи" се чудят как да поддържат ниски цени на водата, като само през миналата година има над 280 хил. лв.

несъбрани такси

От 1997 г. до 2007 г. е имало 1.6 млн. лв. непогасени задължения на стопани.За да се справят с проблема, във всеки клон на предприятието е назначен юрист, който води съдебни битки, стигащи до запориране на трактори или друго имущество.

В държавата има няколко вида хидромелиоративни съоръжения. Сред тях са над 600 напоителни помпени станции, от които поне 200 са ограбени и съществуват само на книга. Вода за напояване се доставя от 22 язовира, които са публична държавна собственост, но и те са в окаяно състояние. Би трябвало да ни държи влага случаят, когато преди 2 години се скъсаха 3 язовирни стени и предизвикаха наводнение в с. Цар Калоян, но бедствието вече е забравено, а работата на парче продължава. Язовирни стени продължават да се късат всяка година, възстановяват ги набързо и всичко продължава до следващото пълноводие.

През 1989 год. са били напоявани 12.248 млн. дка земи. От тях за 9 млн. се е грижела държавата, а за 3.248 млн. дка - потъналите в историята ТКЗС и АПК. Сега за напояването в България отговаря едноличното търговско дружество „Напоителни системи" с неговите 21 клона в страната. Равносметката е, че през 2008 г. са напоявани едва 455 хил. дка земи, което в Северна България е едва 1% от обработваемите площи. Според признанията на хидроинженерите, дружеството има възможност да полива поне 5.375 млн. дка.

Водата за напояване може да е безплатна

ако се създадат сдружения за напояване, които да стопанисват хидромелиоративната структура. Страната ни безвъзвратно изгуби възможността да получи заем от 50 млн. лв., който Световната банка бе предназначила за получаване от частни сдружения на земеделци. Преди две години дори бяха създадени близо 80 такива структури, от които сега едва 5-6 работят. Нашите стопани могат да ползват опита на колегите си от Гърция, където водата за напояване е безплатна, но те членуват в сдружения на водоползватели и плащат от 6 до 16 евро на хектар всяка година като членски внос.

Охраната на помпените станции и язовирите се осигурява от Изпълнителната агенция по хидромелиорация, която тази година е сключила общо 12 договора с четири фирми. Общата стойност на поръчките по ЗОП е 382 840 лв., а срокът за изпълнението им е 18 месеца. Една от най-облагодетелстваните от агенцията фирми с общо 4 оферти е хасковската ВИС 42, защото само в района на Кърджали и Хасково има над 116 помпени станции. В крайдунавския район на страната - около Русе и Силистра, има 94 обекта, но и те трудно се стопанисват от агенцията по хидромелиорации. Още повече, че охранителите нямат оръжие, а да се пази една помпена станция цяла година при положение, че работи 2-3 месеца, означава, че

цената става златна

Затова практика на дружеството "Напоителни системи" е щом съоръжението бъде ограбено няколко пъти, просто да демонтират каквото е останало. Ако се появи някой желаещ пак да напоява в даденото землище, отново се ремонтират. И докато върви тази игра на "сляпа баба" с крадците, земеделците пуснаха в обращение израза "Господ дал (вода), "Напоителни системи" взели (парите за нея)".

Както си спомнят по-старите служители в предприятието, най-голямото разграбване на помпените станции и съоръжения става в периода 1992-1995 г., когато тогавашният премиер се обърна драматично към българския народ с думите: "За Бога, братя, не купувайте" вместо да посъветва в същия стил - ..."не крадете".