На този ден през септември 1912 г., в навечерието на Балканската война е създадено Македоно-одринското опълчение.

Военната част е съставена от доброволци от териториите на Македония и Тракия, които все още са под османска власт, и поради това имигрантите оттам не подлежат на задължителна военна служба. В опълчението се включват и отделни доброволци от други страни, както и една арменска рота.

Отличава се в сраженията с турските войски при Шаркьой. След подписването на Лондонския мирен договор от 1913 г. е прехвърлено в Македония.

По време на Междусъюзническата война 1913 г. участва в сражения със сръбски и черногорски войски при Злетово, Маркова стъпка и др. В двете войни дава убити 720 души и над 3500 ранени и изчезнали по бойните полета.

След края на Междусъюзническата война напуска Македония и на 7 август 1913 г. е разформировано в София.

Създаване
На 17 септември 1912 с указ на цар Фердинанд I в България е обявена всеобща мобилизация. На 19 септември Изпълнителният комитет на Македоно-одринските благотворителни братства свиква на Колодрума (сегашният софийски квартал Лагера) всички македонски и тракийски имигранти, които не са служили във войската.

За два часа се събират над пет хиляди души, пред които подпредседателят на комитета д-р Полихрон Нейчев произнася пламенна реч. Пристъпва се към сформиране на подразделения от доброволците, като се излъчват десетници и стотници.

Организират се и първите занятия по военно обучение. На 20 септември в занятията се включва и първият инструктор на доброволците, запасният офицер Дянко Караджов.

През следващите дни в сборния пункт продължават да се явяват все нови и нови хора - войводи, четници, учители, студенти, селяни, занаятчии, лекари, инженери, дори свещеници, както и вече възрастни опълченци, участвали в Руско-турската освободителна война през 1877 - 1878 година.

Много чужденци - руснаци, румънци, черногорци, гърци, сърби, чехи, словаци и други също изявяват желание да постъпят като доброволци в българската армия и да се бият за освобождението на поробените българи от Македония и Одринска Тракия.

Регламентиране и статут
На 23 септември е установен Щаб на опълченските дружини, който пристъпва незабавно към създаването на доброволчески формирования. Създадени са и шест отдела - за обучение на доброволците, техническа част, за набор и адютантура, полиция, за разквартируване и административен в състав от 16 секции - на които са поставени задачи, свързани със сформирането, настаняването, екипирането и обучението на опълченските дружини.

На 23 септември със заповед на Действащата армия е обявен специален правилник - „Положение за формиране на доброволческите отряди". В състава на доброволческите отряди се приемат всички българи и чужденци, които са изразили желание, независимо от тяхното поданство.

За да бъдат включени в отрядите обаче, към българските граждани се предявява изискването да не са отбили редовната си военна служба. Доброволческите отряди са със статут на самостоятелни части от българската армия, но при необходимост се използват и за попълване на войскови части от нейния състав. Снабдяването им с храни, обмундирование и въоръжение е задължение на началника, към който са придадени.

Щабът на Действащата армия подготвя и специален „Правилник за доброволческата служба на офицери, подофицери, лекари, аптекари и други специалисти чужденци във войската през военно време", който урежда всички въпроси, свързани с небългарските поданици, които желаят да вземат участие във войната като доброволци от опълченските дружини.

Началникът на щаба на Действащата армия, генерал-майор Иван Фичев утвърждава документа на 25 септември и той незабавно влиза в сила. Подобно на целия личен състав на българската армия и доброволците чужденци „се подчиняват на българските закони и са длъжни да изпълняват всичките заповеди и разпореждания на началствующите лица, под чиято власт те бъдат назначени".

Според изискванията на закона те остават на служба, „догдето трае военното време", и могат да бъдат освободени от нея само със съгласието и по усмотрението на своите началници. По този начин юридически се регламентира присъствието на доброволците небългарски поданици в състава на българската армия и се урежда техният статут.

Документите премахват съществуващите пред българите от Македония и Одринска Тракия правни ограничения и им позволяват да вземат участие във войната. Опълченците се приемат при строг подбор, тъй като броят на кандидатите достига около 25 000 души, което далеч надвишава възможностите за въоръжаването и екипирането им. При подбора критериите за приемане на военна служба са същите, каквито са установени от Закона за въоръжените сили на Царство България.

Структура и командване
На 25 септември 1912 г. генерал Фичев назначава и състава на щаба на македоно-одринските дружини. Тяхното ръководство е възложено на началника на Девета дивизионна област генерал-майор Никола Генев - участник в Руско-турската война от 1877-1878 година като доброволец от Българското опълчение, а също и в Сръбско-българската война през 1885 година.

За негов помощник е назначен охридчанинът подполковник Александър Протогеров, а за началник-щаб - кукушанинът майор Петър Дървингов.

На 28 септември „за носене на службата" към щаба на опълчението са зачислени още осем офицери. Освен имената на другите трима офицери от ЩПО - подполковник Стефан Николов, ротмистър Димитър Атанасов и капитан Стоян Величков, в списъка са посочени и имената на подпоручик П. Хаджипетров, прикомандирован от 36-и пехотен козлодуйски полк, подпоручик Иван Минков от 1-ва пионерна дружина, подпоручик Димо Аянов от 24-и пехотен черноморски полк, подпоручик Никола Лефтеров от 8-и пехотен приморски полк и подпоручик Дянко Караджов, който до този момент е инструктор в Македоно-Одринското опълчение.

Подпоручиците Лефтеров и Аянов обаче, въпреки че са зачислени в щаба на опълчението, почти веднага след това заминават начело на чети за вътрешността.

Ново офицерско попълнение от общо 9 подпоручици при-стига в опълчението на 7 октомври - от 4-и пехотен плевенски полк са прикомандировани пет дути, от 17-и пехотен доростолски полк - трима, а от 34-и пехотен троянски полк - един. На 10 октомври пристигат още четирима офицери - един капитан и двама подпоручици от 18-и пехотен етърски полк, както и един подпоручик от 19-и пехотен шуменски полк.

До края на месеца в Македоно-Одринското опълчение са зачислени още трима офицери - един капитан от Мостовата дружина, един капитан от Видинския крепостен батальон и един подпоручик от 16-и пехотен ловчански полк. През следващия месец командирските места в опълчението са частично запълнени, макар и предимно с младши офицерски кадри, без почти никакъв стаж в армията.

Към 26 септември щабът на дружините разполага вече с около 6 500 доброволци.

Съгласно разработените щатове най-малката структурна единица на дружините е отделението, което се състои от 8 души. Шест отделения образуват един взвод, а четири взвода - рота. Взводът е в състав от 49 души, а ротата - от 212-215 души. Четири роти образуват дружина, към която се придава и нестроева рота в намален състав.

Дружинният командир разполага и с органи по дисциплината, разквартируването, свръзката, прехраната, санитарното дело, снабдяването с боеприпаси, паричната част и домакинството или всичко с 1 079 души. Решено е също дружините да носят имената на градове, които са се прославили с участието на населението им в националноосвободителните борби в Македония и Одринска Тракия.

Това обаче не означава, че доброволците трябва да произхождат единствено от града или околията, чието название носи дружината.

До 2 октомври са организирани шест дружини. Успоредно с тях през октомври 1912 година под ръководството на капитан Стоян Величков в основни линии приключва и формирането на инженерно-техническата част. В състава й влизат инженерно, сигнализаторско, хелиографно, телефонно, велосипедно, мортирно, минноподривно, химическо, електрическо-монтьорно и обозно отделение и механическа работилница.

Съставът й постепенно се увеличава, за да достигне към момента на разформироването на Македоно-Одринското опълчение през 1913 година до 268 души.

Полагат се основите и на санитарен отряд. Към 26 октомври 1912 г., когато се изнасят от София към местоназначението си, лазаретът и аптеката имат общо 72 души персонал, 7 товарни коли и 17 впрегатни животни. Съставът на отряда се увеличава и надхвърля 250 души.

Изградени са и останалите предвидени по щата опълченски подразделения. Числеността им към момента на изнасянето за театъра на военните действия на 26 октомври 1912 година достига 111 души за интендантската рота, 77 за огнестрелния парк, 64 души с 97 товарни животни и 42 каруци в продоволствения транс-порт и 25 души музикантски хор.

В началото на октомври 1912 от дивизионните области пристигат още 3 993 доброволци, 165 подофицери и запасняци и 7 офицери и от тях са сформирани още шест дружини.

От 11 октомври 1912 г. 12-те дружини на Македоно-одринското опълчение са сведени в три бригади. Първите четири дружини образуват 1-ва бригада, следващите четири - 2-ра, а последните - 3-а. За командири на бригадите, ползващи се с права на командири на полкове, са назначени подполковниците Стефан Николов, Антон Пчеларов и Александър Протогеров.

През декември 1912 година след като са изпълнили поставените им задачи, партизанските чети и отряди са официално разпуснати. Отчитайки обаче, че четниците и войводите могат да бъдат изключително полезни със своя богат опит и умения, натрупани по време на тяхната дейност в Македония и Одринско, на 21 януари 1913 г. помощник-главнокомандващият българската армия генерал-лейтенант Михаил Савов отдава заповед, с която разпорежда те да се влеят в македоно-одринските дружини, намиращи се по това време в градчето Малгара в Източна Тракия.

От 25 януари до 16 февруари 1913 г. в Малгара и в близките до него селища Кешан и Байрамич се събират общо 3 560 бивши четници и войводи, пристигнали от различните райони на Македония и Одринска Тракия.

На 3 март 1913 в Кешан е обявено формирането на трите нови опълченски дружини. Новите дружини са разпределени по една в трите бригади и по този начин бригадите придобиват петдружинен състав.

Въоръжение и снаряжение
Въоръжението, с което опълченците разполагат за военно обучение до заминаването си от София, наброява едва 666 карабини и пушки и 108 улански саби. Снабдени са и с 8 748 патронташа. Артилерийската инспекция при военното министерство прави неуспешен опит да осигури оръжие за опълчението от Австро-Унгария.

Обръща се с молба за съдействие към Военното министерство на Русия. Научавайки, че оръжието е необходимо за въоръжаването на македоно-одринските доброволчески дружини, за положителното решаване на въпроса пред император Николай ІІ се застъпва лично председателят на Славянското благотворително общество и пръв военен министър на България след Освобождението генерал от пехотата Пьотър Паренсов.

Отпуснати са 20 000 берданови пушки и 10 000 000 патрона, т. е. по 500 за всяка една. Веднага след получаването на въоръжението, през последните дни на октомври в Търново Сеймен, Лозенград и Бабаески, то е раздадено на опълченците. Тъй като първоначално военното обучение на доброволците се осъществява почти изцяло без оръжие, то преобладават занятията по строева, тактическа и физическа подготовка.

Към занятия по огнева подготовка фактически се пристъпва след 10 октомври, когато е доставено необходимото количество учебни помагала - станоци, огледала, мишени и други, като се използва и наличното оръжие. Същинското обучение по огнева подготовка обаче се осъществява след раздаването на оръжието на опълченците, в края на октомври 1912 година.

Недостатъчно е и количеството на шанцовите инструменти (линеманови лопати и кирки), раниците, санитарното имущество, канцеларските материали за щаба и други. Платнища до края на Балканската война така и не са доставени.


/Уикипедия/