Езикова агресия, изразена чрез директна словесна нападка, фамилиарност, вулгарност, неуважение към събеседника, преекспониране на "Аз"-а, избягване на неудобни въпроси.
Това са констатирали езиковеди от Софийския университет, които изследват речта на политиците у нас.

Когато политиците говорят метафорично, много често политиката е възприета като театър, каза Надежда Михайлова-Сталянова - един от съставителите на книгата "Езикови портрети на български политици".

Според изследователите формата на парламентарния контрол е изчерпана. Той все по-често се превръща в нервно изчитане на предварително подготвени текстове, като нерядко в бързината политиците дори не могат да учленят коректно звуковете.

Прави впечатление и свръхупотреба на думи като "ресурс", "визия", "случва се", "приоритети", които са загубили съдържанието си.

Речта на политиците и журналистите следва динамиката на разговорния език, каза от своя страна Владислав Миланов - преподавател в Софийския университет по езикова култура и съставител на книгата, по време на представянето й.

Едно от най-честите влияния от разговорната практика е "тъ"- изговорът при членната морфема при съществителните имена от женски род - "власттъ", "отговорносттъ", "необходимосттъ". Това правят 72,5 процента от българските политици, констатират авторите на труда.

След като политиците спазват определен дрескод на обличане в парламента, би трябвало да правят същото и в изказа си, смята Владислав Миланов. Той добави, че това се случва не толкова от некомпетентност, а по-скоро от несъобразителност спрямо ситуацията.