Асоциацията на организациите на българските работодатели (АОБР) счита разработената Рейтингова система на висшите училища в България (РСВУБ) за много важен инструмент за развитието на системата на висшето образование.

Според тях тя е необходим източник на данни при подготовката на ежегодния държавен план-прием, както и при формирането на различни политики за управление и финансиране на висшето образование в страната.

От АОБР споделят идеята рейтинговата система да включва множество количествени и качествени показатели, които да дават реална представа за развитието на университетите и качеството на предоставяното от тях образование.

Според работодателите рейтинговата система трябва да стимулира висшите училища да подобряват дейността си, като инвестират усилия и ресурси за подобряване на показателите, по които показват изоставане.

Те са категорично против премахването на индикатор "Участие в стажове". Според тях те подпомагат практическо обучение, което по думите им липсва.

От АОБР са на мнение, че стажовете са един от индикаторите, който помага и включването на кадрите в работните процеси на съответните фирми.

Работодателските организации се обявяват и против премахването на "индекс на ефективността". Те подчертават, че в областта на образованието и науката тези индекси показват съотношението на качеството на учебния процес и подготовката на студентите в сравнение с останалите университети в световен мащаб.

Работодателите посочват, че премахването на тези показатели ще отстрани стимула към самообучение и доизграждане на българските преподаватели до равнището на водещите академични кадри в света. Важно е да се отбележи, че бизнес процесите не се ограничават само в рамките на едно населено място или държава. Фирмите предпочитат да назначават кадри, които са обучени и подготвени от преподаватели, които са доказали своето научно равнище в системи като Scopus и Web of science и др.

АОБР счита, че следва да се ревизират част от критериите, които формират погрешни оценки или създават погрешно впечатление за качеството на образованието.

Според тях наличието на брой бакалавърски и магистърски програми не е критерий за качество.

Много често е налице нулев прием по някои специалности, като това по никакъв начин не следва да дава добавена стойност при определяне рейтинга на висшето училище.

Те дават за пример едно от водещите висши училища в страната, при което числата сочат, че има регистрирани 374 магистърски програми, от тях 87 (23.26%) са програми с нулев прием и още 118 програми (31.5%) имат прием от 1 до 3 студенти. Общо 54.8%, почти 55% нямат регистрирани или имат до 3 регистрирани студенти.

Според работодателите трябва да се ревизират индикаторите, които са нерелевантни към настоящото административно и социално-икономическо състояние на държавата. Тук се отнася регионалната значимост на висшите училища, както и индикаторът, касаещ средния осигурителен доход по професии.

От АОБР предлага и включването на други индикатори в рейтинговата система като студентската мобилност в процентно отношение от студентите във ВУ, брой преподаватели на първи трудов договор във университетите, чуждестранни преподаватели в процентно отношение от студентите във ВУ, процент на дигитализация на учебния материал и др.