Индексът на съответствие между професионалното образование и структурата на икономиката в България спада до 52,8 точки през 2025 г., показва ново изследване на Института за пазарна икономика (ИПИ), което анализира ефективността на професионалното образование у нас. Това означава, че при почти половината от учениците, обучавани в професионални гимназии, няма адекватно пазарно търсене за техните квалификации.
Индексът се изчислява по скала от 0 до 100, където по-високите стойности показват по-добро съответствие между планирания прием и реалната структура на заетостта в икономиката. През последните четири години стойността на индекса е намаляла с близо две точки - от 54,8 през 2022 г. до 52,8 през 2025 г.
Причина за понижението е разширеният прием в професии, свързани с информационните и комуникационните технологии (ИКТ), които в момента не намират пълна реализация в икономиката. Според анализаторите обаче тази тенденция не е непременно негативна в дългосрочен план, тъй като отразява трансформацията към икономика с по-висока добавена стойност.
Изследването разкрива и сериозни регионални различия. Добрич (64,9 точки), Ямбол (62,0) и Силистра (60,2) са сред областите с най-добро съответствие, предимно благодарение на насочване към сектори като селско стопанство и туризъм. В противоположния край на скалата се нареждат Кюстендил (32,9), Видин (33,7) и Кърджали (34,5), където има прекомерен прием в неподходящи за местната икономика специалности. София е със сравнително висок резултат от 56,8 точки, благодарение на по-добро съответствие в ИКТ, транспорта и частично в преработващата промишленост.
Анализът стига до заключението, че системата често се ръководи от стремежа да запълни паралелки, а не от реалните потребности на бизнеса. Затова е необходима реформа в няколко ключови посоки. Вместо прекалено тясна специализация, е нужно по-широко отраслово образование, което да развива базови езикови, математически и технологични умения.
Развитието на дуалното обучение, при което учениците придобиват практически опит още в гимназиален етап, увеличава шансовете им за успешна професионална реализация. Също така, информираният избор на специалност е от решаващо значение, поради което трябва да се укрепи системата за професионално ориентиране.
Учениците трябва да имат възможност да променят посоката си на обучение при необходимост, особено когато пазарната ситуация го налага. Не на последно място, страната се нуждае от по-голяма трудова мобилност - усилия за насърчаване на готовността за търсене на работа в други региони, тъй като ниската мобилност изостря регионалните несъответствия.
Изследването подчертава, че прилагането на тези мерки е от решаващо значение, ако България иска да превърне професионалното образование в ефективен инструмент за икономическо развитие и социална интеграция.
USD
CHF
EUR
GBP
