Грижата на управляващите за науката не съответства на очакванията за 21 век.

Това показват социологически изследвания на нагласите и отношението към българската наука, проведени по различни извадки от социологическия институт на БАН и от НЦИОМ.

Според двете изследвания държавата трябва да отделя повече средства за наука.

Като основен източник за финансиране на науката изследваните лица позочват държавния бюджет.

На второ място те поставят бизнеса. Според почти всички анкетирани на бизнеса трябва да се осигуряват стимули, за да инвестира той в науката. В представите на българите бизнесът не е склонен да инвестира в наука.

Член-кореспондент Атанас Атанасов от социологическия институт на БАН съобщи, че в развитите страни 80 % от парите за наука се дават от бизнеса и 20% - от държавата, а в малките и бедни страни е обратното - 60% се дават от държавата и 30-40% от бизнеса.

Според Атанасов в България трябва да се осигури за наука такъв процент от БВП, че да бъде достигнато поне средното равнище на страните от ЕС - 1.5 - 1.8%.

Сега за наука се отделят едва 0.4% от БВП у нас. За сравнение Атанасов посочи, че в Румъния всяка година увеличават средствата за наука с определен процент, така че 2010 - 2015 г. да се изравнят със страните от ЕС.

В бюджет ‘2008 се предвижда да бъдат включени 50-60 млн. лв. за научни изследвания, за да се засилят проектите, но това е капка в морето, коментира Атанасов.

Много сериозно стои въпросът за осъвременяването на изследователската инфраструктура, отбеляза още Атанасов.

Социологическите изследвания показват, че българинът вярва на своите учени и се гордее с тях.
Две трети от изследваните лица оценяват високо ролята на науката за развитие на познанието, образование и културата на нацията.

По заплащането на учените в България анкетираните смятат социалният им статус за много лош или лош.

Професорската начална заплата в България е 600 лв., а в Румъния - над 1000 евро, посочи Атанасов.

Според изследваните лица, българските учени не бива да са най-онеправданата прослойка. Резултатите от изследванията ще бъдат включени в доклада на председателя на БАН, който ще бъде изнесен в петък по повод 138-годишнината на БАН - втората най0стара институция България, съобщи Атанасов.