Българите, които имат деца на възраст под 7 години, намират за еднакво важна ролята на детската градина както за развитието на качества и способности у децата, така и за придобиване на различни социални умения.

Това сочат данните от национално представително изследване на НЦИОМ, проведено от 27 август до 1 септември 2010 година.

Две трети от интервюираните българи намират за добре децата да тръгват на детска градина от три годишна възраст. Този дял е още по-висок сред родителите на деца на възраст под 7 години - 70%.

Представителите на маргиналните прослойки и по-бедните нямат нищо против децата им да постъпват в детско заведение колкото може по-рано.

Под 1% от българите са на мнение, че децата у нас не трябва изобщо да посещават детска градина. Хората, които споделят подобно мнение се аргументират предимно с невъзможност да плащат таксите.

За посещение на детска градина от 4-годишна възраст (а и по-късно) се обявяват предимно заможните българи, които по обясними причини предпочитат по-персонален подход при отглеждане на децата.

83,9% смятат, че децата трябва да тръгват на детска градина преди да навършат 5 години. 95,1% смятат, че на 5 години детето им вече трябва да е в детска градина.

Според 49% от българите, основната функция на детската градина е тя да бъде благоприятна среда, в която да се откриват, насочват и развиват способностите на детето и да се изграждат уменията му за живота.

В масовите обществени представи детската градина няма за основна задача да дисциплинира децата, а игрово да стимулира способностите им.

По-малка част - 36% от участвалите в проучването очакват детската градина да учи децата на ред и дисциплина. Подобно е схващането на най-възрастните, на бедните и на нискообразованите респонденти, както и на жителите на малките градове, които продължават да гледат на институциите за работа с деца главно като на въдворяващи ред и дисциплина.

Ролята на детската градина се хиперболизира от маргинализираните обществени прослойки - от нискообразованите, от бедните и от представителите на етническите общности, които съзнават, че те самите трудно биха могли да предадат успешен модел на поведение на децата си. Поради това имат и завишени очаквания към институциите, коментират още от института.

Според проучването от детската градина в българското общество се очаква предимно да бъде „лаборатория" за развитие на умения за живота, над това като за училище за предучилищно обучение - по писане смятане, рисуване и др. В този смисъл детската градина трябва да създаде основата и предпоставките за по-нататъшно изграждане на успешни навици, в това число и учебни.

Отговорите на въпроса: „Кога може да се приеме, че едно дете е подготвено за първи клас?" потвърждават, че очакванията на родителите към детската градина са свързани предимно с изграждане на умения за общуване и развитие на способностите на децата.

83% от българите са на мнение, че дете, което е ходило в детска градина, в първи клас ще се справи по-добре с учебния материал от дете, което не е ходило.

Още по-силна е предполагаемата взаимовръзка между посещаването на детска градина и създаването на умения да се общува с другите деца и с учителите в училище. Според 92% от българите, децата, посещавали детски градини с по-голяма лекота общуват със съучениците и преподавателите си в началния курс на училището.

Много висок е делът и на преценяващите, че дете, което е посещавало детска градина, ще успее да се концентрира и да работи по-добре в клас - 89%.

Без да държат на дисциплинирането като акцент на педагогическата работа в детската градина, 80% от българите са убедени, че игровите ситуации и общуването с връстници възпитават дете в правилата на поведение и комуникация.