Трудна 2011 г. отчете БАН пред Народното събрание. Отчетът на академията бе приет, като от 116 гласували, "за" бяха 114, "против" 1, "въздържал се" също 1.

Държавната субсидия на Академията бе драстично редуцирана през 2010 г. и през 2011 г. е в размер на около 59 млн. лева. Поради недостиг на средства за Фонд работна заплата служителите на БАН са отново принудени да ползват неплатени отпуски или да преминат към намалено работно време.

Това заедно с липсата на средства за съфинансиране и оборотни средства за изпълнение на проекти се отрази негативно върху ефективността на нашите учени да привличат допълнително финансиране от външни за Академията източници, отчита БАН.

Всеки вложен лев в научни изследвания има възвръщаемост от около 6-7 лева привлечени средства, става ясно от годишния доклад на академията. Ако пагубната тенденция за намаляване на държавната субсидия не се прекрати, то бъдещата научноизследователска и оперативна дейност на БАН е сериозно застрашена, а това според нас няма логично обяснение и е недопустимо, пише в отчета на БАН.

През 2011 г. звената на академията са публикували общо 10 051 научни публикации, научно-популярни публикации, монографии и сборници, и са забелязани общо 23 812 цитати на публикациите до този момент.

През 2011 г. звената на БАН са работили общо по 2938 научни и научно-приложни проекта. От тези проекти 2099 получават допълнително финансиране от Национален фонд "Научни изследвания", министерства, ведомства и фирми в страната, различни организации и фирми в чужбина, както и по международно научно сътрудничество.

Лидерът на РЗС Яне Янев не хареса отчета на БАН. Според него сервилно и безразлично е отношението на НС към БАН. Този извод Янев прави от факта, че образователната комисия е приела доклада единодушно.

В доклада аз лично не видях никъде концептуално изведена теза за реформи в БАН, изтъкна лидерът на консерваторите. "Не видях и трасирани превантивни действия по отношения на невъзможността да се създават перманентни кризи, както кризи по отношение на финансирането, така и кризи по отношение на действащи институции", подчерта малко неясно Яне Янев.

Не бива ръководството на БАН да се появява в МС, в НС или при министъра на образованието само, когато трябва да потуши някое недоразумение с държавата и институциите, смята Яне Янев. Не бива да се говори за БАН предимно, когато са развети черните знамена на вратите на академията, допълни лидерът на РЗС. Според него не трябва лесно да се забравят поводите за черните знамена.

В условията на криза Янев предлага и сливане на Селскостопанска академия и БАН.

Няма здрав разум да се изслушва научен отчет, смята Иван Костов. Това е неуважение към науката, подчерта той. НС не е компетентен да приеме такъв отчет, смята синият лидер.
Според него НС трябва да се фокусира върху политиката, а не върху науката.

БАН започна много тежки и сложни реформи, заяви от своя страна и образователният министър Сергей Игнатов. Това трябва да бъде оценено, категоричен бе той. Игнатов каза, че в условията на криза парите за всички са малко.
Кризата в българската наука се дължи на това, че България е единствената страна в ЕС, която няма договорени европейски средства за наука, заяви министърът на образованието.
България по някаква причина не се е сетила, че трябва да договаря такива пари, допълни той. Игнатов даде за пример Испания, която инвестирала евросредства за изграждане на научна инфраструктура.