"Липсата на човешки ресурси се оказва основна пречка за по-добър икономически растеж. Не са парите, инвестициите или административните прегради. Като данъкоплатци плащаме за образование и кадри, от които икономиката има нужда".

Това заяви Васил Велев – председател на Асоциацията на индустриалния капитал в България в дискусия по bTV дали студентите държавна поръчка работят тук за определен период, а заминаващите в странство да връщат парите за следването си.

Според Яна Вангелова, председател на Националното представителство на студентските съвети в България, всеки млад човек би искал да се реализира в страната си, но само ако има необходимите условия и заплащане.

Тя даде пример с Германия, където обучението е напълно безплатно, дори и за граждани на други държави-членки на ЕС. Кадрите, които се изграждат, нямат задължение да останат да работят там. Според нея, трябва да се фокусираме върху това младите кадри да получават адекватно заплащане в страната си.

„Държавата отделя ограничен ресурс за висше образование. Въпросът е как да го направим по-ефективен за националната икономика. Ние произвеждаме човешки ресурси. Идеята е този, който остава да остава като произведен национален ресурс с държавни пари, да остава да работи за националната икономика. Който търси своя път навън, да бъде достатъчно добър да върне това вложение, което е направила държавата в него”, заяви ректорът на УНСС проф. Стати Статев.

Според студентите, предложенията са абсурдни, защото няма яснота може ли държавата да осигури толкова много места. Това попита студентът по медицина Ивайло Богомилов.  Като виждаме процентите на младежка безработица, в момента нямаме ресурса да го направим, подчерта той. За да задържиш младите кадри в страната, е важно да създадеш правилни условия на труд, убеден е студентът.

Четвъртокурсникът Емил Стоименов, който също учи медицина, съобщи, че 50% от колегите му смятат да заминат в чужбина. Той запита дали задължението да работят 5 години в страната няма да доведе до още по-ранно заминаване на младите хора в чужбина.

Според него това би довело до затваряне на университети и реформиране на специалности. Той припомни, че само за тази година свободните места в университетите са 75 000, а завършващите са 53 000. Стоименов призова за по-добър диалог между бизнеса и висшите учебни заведения за това какви специалисти търсят, вместо да се задължават студентите да работят в България неясно при какви условия.