С доклад на проф. Милена Цанева на тема „Живот и смърт в поезията на Вапцаров" беше открита Националната научна конференция по повод 100 години от рождението на поета.
Конференцията ще продължи два дни в Народната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий" и е организирана от Института за литература към БАН и Секция "Нова и съвременна българска литература".
Доклади върху творчеството на Вапцаров в рамките на двудневната конференция ще изнесат Петър Велчев, Бойка Асийова, Владимир Атанасов, Емилия Стайчева, Светлозар Игов, Димитър Камбуров и д.р
„Това е академичното събитие на честванията на 100-годишнината от рождението на Вапцаров", коментира един от организаторите Георги Господинов.
По думите му, в литературната конференция, организирана от БАН, ще се включат 25 участници, които имат много и различни гледни точки за Вапцаров и творчеството му.
Поезията и посланията на Никола Вапцаров също са много и различни и това предполага повече начини на прочит, коментира Господинов.
Споед него тази поезия е изключително жизнена и вече е отминало времето на категоричните гледни точки, като творчеството му се разглежда по един по-спокоен и нормален начин, наблягайки на общочовешките ценности.
Георги Господинов посочи, че във втория ден на конференцията ще се включат Едвин Сугарев, Михаил Неделчев и Екатерина Йосифова, които също ще представят доклади.
Не харесвам продължаващата енергия на клишираното говорене за него
Г. Господинов
Според известния наш писател, чиято дисертация в БАН е по проблеми на творчеството на Вапцаров, актуалният дебат за Никола Вапцаров би трябвало да бъде върху натрупалите се интерпретации и неосветените страни на творчеството му - „Как говорим за Вапцаров и как мислим за него" в един съвременен контекст.
„Не харесвам продължаващата енергия на клишираното говорене за него", заяви Господинов.
По думите му, поетът би трябвало да се разглежда в контекста на културата, литературата и изкуството като цяло през 30-те и 40-те години.
„Нека не обричаме Никола Вапцаров на канонична самота и да го разглеждаме във връзките му с Марангозов и дори Багряна", коментира Господинов.
Той призова поетът да бъде разглеждан в контекста на своето време, киното и медиите. Биографията и личността на Вапцаров са безсилно трагични и вкарването на биографията му в сюжетите е плодотворно, смята Господинов.
В училище Вапцаров трябва да се разглежда в един по-общ план, тъй като творчеството му е дълбоко непатетично и предполага подобен прочит.
Георги Господинов коментира още, че творчеството на поета е изключително комуникативно и именно за това се учи най-лесно наизуст.
Самият Господинов през различните периоди от живота си е харесвал различни стихове на Вапцаров. В момента „Прощално" е едно от любимите му стихотворения, тъй като е част от по-интимната му любовна лирика, а според него това е едно от най-трагичните любовни стихотворения.
Той разказа, че е получил книга на Никола Вапцаров като подарък от майка си, когато е бил 10-годишен.
Тогава книгата му се сторила твърде непривлекателен подарък за момче на тази възраст, но от тогава поетът става неразделна част от ежедневието му.
„Това томче е с мен навсякъде повече от 30 години", сподели Господинов и допълни, че между страниците му още стоят детските му съкровища - пожълтяло листо от есента на 1979-а, станиолена обвивка от бонбон, една анонимна любовна бележка, получена в 7 клас.
USD
CHF
EUR
GBP
Кала
на 14.12.2009 в 14:29:31 #7Taralez | 12.12.2009 23:47 Има ли значение на какъв език пише някой, ако пише за своята родина и за своя народ? Предсмъртното стихотворение на българският революционер Бачо Киро е на турски и звучи така: Бен бир Бачо Киро’юм. Тюрклерден коркмаз комитайъм. Шишане омузума такдъм, Дрянова манастири булдум, Хаккъмъ арамаа бен чъктъм Ипи де бойнума такдъм. В превод: Аз един Бачо Киро съм. Без страх от турци комита съм. Пушка на рамо преметнах, Дряновски манастир намерих, Правото си излязох да търся И сам си окачих въжето. Това, че стихотворението е на турски, значи ли, че Бачо Киро е турчин по народност и турски поет?
Taralez
на 12.12.2009 в 23:47:22 #6Кала | 12.12.2009 20:18 Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г. „Получи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии охладняват и якне едно поколение, вдъхновено от лозунга “Свободна и независима Македония". ===================== и затова го застреляли като куче на БКП, а не на МЛК
вместо да партизанства из ФИРОМ, организирал акции из Бг срещу германците 
между другото докладчето на родния му фиромски ли е бил написан или на татаро-монголски 
Кала
на 12.12.2009 в 20:18:37 #5Из доклада на Никола Вапцаров пред МЛК, 1938 г. „Получи се така, че в Сръбска и Гръцка Македония великобългарските утопии охладняват и якне едно поколение, вдъхновено от лозунга “Свободна и независима Македония".Това е най-важният етап от македонския въпрос, който ние не забелязахме навреме и за чието проспиване нося лична и организационна отговорност. Да се търси организационна отговорност винаги е било лесно. След всяка грешка ние сме свикнали да правим стереотипни самокритики, да приказваме, да пишем и все пак да тъпчем на место, но ако тъгуваме за своята Татковина, ако в нас има капка македонска кръв, ако в нас е останала капка благороден патриотизъм, този път трябва да се врегнем, робски да се впрегнем, за да понесем своя дял от отговорността на едно дело и жестокото величие на една епоха.” „Македонският фолклор е толкова богат, ние трябва да го изучаваме в неговите най-дребни подробности. Трябва да влизаме под кожата на ония, които го носят още жив в себе си. А това са стари хора, които носят неизмерими богатства. Това са сборници с фолклорен материал. При изучаването на вторите особено да бъдем внимателни, защото не са редки примерите на фалшифициране или авторски амбиции, които сервират неочаквани безвкусици. За нас, особено за писателите, е абсолютно необходимо да познаваме характерите, обичаите, носиите, езика, дори типичното преобладаване на някои изрази, думи и картини. Ние трябва да познаваме македонската история и най-много историята на националреволюционното движение - Илинден, Гоце, Даме, битките...” „Наистина опустошения в народната душа направи бившата ВМРО. Тя ни остави едно наследство на огорчение. Едно неверие. Не бива да си правим илюзии, че народът в Петричко и бежанците в България могат добре да различават нашия кристален идеализъм от бандитските действия на михайловизма. Ние все още имаме създадено едно хубаво популярно учение, което напълно да замени болката в душата с вяра. И нашите другари, когато престояват в тая област с политически задачи, трябва хубаво да внимават, защото досега е ясно, че още не е преодоляна организационната апатия. Нашите другари, които отиват с политическа цел в областта, трябва внимателно да оперират и затова, защото на една силна организация като политическа необходимост може отново да й бъде противопоставен михайловизмът.” „Ние не намерихме една що-годе подходяща форма, за да събудим вярата в хлебарския работник, в обущаря, в гладния земеделец, в дребния чиновник, ние теоретизирахме, класово раздвижихме един съвсем конкретен въпрос, един прост въпрос, който е спомен, един въпрос, чието име е Родина. А той с родилни мъки живееше в тия хора, той ги караше да сънуват една малка къща с цъфнали дървета в Тетово или насмолена рибарска лодка в Костур, или една стара легенда, която разказват покритите с мъх зидове на Прилеп, и колко още спомени, що са в съзнанието на всеки македонец. Не че фурнаджийският работник, не че гладният земеделец, не че дребният чиновник не мислят, че парите за хляб, при сегашната икономическа система, няма да стигат и в независима Македония, но нашата грешка е в това, че не намерихме жива връзка между икономиката и живота, между нас и ония, които не ги разбират нещата в оная широчина, в която ние ги разбираме.” „Но докато ние тук търсим отговорностите, които ни касаят, камшикът на обективността трябва да заигра по нашите гърбове. Какво направихме ние, другари, за да подпомогнем политическия процес? Направихме ли нещо систематично, организирано? Помъчихме ли се поне със своите скромни сили да създадем впечатление, че съществува група хора, които пишат, които не са забравили обществения си дълг към своята Татковина?... Нашата задача е сложна, защото трябва да хванем живота не клекнали, ами движейки се със скоростта на самолет. И още по-сложно, защото наистина се пише искрено, когато пред теб имаш едно врящо движение, което ти дава криле. А от друга страна, рекохме, че трябва изкуството да стигне до низините и да разпали националната жажда... Пред нас се открива широко поле за работа.” „Не ме разбирайте погрешно, не отричам личната саможертва, но тя беше недостатъчна. Ясно е, че е имало причини, които са им пречили. Истина е, че работим в нечовешки тежки условия, но кажете, могат ли тези оправдания да успокоят нашата съвест? Мислите ли, че могат? Имаше нещо страшно трагично в нашето състояние. Ние като писатели се оставихме да ни влачат политическите задължения. Разбирате ме, нали? Ние трябваше да бъдем авангард, а останахме назад. Много от нас бяха в крак с политическите лозунги на момента, но колко от нас със сърцетото го почувствуваха македонския въпрос? Колцина му дадоха жива форма? На какво се дължи това? Дали само на това, че сме млади таланти? Нещастието не е само в това. Нещастието беше в това, че ние не казахме репликите, хлебарският работник, гладният земеделец, дребният чиновник не го почувствуваха нашето съществувание и поради това не я почувствуваха и борбата.” „Нашите задачи? Та ние имаме толкова неща да кажем. Един старец умира и пред собствената си смърт го мами зеленото спокойствие на гробището в родното село, кръстът на неговата мъка, топлината на родната земя. Един млад оре тук земята и си мисли, че тя там някак по-иначе мирише, че вятърът е по-инакъв, че звздите са ниско, много ниско, та ако утре се качиш на Али Ботуш, ще хванеш слънцето. Че старата мисли за чист понеделник за едрите кавалски маслини, че младата пее за разноцветната чаршия на Струга. Какво мислите? Романтика и консерватизъм? Но слушайте, приятели, това живее в душата на народа. Ако вие му разказвате как просветената младеж вярва и насажда македонско съзнание в по-просветен, ако добавите безкрайните аргументи на по-просветения, който му говори, че е срамно да не се чувствува македонец, и дори след това го отвежда в своя кръжок, където другите също така теоретизират, бъдете сигурни, че нищо няма да излезе.”
acho
на 11.12.2009 в 22:24:30 #4Стопер,щом си чувал и за Пеньо Пенев,значи си интелигентен мъж .Моите дъщери нищо не знаят за него. Сега и за Елин Пелин и за Йордан Йовков ако кажеш,че са мръсни комунисти-шапка ти свалям.
Taralez
на 11.12.2009 в 05:55:39 #3цяла статия напомня на соцреалистичните простотии на Андрей Пантев дето едно време ги изучавахме по соц време
стопер
на 10.12.2009 в 19:46:03 #2Кой е Вапцаров...Кой е Пеньо Пенев!!!!Н Й В е комунист-утопист!!..Лека му пръст
Балканец
на 10.12.2009 в 19:13:00 #1Само дето е време някой да каже кой е Вапцаров. Него всеки го използва както му изнася. Монархофашистите го разстреляха като социалист. Социалистите ползваха поезията му за политически трактати и литературни канони. В книгите преди всеко негово кратко стихотвотение социалистите пишеха как требва да го тълкуваме, съгласно "Класово-Партийния Подход", а после, когато Вапцаров престана да е пропаганда му зарязаха гроба на забвение и поругание. Македоноидите в Македония го обявиха за Македонец и започнаха да го превеждат на "родния" му език. Време е сега някой, който пее неговите "Моторни Песни: да ни каже кой Е Вапцаров.