Софийският университет „Свети Климент Охридски" празнува патронния си празник - 25 ноември, който съвпада с църковния празник на един от най-големите български светци Климент Охридски.

Той е един от най-значимите наши просветители, пряк продължител на делото на светите братя Крил и Методий.
Пише жития и похвални слова, църковни химни, превежда църковни текстове.

Известни са 154 негови съчинения.
Негова заслуга е и съставянето на кирилицата и именно затова той първият университет у нас носи неговото име.

Празникът днес започна с тържествена света литургия, отслужена в параклиса „Свети Климент Охридски" в двора на Богословския факултет.

Оттам към паметника на Свети Климент Охридски се отправи литийно шествие.
По традиция на този ден всяка година пред паметника на великия просветител се поклони и поднесе цветя и венци академичната общност на Софийския университет начело с ректора професор Боян Биолчев.

В Аулата на Софийския университет академичното тържество продължи с приветствие към всички настоящи и бивши преподаватели, студенти на българската Алма Матер.

По академична традиция бе дадена думата на предишния ректор на Софийския университет - проф. доктор Иван Лалов.
Той посочи, че започва нов етап в историята на България, в частност на Софийския университет - след приемането ни в ЕС.
Ние сме готови напълно да влезем в европейското академично семейство, подчерта професор Лалов.

Ние трябва да се гордеем, че сме най-старото висше учебно заведение в България с традиции, започна последното за мандата си приветствие настоящият ректор проф. Боян Биолчев.
След него говори и председателят на съвета на деканите проф. Валери Стефанов, декан на факултета по Славянски филологии.

Той изнесе кратка лекция, озаглавена „Университета".
Професор Стефанов посочи, че в живота и в реалността има два университета - първият е състояние на духа, на безсмъртната същност на човека.
Същевременно, уточни професор Стефанов, в Университета могат да се вливат много реки и ние трябва да се ориентираме в тяхното течение.
Университетът е купол, под който се събират различните знания за науката.

Вторият университет, уточни проф. Стефанов, е близък до настоящето, до обществено-политически интереси. Той не е университет на духа. Той е университет на тленното, вещественото.

При него всичко има стойност. Тук професор Стефанов даде пример с произведението на ректора на парижкия университет от 14 век - Жорж Буридан.

Повестта му „Буридановото магаре", което умряло от глад, поставено пред три купи сено, понеже не е имало способността да ги различи една от друга.

Алма Матер може напълно да бъде асоциирана с Буридановото магаре, коментира Стефанов.

Първата купа сено е така нареченото безплатно образование (тук професорът уточни, че няма безплатни образования).
Образованието се заплаща от данъкоплатеца под някаква форма. Същевременно масовото безплатно образование, което беше в миналото, осигуряваше количество, но не качество.

Държавата се интересува срещу отпуснатите субсидии да получи определен брой висшите по дадени специалности, но това в никакъв случай не означава добро образование, особено при днешните условия.

Получава се парадоксът, че на всички останали е позволена наглостта, а на университета - възможността смирено да се отдава на свенливостта.

СУ „Климент Охридски" е най-старото висше учебно заведение в България. Създадено е на 1 октомври 1888 г. с решение на Народното събрание. На 31 януари 1888 г. са назначени първите преподаватели. Първият ректор е Александър Теодоров - Балан. През учебната 1889 г. - 1890 г. се открива и физико-математическо отделение. През 1894 г. е приет Законът за висшето училище, като се обособяват и първите три факултета: историко-филологически, физико-математически и юридически. С указ на княз Фердинанд от 1904 г. педагогическият курс прераства в университет. През  следващата година университетът започва да се нарича „Свети Климент Охридски" и от тази дата празникът на светията започва да се чества като празник на университета. През следващите няколко години се създават и медицински, богословски, ветеринарен, астрономически, лесовъден и стопански факултет.

Продължава да битува схващането, че науката е дар от Бога, която не трябва да има материални измерения, а преподавателят - научният труженик, е отшелник, който броди в полето на знанието.
Стига се до парадокса българската Алма Матер да има проблематична майка в лицето на българската държава.
Нека да не позволим на Буридановото магаре да умре от глад, призова професор Стефанов.

По традиция на празника на СУ бяха връчени материални наградите за млади даровити учени и даровити студенти.

Заместник -ректорът Георги Бакалов прочете списъка на удостоените с награда от фондация „Свети Климент Охридски".

300 лева получиха отличените студенти, 400 лева - докторантите, а 500 - младите учени.
Общо 98 души бяха номинирани за напредък в областта на академичното знание.

За първи път тази година бе учредена наградата на името на известната наша журналистка Надежда Дженева.

Тя се дава за изявени таланти със заложби в областта на журналистиката.

Наградата представлява стипендия в размер на 1500 лева, осигурени от съпруга на Дженева Кеворк Кеворкян.

Първият носител на наградата стана бъдещият журналист Георги Савчев.
Стипендията му се осигурява за висока професионална подготовка и творческа инициатива в областта на радиожурналистиката.

Кеворкян заяви, че за него е голяма чест да подкрепя млади, талантливи, с доказани способности български журналисти.

Един от доайените на българската радио журналистика Божана Димитрова  подчерта, че единствената стипендия в размер на 1500 лева се дава на талантлив, бъдещ журналист, който има изявени заложби в областта на радиожурналистиката, защото, продължи тя, радиото се прави с въображение и е за хора с въображение.