Дневника на Никола Вапцаров, воден, докато поетът е курсант във Военно-морското училище - Варна, представи племенницата му Майя Вапцарова в Силистра. Това е период между 18 до 24 година на поета. Дневникът е първата автентична информация за младия Вапцаров.

Едновременно с това тя представя и 6 двуезични книги с поезия на Вапцаров, Назъм Хикмет, Бертолт Брехт, Салваторе Куазимодо, Владимир Маяковски и Янис Рицос, както и диск с музика по текстове на поета.

През декември 2004 г. излиза от печат "Дневник за дневника". В него Майя Вапцарова „разговаря" с поета чрез неговия дневник.

„Моторни песни" е единствената публикувана стихосбирка на Вапцаров, тя излиза през 1940 г. Две години по-късно той е осъден на смърт по Закона за защита на държавата и разстрелян още същата вечер.

През 1952 г. Вапцаров получава посмъртно почетна Международна награда за мир.