ЕК отчита проблеми в българското образование

Успоредно с втората Европейска среща на върха по въпросите на образованието, Европейската комисия публикува днес Обзорa на образованието и обучението за 2019 г., в който се прави анализ на това как образованието и обучението се развиват в ЕС и неговите държави членки. 

В България се отчитат усилията за модернизиране на системата за образование и обучение продължават, но подобряването на нейното качество, приложимост за пазара на труда и приобщаващ характер продължава да бъде предизвикателство.

Демографските тенденции и увеличаващият се недостиг на умения означават, че България трябва да инвестира повече в квалификацията на своята настояща и бъдеща работна сила. Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на възрастното население е голяма, но участието в обученията за възрастни е слабо.

Престижът на преподавателската професия е нисък. Както в много други европейски държави, програмите за обучение на преподаватели имат за цел привличането на талантливи млади хора. Само 60 % от завършилите лица в действителност започват да упражняват професия.

Ниските заплати са основният фактор, който възпира младите хора да изберат преподавателската професия. Други отрицателни фактори са непривлекателните условия на работа, намерили отражение например в недостатъчните възможности за професионално развитие или във влошаването на дисциплината в час.

Скорошно проучване (AEЖ, 2019 г.) показва, че в медиите преобладава отрицателно отношение към преподавателите. Само 17,7 % от преподавателите считат, че професията им се оценява от обществото, а само 57% смятат, че предимствата на това да бъдеш преподавател надхвърлят недостатъците (OИСР, 2019 г.). Макар като цяло да е непопулярна сред младите българи, преподавателската професия е особено непривлекателна за мъжете, които съставляват едва 17 % от преподавателите в училищата (средна стойност за ЕС: 28 %).

Тъй като работната сила в сектора на преподаването застарява, възниква недостиг на преподаватели. Почти половината от преподавателите са на възраст над 50 години и съответно е вероятно да достигнат възрастта за пенсиониране в рамките на следващите 10 години; 10 % вече са над 60 години.

Започва да се очертава недостиг и се очаква той да се задълбочи. Това важи особено за учителите в детски градини и началните учители, за преподавателите по чужди езици, по информационни и комуникационни технологии (ИКТ), по математика, физика и по някои предмети в областта на ПОО.

Конкретната нужда от заместване по предмети и по образователна степен не е известна, тъй като в България едва неотдавна (с подкрепата на ЕС) започна създаването на инструмент за прогнозиране по отношение на преподавателската професия.

Въпреки това дори при намаляващ брой ученици се очаква да възникне остра нужда от заместване на големи групи пенсиониращи се преподаватели. В допълнение броят на подпомагащите специалисти (като например ресурсни учители, училищни психолози, логопеди и др.) също е недостатъчен, като с напредъка на реформата в областта на приобщаващото образование неудовлетвореното търсене се очаква да нарасне.

Източник: Европейска комисия

Нуждата от по-добра подготовка на преподавателите с цел справяне с предизвикателствата в класните стаи е голяма. Сред 23-те европейски държави, включени в международното проучване на ОИСР в областта на преподаването и ученето (TALIS) (OИСР, 2019 г.), по отношение на преподавателите от България е отчетена една от най-големите нужди от продължаващо професионално развитие на знанията в областта на предметите, които преподават (19 %, ЕС-23: 6 %), познаване на учебната програма (20 %, EС-23: 5 %), педагогически компетенции (17 %, EС-23: 8 %) и умения в областта на ИКТ (23 %, EС-23: 16 %).

Процентът на преподавателите, по отношение на които се отчита значителна нужда от обучение в областта на поведението на учениците и управлението на класната стая, както и в областта на преподаването в мултикултурна или многоезикова среда, също е по-висок от средните стойности за проучените 23 европейски държави.

Налице е също така остра нужда от обучение, съпътстващо приобщаването на деца със специални образователни потребности и с увреждания (УНИЦЕФ, 2018 г.). Почти 60 % от преподавателите обаче съобщават, че участието в обучения е ограничено поради високи разходи (EС-23: 44 %) (ОИСР, 2019 г.). Въпреки че са предприети някои мерки за засилване на първоначалното обучение на преподавателите, продължава да е налице значителна нужда от по-добра подготовка на новите преподаватели.

Предвид големия брой преподаватели, които предстои да се пенсионират, по-нататъшното подобряване на първоначалното обучение на преподавателите и привличането на талантливи кандидати в професията биха могли евентуално да окажат положително въздействие върху образователната система в България.

Въпреки че публичните разходи за образование се увеличават, системата продължава да бъде недостатъчно финансирана. През 2017 г. общите бюджетни разходи в България за образование се повишиха с 8 % в реално изражение в сравнение с предходната година, като се равняват на 3,6 % от БВП.

Въпреки това подобрение, публичните разходи за образование са все още сред най-ниските в ЕС и са значително под средната стойност за ЕС от 4,6 %. Както се потвърждава от бюджета за 2019 г., увеличението на заплатите на преподавателите ще генерира разходи през следващите няколко години.

С бюджета за тази година също така се финансират четири допълнителни национални програми, които имат за цел да се привлекат и обучат преподаватели по предмети, по отношение на които се очаква да се появи недостиг, да се представят иновативни методи на преподаване, да се предостави подкрепа в началото на професионалното развитие и да се създадат връзки между училищата и дружествата в областта на информационните технологии (ИТ).

Също така бе въведена национална програма за предоставяне на подкрепа на общините за предприемане на действия за премахване на сегрегацията. По нея се финансират транспортните разходи, дейностите с родители и учебните материали и се осигурява финансиране за образователни посредници.

В допълнение от 2019 г. всички средни училища, предлагащи обучение в гимназиален етап, ще получат допълнително финансиране за работа с ученици в неравностойно положение. Подобна разпоредба за началните училища беше въведена през 2018 г.

Образователната инфраструктура спешно се нуждае от модернизация. Съществуват значителни различия по отношение на качеството на учебните заведения, като по-бедните общини са поставени в особено неблагоприятно положение (УНИЦЕФ, 2018 г.).

В училищата често липсват основни съоръжения или оборудване, а освен това те не разполагат с лаборатории или спортни съоръжения. В допълнение поддържането на подходящо отопление през зимата е предизвикателство в редица училища в по-бедните общини (пак там). Налице са по-малко на брой добре снабдени с цифрови технологии училища и свързани училища в сравнение със средните стойности за ЕС (Европейска комисия, 2019).

Мрежата на детските градини и яслите също не е достатъчно развита.

Източник: Европейска комисия

Участието в образованието и грижите в ранна детска възраст продължава да бъде слабо, което възпрепятства ранното придобиване на познавателни и социалноемоционални умения. Доброто качество на образованието и грижите в ранна детска възраст e от съществено значение за развитието на ключови компетенции. От 2014 г. насам в България процентът на участие за деца на възраст от 4 години до задължителната училищна възраст намалява.

Последните налични данни показват равнище на записване от 83,9 %, което е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 95,4 %. Съществуват различия в записването между регионите и между областите. Таксите за детските градини, свързани с предоставянето на грижи, все още ограничават участието на децата в неравностойно положение и ромите, докато липсата на достатъчно заведения засяга по-специално големите градски райони.

За да се подобри равнището на записване, в България започна изпълнението на финансирания от ЕС проект "Активно включване в системата на предучилищното образование". По проекта се предоставя допълнително обучение по български език за деца с майчин език, различен от българския; чрез проекта се финансират разходите за такси за програмата за посещаване на целодневни детски градини и се подкрепя участието на родители.

Равнището на записване е много ниско за деца под 3-годишна възраст. Само 9,4 % от децата в тази възрастова група са записани в официални заведения за детски грижи поради различни причини, включително липсата на детски градини. Равнището е значително по-ниско от средната стойност за ЕС от 34,2 %.

Въпреки текущите усилия, преждевременното напускане на училище продължава да бъде проблем. През 2018 г. делът на лицата, преждевременно напускащи системата за образование и обучение (възрастова група 18—24 години), е 12,7 %, което все още надвишава националната цел на България по стратегията "Европа 2020" от 11 % и средната стойност за ЕС от 10,6 %. От 2010 г. насам не е отбелязан съществен напредък, като делът варира около 12—14 %.

Твърде ранното напускане на образователната система без подходящо образование и умения е особено проблематично сред ромите и в селските райони, където бедността е на по-високи равнища, а качеството на образованието обикновено е по-ниско. То също така представлява проблем от гледна точка на пазара на труда предвид нарастващата нужда от висококвалифицирани работници и намаляването на населението в трудоспособна възраст и на учащото население.

Продължава въвеждането на междуинституционална система, която има за цел да установи децата, които не посещават училище, и да ги върне в системата на образованието. Акцентът се променя към мерки за задържане в училище, като например дейности, насочени към преодоляване на пропуските в знанията и повишаване на мотивацията на учениците.

Все пак процентът на отпаднали ученици поради временна или постоянна емиграция остава висок и показва значителни регионални различия (Институт за пазарна икономика, 2018 г.). Въпреки усилията от последните години и постигнатите досега резултати, разширяването и ускоряването на мерките за предотвратяване на отпадането на ученици продължават да бъдат особено важни.

Подобряването на качеството и включване в системата на образованието продължават да бъдат сериозно предизвикателство. Рязкото влошаване на демографските тенденции в България означава, че нейното икономическо бъдеще ще зависи до голяма степен от това колко успешно ще съумее да усъвършенства уменията на своите настоящи и бъдещи работници (Световна банка, 2016 г.).

Неравностойното социалноикономическо положение все още е ключов фактор за ниското равнище на умения и ниските образователни резултати в контекста на значителни несъответствия между търсените и предлаганите умения, както и техния недостиг. Въпреки че се изпълняват редица мерки за подобряване на качеството и равенството в образователния подход, съществуващите данни показват, че са налице важни пропуски в придобиването на основни и цифрови умения.

В данните от PISA за 2015 г. се посочва, че около 40 % от подрастващите в България не притежават основни компетентности в областта на четенето, математиката или науката, като процентът на ниски резултати е над 60 % сред учениците в неравностойно положение (ОИСР, 2016 г).

Цифровите умения сред младежите са на ниско равнище: само 53 % от младите хора на възраст 16—19 години оценяват своето ниво на цифрови умения като основно или над основното в сравнение със средната стойност за ЕС от 83 %.

Ромските деца е по-малко вероятно да посещават детска градина и е много по-вероятно да отпаднат от училище. Важно постоянно предизвикателства е насърчаването на етнически смесени училища и мерки за премахване на сегрегацията.

Връзката между прогнозирането на умения и последващите действия в системата на образованието и обучението все още не е всеобхватна (Европейска комисия, 2019 г.), въпреки че неотдавна бяха предприети някои мерки за подобряване на съответствието между търсенето и предлагането.

В този контекст в специфичните за всяка държава препоръки от 2019 г. България се призовава да подобри качеството, приложимостта за пазара на труда и приобщаващия характер на образованието и обучението, по-специално за ромите и другите групи в неравностойно положение.

Източник: Европейска комисия

Броят на студентите продължава да намалява, докато участието на студенти в неравностойно положение е твърде слабо. Броят на студентите, записани в университети, продължава да намалява главно поради демографските тенденции, но също така и поради националната политика за намаляване на броя на студентите в някои учебни области.

През 2018 г. броят на записаните студенти е бил с 20 % по-нисък за бакалавърска степен и с 15 % по-нисък за магистърска степен, отколкото през 2013/2014 г. Същевременно броят на докторантите се е увеличил със 7 % за същия период.

Броят на международните студенти се увеличава, но недостатъчно, за да компенсира големия брой българи, учещи в чужбина. Наличните данни сочат, че записването на студенти в неравностойно положение е слабо. Завършването на висше образование сред населението на възраст 30—34 години се е увеличило слабо до 33,7 % през 2018 г., но все още е под националната цел на България по стратегията "Европа 2020" (36 %) и средната стойност за ЕС от 40,7 %. Неравнопоставеността между половете продължава да съществува, като 40,8 % от жените в тази възрастова група са завършили висше образование в сравнение с 27 % от мъжете.

Осъществяват се мерки за повишаване на приложимостта за пазара на труда, но като цяло висшето образование все още не е съобразено в достатъчна степен с нуждите на пазара на труда. В контекста на нарастващото несъответствие между търсените и предлаганите умения и на намаляващия брой на студентите, профилът на висшистите не съответства на квалификациите, които се търсят на пазара на труда.

Наличните данни показват, че България продължава да има един от най-високите проценти висшисти в областта на социалните науки, стопанската дейност и правото, докато броят на висшистите в областта на науките, технологиите, инженерството и математиката остава нисък.

Приложени са редица мерки за преодоляване на това несъответствие, като например обвързване на публичното финансиране с качеството и приложимостта за пазара на труда, премахване на таксите за обучение за професии, по отношение на които има недостиг на пазара на труда, допълнително финансиране за търсените на пазара на труда квалификации и ограничаване на броя на местата в учебните области, по отношение на които има свръхпредлагане.

Забелязват се някои положителни тенденции (като например намаляване на броя на студентите по бизнес администрация и увеличаване на студентите по ИКТ и в медицинските специалности). Привлекателността на областите на НТИМ (наука, технологии, инженерство и математика), по отношение на които търсенето на пазара на труда е голямо, е все още твърде слаба.

Тази ситуация може отчасти да бъде обяснена с по-слабите резултати в областта на науката и математика сред младите хора (както е отчетено от PISA), с недостатъчното професионално ориентиране и видимия дисбаланс между половете при участието във висшето образование, по-специално в някои учебни области.

В допълнение работодателите съобщават, че висшистите имат пропуски в знанията и уменията, включително в социалните умения и в други трансверсални умения. Въпреки това, когато студентите, приети по реда на новите правила, се дипломират, ще бъде възможно да се извърши позадълбочена оценка на въздействието на реформата на висшето образование.

Полагат се усилия за повишаване на приложимостта на професионалното образование и обучение (ПОО) за пазара на труда. През юни 2018 г. Министерският съвет на България прие списък с професии, по отношение на които има недостиг от квалифицирани специалисти, и условията за допълнително финансиране на училищата, които предлагат такива квалификации.

Повечето от тези специалности са в областта на машиностроенето, строителството и транспорта. От февруари 2019 г. насам обучаващите се в тези области получават допълнителни стипендии.

Наличните данни показват лек спад в общия брой на записаните ученици в гимназиалния етап на ПОО (50,7 % през 2017 г., което все още е над средната стойност за ЕС от 47,8 %).

Процентът на заетост на наскоро завършилите ПОО е нараснал значително през 2018 г., достигайки до 66,4 % в сравнение с 59,1 % през предходната година. Въпреки това през 2018 г. той продължава да бъде значително под средната стойност за ЕС от 79,5 %.

Източник: Европейска комисия

Нуждата от повишаване на квалификацията и преквалификация на населението е голяма. В България 17,4 % от трудоспособното население на възраст 25—64 години (приблизително 677 000 души) са нискоквалифицирани.

Въпреки че този процент е малко под средния за ЕС (21,9 %), той е особено проблематичен, тъй като съответства на удвоения брой на свободните работни места, за които се изисква елементарно ниво на умения (357 000). Това ясно подчертава нуждата от съществено повишаване на квалификацията и преквалификация. Въпреки това само 2,5 % от хората на възраст 25—64 години в България са преминали обучение през четирите седмици, предхождащи наблюдението на работната сила (средна стойност за ЕС: 11,1%).

В България са предприети стъпки за повишаване на пригодността за заетост на групите в неравностойно положение и за намаляване на регионалните различия в равнищата на заетост сред населението в трудоспособна възраст.

През януари 2019 г. Министерският съвет одобри Национален план за действие по заетостта, който има за цел да се повиши квалификацията на безработни лица от групите в неравностойно положение чрез обучение и субсидирана заетост, по-специално в общините с високи равнища на безработица. Проектът "Нов шанс за успех" е специално насочен към хора, които не са завършили образование, както и към тези, които са безработни и неграмотни. По линия на проекта "Обучение на възрастни, преминали курсове за ограмотяване" се предоставя обучение за безработни лица чрез чиракуване и стажове.

В България липсва всеобхватна система за обучение и оценяване на преподавателите и за обучение в областта на образованието за възрастни, като предлагането не е достатъчно. В редица случаи, по-специално в центровете за професионално обучение и в предприятията, предлагащи неформално обучение, свързано с работа, квалификацията на преподавателите на възрастни е изцяло от компетентността на участващия персонал и се третира като въпрос, свързан с личностното развитие.

Преподавателите на възрастни попадат в същата професионална категория като останалия преподавателски състав, но на тяхната професия се гледа дори като на по-непривлекателна от тази на учителя. Не се обръща достатъчно внимание на нуждата от специални квалификации за преподаватели на възрастни, които работят с роми.

Необходими са допълнителни усилия за подобряване на преподаването и на обучението на преподаватели в областта на обучението на възрастни. Например има необходимост от правно определение на статута на преподавателите на възрастни и от включването на професията сред тази на преподавателите и педагогическите специалисти, както и от разработването на всеобхватна система за обучение за преподаване на възрастни.

Източник: Европейска комисия