37% от практикуващите учители се занимават със селско стопанство.

Това заяви изпълнителният директор на агенция „Медиана” Кольо Колев след дискусията за диференциацията на заплащането на учителите.

Той представи резултати от представително изследване, в което са взели участие 473 ученика.

Колев обясни, че 20% от учениците в горния курс могат да отговорят на въпрос от типа дали САЩ и Русия са били съюзници във Втората световна война. Според изследването едва 3% от учениците могат да обяснят какво е птицечовка и какво представлява холокоста.

Боян Захариев от Гражданско дружество „Експертни анализи” предлага 6% увеличение на учителските заплати от юли да не се дава на учители, постъпили на работа от септември. Според него тези 6% нямат голямо значение.

Захариев каза още, че очаква реформата в образованието да продължи 4-5 години.
По думите му принцип е реформите да стават, когато се увеличават заплатите. Той обаче заяви, че е скептичен, че по този начин може да бъде постигната реформа в българското образование.

Боян Захариев заяви още, че в момента в страната ни има свръхпредлагане на учители.
Експертите, взели участие в дискусията, предлагат учителите да се разпределят в няколко групи, като престоят във всяка от групите ще е с продължителност от няколко години.

В зависимост от развитието и качеството на работа на даден учител директорът ще решава кога той ще може да премине от една група в друга. Това естествено ще повлияе върху заплатата на преподавателя, обясни Захариев.

Едни от критериите за влизане в група са стаж и квалификация на учителя, обясни Захариев и допълни, че този въпрос все още се обсъжда. Експертите са категорични, че диференциацията на заплащането е нужна, за да се стимулира учителският труд.

Спорен е въпросът какво да се стимулира: добрите училища или по-изостаналите.

Европейската практика е да се стимулират изоставащите училища, за да вървят напред и да достигнат нивото на добрите училища. Експертите настояват да бъде създадено и независимо звено, което да оценява качеството на образованието и качеството на учителския труд.

Кольо Колев обясни, че системата на тестовите методики ще гарантира справедливо оценяване на учителския труд – на учителите, които работят с „по-умни” деца, и тези, които работят с по-трудни деца.

Експертите обясниха, че след прилагане на диференцирания подход за оценяване на учителския труд най-лошите учители ще получават заплата от около 230 лв., а заплатите на добрите учители ще бъде между 650-670 лв.