ЕС ще прави класиране на университетите по няколко различни показатели, чрез което студентите ще получават по-добра информация за курсовете, които са най-подходящи за тях, както и схема за предоставяне на гаранции по заеми „Еразъм за магистри", предназначена за студенти, които следват пълен образователен курс в чужбина.

Това е част от представената в Брюксел стратегия за реформа за повишаване на броя на завършващите висше образование, подобряване на качеството на преподаване и за увеличаване в максимална степен на приноса на висшето образование, за да се помогне на икономиката на ЕС да излезе по-силна от кризата.

Представената от ЕК програма е част от европейската стратегия за работни места и растеж.

В стратегията се набелязват приоритетните области, в които държавите от ЕС е необходимо да положат повече усилия за постигането на общи образователни цели, и се посочва по какъв начин Европейският съюз може да подкрепя провежданите от тях политики за модернизиране.

В Европейския съюз има близо 4000 университета и други институции за висше образование, в които учат над 19 млн. студенти. Макар че през последните години броят и разнообразието на висшите учебни заведения, както и броят на студентите, се увеличиха значително, възможностите за финансиране, управленските структури и учебните програми често не успяваха да се развиват със същите темпове, констатират от ЕК.

Брюксел е на мнение, че висшето образование не успява да обучи и да даде на Европа достатъчен брой хора, притежаващи нужните умения за създаване на работни места и растеж. В същото време конкурентите на Европа в останалата част на света, и най-вече страните с бързо развиващи се икономики, увеличават с бързи темпове своите инвестиции във висшето образование.

Приоритетните области, в които е необходимо провеждането на по-нататъшни реформи, включват увеличаване на броя на завършващите висше образование, привличане на по-широка част на различните слоеве на обществото към висшето образование и намаляване на броя на лицата, които напускат, без да са завършили курса си на обучение.

Акцент ще бъде и подобряване на качеството и на практическата приложимост на висшето образование, така че учебните програми да отговарят на нуждите на учащите се, на пазара на труда и на бъдещото кариерно развитие, а също така насърчаване и възнаграждаване на върховите постижения в преподаването и научноизследователската дейност.

Брюксел ще настоява и за:

- предоставяне на повече възможности на студентите за придобиване на допълнителни умения чрез учене или професионално обучение в чужбина, и за насърчаване на трансграничното сътрудничество с цел повишаване на резултатите в областта на висшето образование;

- обучаване на повече научни изследователи с цел подготовка на терена за индустриите на бъдещето;

- укрепване на връзките между образованието, научноизследователската дейност и предприятията с цел насърчаване на върховите постижения и иновациите;

- гарантиране на ефективно финансиране - предоставяне на по-голяма свобода при управлението на висшето образование и инвестиране в качествено образование с цел да се отговори на нуждите на пазара на труда.

Според ЕК потенциалът на европейските висши учебни заведения да допринасят за благоденствието на Европа и да изпълняват по-широката си роля в обществото продължава да бъде недостатъчно използван степен. Ето защо образованието е залегнало в центъра на стратегията „Европа 2020", в която се поставя за цел до края на настоящото десетилетие 40 % от младите хора в Европа да имат диплома за висше образование (през 2010 г. те са 33,6 %).

В предложенията на Комисията за следващия многогодишен бюджет на ЕС (2014-2020 г.), се предвиждат значителни увеличения на средствата за образованието, обучението и младежта (+ 73 %), а така също за научноизследователската дейност (+ 46 %).