Образованието не е сред най-засегнатите от корупционни рискове, каза министърът на образованието и науката Даниел Вълчев при представянето на доклад за корупцията във висшето образование.

Докладът е инициатива на Министерството на образованието и науката и е изготвен от гражданско дружество „Експертни анализи" и институт „Отворено общество".
Смисълът на днешната среща е не толкова установяване на корупционните практики във висшето образование, колкото какви са рисковете в тази сфера, уточни министър Вълчев.

Тук министърът цитира един афоризъм на Джон Кенет Гълбрайт „Властта както и да я разглеждаме, се свежда до възможността някой да контролира нещо ценно за друг".
Наличието на ясни правила в образователната система ще ограничи значително риска от корупция в българското образование, в частност - висшите училища.

Част от проблемите се отнасят до обстоятелството, че настъпилите промени през 90-години доведоха до децентрализиране и дерегулиране на системата за образование.
Самото управление на висшите училища има недостатъчно ефективен контрол.
Той е породен от зависимостта на ректорите от академичния състав на университетите, както и че при вземането на решенията няма външен поглед, каза министър Вълчев.

Необходимо е създаването на ефективни системи и механизми, които да контролират качеството на висшето образование.
Изпълнителният директор на институт „Отворено общество" Георги Стойчев подчерта, че това е първият доклад за корупционния риск във висшите училища, изработен по поръчка на МОН, но не е единственият до момента по темата корупция.
Това е доклад за корупционния риск, а не за корупцията, посочи Стойчев.
Докладът разглежда рисковете в средното и висше образование.

Корупцията далече не е най-големият проблем в българското висше образование, подчерта изпълнителният директор на институт „Отворено общество".
Докладът съдържа препоръки към ръководството на висшите училища от името на Националната агенция за оценяване и акредитация и институт „Отворено общество".

Експертът от институт „Отворено общество" Венета Цонева подчерта, че докладът цели да се фокусира общественото внимание върху недобре функциониращите системи за контрол във висшите училища, отсъствието на връзка между финансирането и образователния резултат, слабата мотивация на преподавателите, остарялата материално-техническа база, слабата ориентация към пазара на труда, ниското ниво на приложност на научните изследвания, създаването на системи за алармиране и корекция при ниско качество на образователната услуга.

Във висшите училища като цяло не е допусната необходимата степен на обективност, безпристрастност, публичност във външното оценяване във висшите училища.
Цонева посочени 40 мерки за ограничаване не корупционния риск в българското висше образование, мерки които да гарантират публичността, отговорността, качествения контрол в българските висши училища, възможността студенти да участват в акредитацията на висшите училища, както и привличането на външни експерти в акредитационните комисии.

Тук бе посочена необходимостта от създаването на нов закон за научни степени и звания, който да гарантира безпристрастност, публичност и прозрачност в българското висше образование.