„Съединението през 1885 г. и неговата защита" и „Политически възход на българската държава при цар Симеон" са темите, които бяха изтеглени на кандидат-студентския изпит по история в Софийския университет „Св. Климент Охридски".

Кандидат-студентите имат четири астрономически часа, за да пишат по една от темите по избор.

Темите бяха изтеглени малко преди 8.00 часа в 65-та аудитория на Ректората от Полина Христова от Варна.

Проф. дин Иван Илчев, ректор на Софийския университет и доц. Пламен Митев - декан на Историческия факултет и председател на комисията по провеждане на изпита по История на България поздравиха зрелостниците и им пожелаха успех и високи резултати.

1470 кандидат-студенти се явяват на изпита по история днес в Алма матер. Общо 16 теми са подготвени за изпита по всички проблеми на българската история.

Втората тема - за цар Симеон се възприе с ентусиазъм от кандидат-студентите, но доц. Пламен Митев -декан на факултета по История коментира, че обикновено темите от средновековната история така се възприемат, резултатите обаче не са толкова добри. Според него и двете теми - и тази за Съединението, и тази за цар Симеон са еднакво покрити в учебника с по един урок, не съдържат много фактология и кандидат-студентите могат добре да се справят.

В темата за Симеон ще се търсят два акцента. Единият е свързан с външната политика на Симеон и по-специално българо-византийските отношения. Вторият акцент е укрепването на държавата по времето на Симеон и т.нар. Златен век на българската култура, доколкото при неговото управление виждаме първите значими резултати в духовния живот на българите, предизвикани от покръстването и развитието на нова книжовност, свързана с новата религия по българските земи, поясни доц. Митев.

За втората тема - за Съединението, той каза, че кандидат-студентите трябва да изразят накратко какви са последиците от Берлинския договор за българската нация и как с тях се залагат по-нататъшните борби за постигане на обединение на всички територии с българско население. Трябва да се проследят първите опити за осъществяване на съединение между Източна Румелия и Княжество България като акцентът в темата падне на създадения от Захари Стоянов Български таен централен революционен комитет в Пловдив в началото на 1885 година, който се заема с фактическата подготовка на акцията за Съединение.

Много важно е, подчерта деканът, кандидат-студентите да проследят защитата на Съединението, да не свършат само с обявяването му, а да покажат как при създалата се нова обстановка на Балканите България защитава по достоен начин съединистката акция. Тук трябва да се обърне внимание на Сръбско-българската война и резултатите от нея, които довеждат до фактическото признаване на Съединението на Източна Румелия с Княжество България, добави още той.