Реформата в образованието е нещо, което не може да се случи за ден, за месец или година. Това заяви просветният министър Анелия Клисарова, която отчете 6-те си месеца начело на МОН.

Образованието е приоритет, изтъкна тя. Това се е доказало, по думите й, с бюджет 2014, в който се дават 100 милиона лева повече за образование.
Все още на ниво обсъждане в МОН е Законът за средното образование, по който има много предложения. Търсим най-добрия вариант, така че да го предложим на по-широко обсъждане, подчерта министър Клисарова.

В образователната комисия в НС е Законът за професионалното образование. Този закон ще подобри според Клисарова връзката между образование и бизнес. Работи се и стратегията за висше образование, подчерта тя. Работи се по промени в Закона за развитие на академичния състав.

86 училища са ремонтирани през тези 6 месеца - 57 държавни, останалите са общински.

Нашият екип отчита сложността да прави реформа в образованието, смята Клисарова. 21,5 милиона лева повече за реформа във висшето образование е предвидило МОН. Правят се първи стъпки педагозите да влязат в регулираните професии. 8,6 милиона лева повече се дават за лаборатории.

МОН е преодоляло риска да загуби над 200 милиона лева по ОП „Развитие на човешките ресурси", по която е междинно звено. 80% са верифицираните средства по програмата, които отчетоха от ведомството или за 6 месеца са верифицирани 187 милиона лева.
Около 260 милиона лева обещават от МОН през 2014 като междинни плащания по ОП „Развитие на човешките ресурси".

От просветното министерство са оптимисти и за старта на новата оперативна програма „Наука и образование за устойчив растеж". Първите реални плащания по нея могат да се очакват през 2015.

От МОН представиха и изследване на Сова Харис за обществените нагласи към образователната система в България. 69,8 % от запитаните са на мнение, че образованието се нуждае от реформа. Сред основните проблеми са посочени липсата на интереси към учебната система, ниско заплащане на учителите, остарели методи на преподаване, лошо изготвени учебници, липса на дисциплина от страна на учениците.

60,3 % са на мнение, че образованието ни не отговаря на нуждите на бизнеса. Само 6,7 % са на мнение, че образованието е в унисон с потребностите на пазара на труда.

54,2% смятат, че липсата на интерес на ученика към учебния процес е основната причина за отпадане на децата от учебния процес. Сред другите причини анкетираните са посочили недостатъчния контрол от страна на родители и учители, както и бедността в семейството.

68,6 % подкрепят дуалния модел на професионално обучение. 63,2 % са на мнение, че този модел е панацея за отпадане на учениците.

40 % от анкетираните са оптимисти, че образованието ни ще се реформира и подобри. За 71% успехът на образователната система минава през привличане на млади кадри в сферата на образованието.

Оказва се, че министър Анелия Клисарова е най-впечатлена от резултата, че запитаните дават висока оценка на важността на дисциплината в училището.
Ако няма дисциплина, няма как да осигурим качествено образование, подчерта тя и каза, че дисциплината трябва да намери място в Закона за училищното и предучилищното образование.

Как обаче това ще бъде разписано законово в МОН все още дискутират. Варианти са клубовете по интереси, както и извънкласните занимания.
Дисциплината обаче няма да се гарантира със задължителни униформи във всички училища.

Разработва се и стратегия за повишаване на функционалната грамотност на учениците, стана ясно още от пресконференцията на министъра на образованието.